П резидентът на Северна Македония Гордана Силяновска-Давкова отправи остри критики към България за "злоупотреба с правото на вето за евроинтеграцията на страната ѝ, в оспорване на идентичността ѝ и в исторически ревизионизъм", предаде БНР.
Радев към Силяновска: Няма българско вето
В албанската столица Тирана, където участва в среща на върха на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа, Силяновска-Давкова отбеляза, че вместо европеизация на Балканите сме ставали свидетели на балканизация на Европейския съюз. Тя говори на пресконференция, в която участваха и албанският президент Байрам Бегай и президентът Румен Радев, който ѝ отговори:
"Усещам нотка на разочарование в казаното от президента Силяновска за известното забавяне в процеса на европейска интеграция на нейната страна, но тук не става въпрос за нерешени двустранни отношения. Не става въпрос за налагане на вето или спиране на процеса и спънка от някоя съседна страна. Напротив, на всички е ясно, че в Европейския консенсус от 2022 г. става въпрос за вътрешни предизвикателства, които са свързани с правата на човека в Република Северна Македония".
Скопие в очакване: Кога България ще отговори за преговорите
Президентът заяви за пореден път, че България няма да поставя условия за начало на преговорите на Скопие с Евросъюза извън споразумението за добросъседство и рамката за преговорите.
В Тирана българският държавен глава прие символично от своя албански колега ротационното председателство на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа от 1 юли до 30 юни догодина. В този период ще бъдат отбелязани 30 години от създаването на инициативата в София.
Македония подаде своята официална молба за членство в ЕС през 2004 г., а само година по-късно, през декември 2005 г., получи статут на страна кандидатка. Въпреки този ранен напредък, началото на преговорите за присъединяване беше блокирано за години заради продължителния спор за името с Гърция.
Ключов момент настъпи през 2018 г. с подписването на Преспанското споразумение. Чрез него Република Македония се преименува на Република Северна Македония, което премахна гръцкото вето и откри хоризонт за напредък по европейския път. През март 2020 г. Европейският съвет официално даде зелена светлина за започване на преговори за присъединяване със Северна Македония и Албания, но без да определи конкретна дата за стартирането им.
Впоследствие, нови пречки се появиха, този път от страна на България. София повдигна въпроси, свързани с историята, езика и правата на малцинствата, поставяйки условия за напредъка на Скопие към ЕС. В центъра на българската позиция бяха изисквания за гарантиране правата на българите в Северна Македония, включително вписването им в конституцията на страната като държавотворен народ.
През юли 2022 г., по време на френското председателство на Съвета на ЕС, беше предложено компромисно решение, известно като "френското предложение". То предвиждаше стартиране на преговорите за присъединяване веднага след като Северна Македония предприеме конституционни промени за включване на българите в основния си закон. Макар Народното събрание в Скопие да прие рамката на френското предложение, въвеждането на конституционните промени срещна съпротива и все още не е факт, което е основна причина за текущото забавяне на процеса. България настоява за изпълнението на тази рамка и на разпоредбите на Договора за добросъседство от 2017 г. и съпътстващите протоколи, като подчертава, че напредъкът на Северна Македония е свързан с изпълнението на тези вътрешни предизвикателства и спазването на човешките права съгласно Копенхагенските критерии за членство в ЕС.
