П резидентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган предприема най-рискования ход в политическата си кариера — опит да привлече на своя страна кюрдското малцинство, докато дори в традиционно консервативни райони общественото мнение се обръща срещу него, предаде Politico.
Целта му? Да сложи край на един от най-дългите и кръвопролитни конфликти в съвременната история на Турция — въоръженото противопоставяне между държавата и Кюрдската работническа партия (ПКК), което продължава вече над четири десетилетия и е отнело живота на около 40 000 души.
Ходът му? Да даде политическо поле за изява на Абдула Йоджалан — осъдения лидер на ПКК, организация, призната за терористична от Турция, САЩ и ЕС.
Самият факт, че Ердоган дори обмисля подобна стъпка, е показателен за критичното му положение. Той се стреми да запази контрола си над страна с 85 милиона души население и ключова роля в НАТО. От този ход зависи политическото оцеляване на Ердоган и има риск от трайно петно върху Турция.
Политически срив и стремеж към авторитаризъм
След унизителните загуби на местните избори през 2024 г. — включително в консервативни райони— Ердоган започна рязко да затяга контрола. Кметът на Истанбул Екрем Имамоглу бе хвърлен в затвора, а службите за сигурност стартираха мащабна репресия срещу опозиционни кметове. Много от някогашните съюзници на президента го изоставиха.
Отчаяният му опит за нова политическа база обяснява стремежа към сближаване с кюрдите — но рискът е огромен. Повечето турци остават крайно подозрителни към ПКК, а самите кюрди се колебаят дали да повярват на държавата след години на потискане и измамени надежди.
Очаква се първият символичен жест — ПКК да предаде оръжие — да се случи още тази седмица в кюрдския регион на Северен Ирак, вероятно в провинция Сюлеймания.
Докато публично рекламира проекта си за "Турция без терор", Ердоган не крие, че процесът може да бъде саботиран — както от турския политически елит, така и от самата ПКК. В изказване пред парламента той настоя, че помирението няма да бъде за сметка на честта на загиналите войници:
"В усилията за мир няма, и не може да има нищо, което да петни паметта на нашите мъченици. Напротив — водени от ценностите, за които те се жертваха, ние ще освободим Турция от това кърваво бреме."
Йоджалан проговаря отново
В първото си видеообръщение от 1999 г. насам, Йоджалан обяви, че ПКК повече не се стреми към създаване на отделна кюрдска държава, тъй като "признаването на кюрдската идентичност вече е факт":
"Постигнахме основната си цел. Оттук нататък това е преход от въоръжена борба към демократична политика и право. Това не е поражение, а историческо постижение."
Лидерът на ПКК излежава доживотна присъда на о. Имралъ — изолиран затвор, често наричан "турският Алкатраз". През последните години там са изпратени и други представители на ПКК като част от опити за диалог.
Противоречиви съюзи и политически маневри
Най-яростният враг на Йоджалан в миналото — ултранационалистът Девлет Бахчели, настоящ коалиционен партньор на Ердоган — изненадващо намекна миналия октомври, че лидерът на ПКК може да говори пред парламента, ако разпусне организацията.
На 27 февруари Йоджалан призова ПКК да прекрати въоръжената си дейност и да се саморазпусне. През май организацията официално обяви края на въоръжената борба, като посочи, че е изпълнила историческата си мисия.
Въпреки това, доверието между страните остава крехко. Активистката за правата на човека Нуркан Байсал заяви пред POLITICO, че кюрдите не виждат в действията на правителството истинска мирна инициатива:
"Това не е мирен процес. Това е едностранно разоръжаване, без реални гаранции за културни и езикови права."
Политика на недоверието
Политическият анализатор Ипек Йозбей подчертава, че не може да се говори за демократизация в среда, в която опозиционни лидери са в затвора, а съдебната система е силно компрометирана.
Дори и сред представители на управляващата коалиция има скептицизъм относно инициативата — някои я определят като „експлозивна“, други отказват публичен коментар.
Според Харун Армаган от управляващата Партия на справедливостта и развитието (АКП), единствено Ердоган може да доведе процеса до край:
"ПКК вече направи грешката да разчита на войната. Сега, десет години по-късно, осъзнават това. Президентът Ердоган е единственият лидер, способен да започне и завърши такъв процес."
Президент завинаги?
Мнозина наблюдатели обаче смятат, че кюрдската инициатива е и средство за удължаване на управлението на Ердоган. Заместник-председателят на прокюрдската партия DEM Сезай Темели посочва, че арестът на Имамоглу подкопава доверието към процеса и поставя под въпрос искреността му.
Ердоган вече е изкарал три мандата като президент. За да остане на власт, може да поиска нова конституция — идея, която вече лансира публично.
„Турция има историческа възможност да приеме първата си гражданска конституция“, заяви Армаган.
Но критиците предупреждават, че зад конституционните реформи стои предимно едно — стремежът на Ердоган към още по-дълъг престой във властта.
Според Сонер Чагаптай от Вашингтонския институт, Ердоган играе на два фронта — от една страна репресира основната опозиция, от друга — се опитва да привлече кюрдите на своя страна:
„Той действа като паралелен компютър — изпълнява противоречиви стратегии, без те да си пречат. И това може да му донесе още време на върха.“
