Ж ените не бива да посещават гинеколог само когато се появи проблем. Профилактиката е важна част от грижата за женското здраве, тъй като някои заболявания могат да протичат без ясно изразени симптоми. Това подчертава специалистът по акушерство и гинекология д-р Александър Бояджиев, съобщи DarikNews.bg.
По думите му редовните консултации със специалист позволяват да се обсъдят не само евентуални оплаквания, но и менструалният цикъл, контрацепцията, репродуктивните планове и сексуалното здраве. Не всяка жена се нуждае от едни и същи изследвания всяка година, а честотата на профилактичните посещения трябва да се определя индивидуално според възрастта, медицинската история и рисковите фактори.
„Важно е да разграничим общопрофилактичния преглед от скрининга за рак на маточната шийка. Скринингът е част от профилактиката и има конкретни възрастови периоди“, обяснява специалистът.
По време на профилактичната консултация при необходимост се извършва гинекологичен преглед, взема се материал за скрининг или се прави ехографско изследване.
Кои симптоми жените не бива да пренебрегват?
Един от най-честите проблеми е, че жените приемат определени симптоми за нормална част от менструалния цикъл, особено когато ги изпитват от години. Сред тях са силните менструални болки, които могат да бъдат свързани с ендометриоза или аденомиоза.
„Менструацията може да бъде съпроводена с дискомфорт, но болка, която пречи на ежедневните дейности, води до отсъствия от работа или училище или не се повлиява от обичайните обезболяващи, заслужава по-задълбочена оценка“, посочва д-р Бояджиев.
Друг симптом, който изисква внимание, е обилната или продължителна менструация. Тя може да доведе до желязодефицитна анемия, а сред възможните причини са миомите, аденомиозата и нарушенията в овулацията.
Сред оплакванията, които не бива да се пренебрегват, са още кървенето между менструациите, кървенето след полов контакт, продължителната тазова болка, болката при полов контакт, необичайното вагинално течение, особено когато е съпроводено с неприятна миризма, сърбеж или болка, както и трудностите при забременяване.
Особено важно е всяко кървене след менопауза да бъде оценено от специалист, дори когато става дума само за леко зацапване.
Колко време е нормално да отнеме процесът по подготовка и забременяване и кога двойката потърси специалист
Лекарят обръща внимание, че забременяването невинаги се случва веднага, дори когато и двамата партньори са здрави. Вероятността зависи от възрастта, овулацията, качеството на сперматозоидите и други фактори.
При здрава двойка на възраст между 20 и 35 години вероятността за забременяване е приблизително 25-30% за един менструален цикъл, обяснява д-р Бояджиев. Това означава, че опитите могат да продължат няколко месеца, без непременно да има репродуктивен проблем. Когато обаче бременност не настъпва, е важно да се знае кога да се потърси медицинска помощ.
При жени под 35 години се препоръчва оценка на репродуктивните възможности след 12 месеца редовни полови контакти без контрацепция, ако бременност не е настъпила. При жените на възраст между 35 и 40 години такава оценка се препоръчва след шест месеца опити. При жените над 40 години е добре да се потърси специалист още в началото на планирането на бременност.
Д-р Бояджиев подчертава и нещо важно: причината за репродуктивните затруднения невинаги е при жената.
„Близо половината от случаите за невъзможност могат да се дължат на мъжкия фактор. Изследването на репродуктивните проблеми винаги трябва да включва и двамата партньори. Спермалният анализ е основна част от първоначалната репродуктивна оценка при мъжа и се назначава при консултация на двойка с инфертилитет“, казва той.
Сред възможните причини за затруднено забременяване при младите жени са нарушенията в овулацията, синдромът на поликистозните яйчници, проблемите с функцията на щитовидната жлеза и повишените нива на пролактин. Влияние могат да окажат също заболявания на матката и маточните тръби, ендометриозата, намаленият яйчников резерв, значителното поднормено или наднормено тегло, тютюнопушенето и някои хронични заболявания.
Ендометриозата изисква внимание още при първите симптоми
Лекарят подчертава, че ендометриозата е хронично заболяване, което засяга приблизително една от десет жени в репродуктивна възраст. Въпреки разпространението си, тя често се диагностицира със закъснение, тъй като симптомите могат да бъдат различни и понякога се приемат за нормална част от менструалния цикъл.
Най-честите оплаквания са силна менструална болка, хронична тазова болка, болка при полов контакт, болезнена дефекация или уриниране, особено когато симптомите са свързани с менструацията. При някои жени заболяването може да се отрази и върху възможността за забременяване.
Диагностиката започва с подробен разговор за характера и продължителността на болката, връзката ѝ с менструалния цикъл, предходното лечение и репродуктивните планове на пациентката. Следват гинекологичен преглед и ехографско изследване.
Съвременната ехография, извършена от специалист с опит в диагностиката на ендометриоза, може да установи ендометриозни кисти на яйчниците и много случаи на дълбока ендометриоза. Когато има съмнения за по-широко разпространение на заболяването или ехографското изследване не позволява пълна оценка, може да се наложи ядрено-магнитен резонанс.
„С напредването на медицината периодът за поставяне на диагноза значително се скъсява. Съответно ние можем да осигурим по-ранно лечение и по-добър контрол върху ендометриозата“, посочва д-р Бояджиев.
Какви промени настъпват при жените след 45-годишна възраст?
Д-р Бояджиев обяснява, че менопаузата е естествен етап от живота на жената, но протича различно при всяка пациентка. Средната възраст за настъпването ѝ в Европа е между 50 и 51 години, като обикновено това се случва между 45 и 55 години.
Преходът към менопаузата започва години по-рано, в периода на перименопаузата, когато функцията на яйчниците постепенно се променя.
Един от ранните признаци е промяната в менструалния цикъл. Менструацията може да стане по-нередовна, интервалите между циклите да се скъсят или удължат, а кървенето да бъде по-слабо или по-обилно, подчерта лекарят.
Сред останалите възможни симптоми са горещите вълни, нощното изпотяване, нарушенията на съня, промените в настроението, повишената тревожност, раздразнителността и затруднената концентрация. Вагиналната сухота, дискомфортът при полов контакт и намаленото сексуално желание също могат да бъдат причина за търсене на медицинска помощ.
Какво трябва да знаят жените за миомите по време на менопаузата и и кога има повод за допълнителни изследвания от специалист?
Специалистът предупреждава, че не всяко оплакване след 45-годишна възраст трябва автоматично да се свързва с хормоналните промени. Умората, сърцебиенето, нарушенията на съня и трудностите с концентрацията могат да се наблюдават и при анемия, нарушения във функцията на щитовидната жлеза и други състояния.
Миомата на матката е доброкачествено образувание, чийто растеж е свързан в значителна степен с хормоналната среда през репродуктивната възраст.
След настъпването на менопаузата нивата на естрогените и прогестерона намаляват. Поради това повечето миомни възли постепенно намаляват по размер, а симптомите, свързани с тях, могат да отслабнат. Това обаче не означава, че всяка миома задължително ще се смали – някои остават без съществена промяна и продължават да се проследяват ехографски.
По-сериозно внимание е необходимо, когато се появи кървене след менопаузата или се установи промяна в размера или ехографския вид на проследяван миомен възел.
Ако жената не е имала менструация поне 12 месеца и след това се появи кървене, тя трябва да потърси гинеколог. Причината може да е доброкачествена, но е необходимо да се изключат и патологични изменения на матката и маточната лигавица.
Профилактиката е важна на всяка възраст
Според д-р Александър Бояджиев редовните посещения на гинеколог могат да помогнат за ранното установяване на различни заболявания, преди да са се проявили с ясни симптоми.
Той подчертава, че профилактиката включва както мерки за намаляване на риска от заболявания, така и скринингови изследвания, които могат да открият потенциален проблем в ранен етап.
„Това е нашето послание – жените да не се страхуват, а да посещават гинеколог, да не пренебрегват своето право да ходят на профилактични изследвания“, казва специалистът.
По думите му притеснението, страхът и неудобството понякога възпират пациентките да потърсят медицинска помощ. Не всяко посещение обаче означава непременно извършване на преглед. Понякога то може да започне с разговор, по време на който жената да получи информация и насоки за интимната хигиена, начина на живот, менструалното и репродуктивното здраве.
Честотата на посещенията зависи от възрастта, индивидуалната медицинска история и наличието на рискови фактори. При установено състояние, което изисква наблюдение, проследяването се съобразява с конкретната пациентка.
„За мен е много важно човек да се чувства спокоен в тялото си. Ако има дори малки притеснения или нещо в тялото му подсказва за евентуален проблем, не бива да се прикрива, а да се потърси превантивно консултация със специалист“, допълва д-р Бояджиев.
Редовната профилактика и навременната консултация при необичайни симптоми са важна част от грижата за женското здраве – от тийнейджърската възраст и репродуктивния период до перименопаузата и годините след менопаузата.
