П равителството на Черна гора е близо до решение за въвеждане на седемчасов работен ден в страната и моделът, по който се работи, се очаква да бъде приемлив както работодателите, така и за профсъюзите, съобщи в края на седмицата премиерът Милойко Спаич, цитиран от ХИНА, предаде БТА.
Спаич обяви широки консултации със социалните партньори през следващата седмица, по време на които ще бъде уточнена окончателната версия на проекта. Той обясни, че целта е чрез обширни консултации да се проведе една от най-значимите трудови реформи в Черна гора
с цел подобряване на качеството на живот на гражданите и предоставяне на „повече време за семейството, както и по-ефективна и продуктивна работа“.
Черногорският съюз на работодателите (UPCG) обаче казва, че няма условия за въвеждане на седемчасов работен ден. „Не подкрепихме идеята от самото начало, тъй като смятаме, че е прибързано и се прави без сериозна оценка на отраженията върху черногорската икономика, която знаем, че е изправена пред значителни и многобройни предизвикателства, включително хроничен недостиг на работна ръка“, посочва Сузана Радулович от UPCG.
От Съюза на свободните профсъюзи заявиха, че макар да разбират съпротивата на бизнес сектора, те вярват, че Черна гора ще върви в тази посока.
Въвеждането на седемчасов работен ден е едно от предизборните обещания на движението „Европа сега“ на Спаич.
Неговото правителство изпълни по-рано обещанията към пенсионерите за увеличаване на минималната пенсия на 450 евро, а обещанието на увеличение на средната заплата в Черна гора на 1000 евро беше изпълнено в края на миналата година.
Негови критици обаче твърдят, че тези увеличения са нереалистични и вредни за черногорския бюджет, като предупреждават, че има риск от съществен дефицит в края на годината. Причината затова е, че увеличението на заплатите беше извършено чрез намаляване на задължителните данъци, които работодателите са длъжни да плащат на държавния бюджет.
Според последните анализи на черногорското финансово министерство през първото тримесечие на 2025 г. е регистриран бюджетен дефицит от 81,1 милиона евро, което представлява 1,0% от прогнозирания брутен вътрешен продукт.
