Ж ивотът в 21-ви век изглежда като върха на цивилизацията. Овладели сме централното климатизиране и разполагаме с всички съвременни удобства, които ни позволяват практически никога да не мръднем пръст, освен за да поръчаме още храна. Но в историята има и забравени епохи, изпълнени с мир, неограничен просперитет и вълнуващи културни постижения. Да, може да имаме най-напредналите технологии досега, но кога наистина е било най-доброто време за живот? И биха ли привилегиите на отминала епоха могли да ви убедят да се качите в машина на времето?
Днес ще върнем часовниците назад, за да разгледаме някои от най-добрите периоди за живот в историята, но имайте ниски очаквания - особено ако сте жена.
Периодът в историята, кръстен на лошата си репутация
Атина
Ако си бил мъж, живеещ в Атина през пети век преди Христа, вероятно си бил по-щастлив от всичко на света. От самото начало всички мъже граждани имали равни права и свободи. Богат или беден, образован или не, от висшата класа или обикновен човек, всички мъже били на едно ниво, а богатството било разпределено относително справедливо сред населението. Като мъж гражданин на Атина можел си да се срещаш с бащата на медицината един ден, а на следващия да споделяш обществена баня с бащата на философията.
Благодарение на свободата и мира по онова време, много учени се стичали в Атина, включително Аристотел, Платон и Хипократ – онези, чиито идеи станали основата на западната цивилизация. Изкуствата също процъфтявали – театърът, литературата и архитектурата се развивали в града. А храната? Плодове, сирена, хляб, потопен във вкусно вино, което се пиело с всяко хранене, точно както правели атиняните. Виното било най-често консумираната напитка след водата. Макар нещата да били чудесни за мъжете, жените нямали такъв късмет, а робите – още по-малко. Робството било законно и широко разпространено в Атина. И макар някои ценни роби да работели като учители или дори държавни служители, те никога нямали истински правни права. Жените живеели в патриархално общество. И макар на някои да им било позволено да получат образование, от тях се очаквало да стоят у дома, да се грижат за децата си и да забавляват съпрузите си. Е, поне имало вино.
Един ден в Средновековието – чума, рицарски дуели и оцет вместо паста за зъби
Пакс Романа
Към първи век от новата ера римляните са се сражавали се с почти всички, които можели да бъдат победени. Те завладели толкова голяма част от западния свят, че просто не останал никой за побеждаване. Римляните отпразнували с дълъг период на мир, известен като Пакс Романа. Римската армия се справяла добре с поддържането на безопасността по улиците и дори изчистила моретата от пирати. Имало местни владетели с известна автономия, но в по-голямата си част всички трябвало да плащат данъци и да се закълнат във вярност на императора. Тъй като императорът бил толкова уважаван, той успял да създаде обширна и успешна търговска мрежа. Изградили масивен път през огромната римска територия, което улеснило пътуванията и иновациите.
Историкът Едуард Гибън смята, че няма друг период в историята, по-проспериращ и щастлив от Пакс Романа, ръководен от твърдата ръка на четири обичани императори по време на администрациите на Нерва, Траян, Адриан и Антонините. Но дори мирното време имало своите недостатъци. Пакс Романа не бил по-различен, особено за робите. Тогава робите били собственост, а не хора, и понякога били принуждавани да участват в гладиаторски игри, където диви животни ги разкъсвали на парчета пред възторжената тълпа. Но дори ако не си бил роб, животът все пак бил доста неприятен. Поради гъстото население Рим бил особено зловонно място за живеене. Ароматът на животински трупове и канализационна вода изпълвал въздуха и дразнел ноздрите. И макар това да било неприятно, не изглежда да е нарушавало мира особено.
Ренесансът
Роден от трагедията на Черната смърт и унищожаването на една трета от населението на Европа, Италия изведнъж преживяла икономически, културен и художествен възход, известен като Ренесансът, от 14-ти до 17-ти век. Било добро време да си оцелял след чумата. Онези, които успели да избегнат мъчителна смърт, скоро разбрали, че могат да се пазарят за справедливи заплати, тъй като имало значително по-малко хора, които да се борят за работа. Това довело до възстановяване на икономиката и позволило на изкуствата и културата да процъфтяват. Богатите можели да използват богатството си, за да станат покровители на художници, писатели, архитекти и учени. Семейство Медичи спонсорирало хора като Микеланджело, Рафаел, Донатело, Леонардо да Винчи и Галилей, които можели да се съсредоточат изцяло върху занаята си, тъй като парите вече не били проблем. Макар общите условия да се подобрили леко спрямо ужаса от смъртта от чума, обикновеният италианец по време на Ренесанса все още бил селянин, едва изкарващ прехраната си. Политическата власт била в ръцете предимно на богатите и търговските гилдии, чийто разкошен начин на живот бил възможен благодарение на робството. А ако си бил жена, практически не ти било позволено да правиш нищо.
Династичен Египет
Династичният Египет през 1100 г. пр. Хр. бил далеч пред времето си в науката, технологиите, архитектурата и медицината, както и в образованието, здравеопазването и дори спорта. Тогава можел да намериш технологии, които познаваме добре днес, като писалки, лекарства за депресия и други психични заболявания, дъвки за свеж дъх, паста за зъби и настолни игри. Също така имали котки. За разлика от повечето места в миналото, династичният Египет бил чудесно място за жените. Това е един от малкото периоди в историята, когато мъжете и жените били равни. Жените можели да бъдат жрици, писари, лекари или, ако пожелаят, дами с много котки, изпълвайки домовете си с тях. Нещата били толкова добри в Египет по онова време, че задгробният живот бил просто продължение на живота, който вече имали. Дори в смъртта египтяните жадували за обичайното си ежедневие. Колкото и хубави да били нещата, всеки, който знае нещо за древен Египет, е наясно с важната роля на робския труд. Египетските роби можели да бъдат престъпници или хора, пленени в битка, и не получавали почти никаква милост от собствениците си, които вярвали, че социалният им статус е предопределен.
Мали
Между 13-ти и 15-ти век Кралство Мали било на върха на света. След като придобило контрол над основните сухопътни маршрути за търговия със сол и роби, то станало едно от най-богатите и могъщи кралства, които Средновековието някога видяло. В сърцето на Мали великият крал Манса Муса I изградил столицата Тимбукту, която била толкова огромна, колкото и удивителна. Тя разполагала с огромни библиотеки, университети, джамии, дворци и над 200 училища. Тимбукту се намирала в устието на река Нигер, което я правело идеална за земеделие, с изобилие от медни и златни мини наблизо. Човек би помислил, че толкова могъщ крал ще управлява с желязна или по-скоро позлатена ръка. Но основният устав на кралството ограничавал властта му, като същевременно предоставял равни права на робите и жените. Най-големият проблем с този период се оказал колко краткотраен бил. След смъртта на Манса Муса нещата почти веднага започнали да западават с вътрешни разпри и икономическа криза. Технически кралят официално притежавал цялото злато в страната, така че обикновените хора били принудени да търгуват с миди и златен прах. Освен това било доста горещо да живееш в пустинята.
Епохата на откритията
От 15-ти до 17-ти век е известна като епохата на откритията – период, в който мореплавателите започнали да търсят нови маршрути до дестинациите си и открили множество неща в процеса. Но дори векове преди това полинезийските мореплаватели колонизирали острови из целия Тихи океан. Експертни навигатори успявали да прекосят могъщия Тихи океан с канута и откривали красиви земи като Нова Зеландия и Великденските острови. Вероятно били също толкова шокирани от гигантските глави там, колкото и ние, когато ги видяхме за първи път. И те се разхождали из Хаваите, преди някой друг да стъпи там. Всеки нов остров носел нови храни, растения и животни обратно към родните им острови и семейства. Що се отнася до това защо всичко това спряло, никой не знае със сигурност. Археолозите и историците смятат, че тъй като вождовете често се сражавали помежду си за територия, е възможно вътрешните конфликти да са довели до края на изследванията.
Златният век на исляма
По време на Златния век на исляма не можело да бъдеш по-културен, отколкото в Багдад през 8-ми век. Местоположението му в центъра на търговските маршрути го направило идеално място за натрупване на огромно богатство. В резултат на това целият град бил покрит с паркове, базари, фонтани, джамии и училища. Домът на мъдростта в Багдад постоянно бил пълен с някои от най-добрите умове от всеки ъгъл на империята. Разнообразни групи от евреи, християни и мюсюлмани работели заедно, за да превеждат известни произведения, което разширило човешкото познание в математиката, медицината, астрономията, социологията и географията. Правителството не само подкрепяло социалната структура, но се гордeело с учените си и им плащало заплати като на звезди от ранга на Том Брейди. Но всички тези иновации имали своята цена. В абасидското общество съществувала строга социална йерархия. Било напълно приемливо за немюсюлманите да изповядват религията си и да го правят в мир. Въпреки това те завинаги били отбелязвани като граждани от втора класа. Плащали повече данъци и често били преследвани извън града. Освен това, както в много епохи, робският труд бил разпространен.
Империята на инките
По време на Империята на инките нямало по-добро място да се установиш и да живееш живота си от Куско през 3-ти век. На първо място, те проектирали града във формата на пума, което е доста впечатляващо. Той разполагал с храмове, издялани от злато и сребро, и напреднала напоителна система. Правителството на инките било централизирано и събирало данъци в храна и труд от гражданите си, след което преразпределяло храната според нуждите на хората. Археолозите дори открили доказателства за напреднала медицина, включително успешни мозъчни операции. Но макар да били изключително прогресивни в много области, инките все пак имали кого да потискат. Този път това били около 10 милиона души, които обработвали земя по склоновете. Тези фермери не били нито благородници, нито религиозни лица, нито занаятчии, които процъфтявали в града. По-голямата част от продукцията им била отнемана от имперското правителство за преразпределение, което позволявало на властите да запазят контрола. Възрастните мъже били принуждавани да предоставят безплатен труд на правителството, често в опасни проекти като строеж на храмове или поддръжка на тревни площи. И не на последно място, имало и практиката на човешки жертвоприношения, което не било особено приятно.
Династията Сун
Династията Сун била втората част от златния век на Китай. Около 11-ти век китайските изобретатели разработили иновации като хартията и печатарството, компаса и пиенето на чай. Барутът също бил изобретен по това време и се използвал за създаване на празнични фойерверки. И тъй като живеели в мир под един император, нямало нужда да се разработват оръжия. С иновациите в земеделието и бързия растеж на много домашни индустрии като производство на хартия, керамика и коприна, гражданите можели да поддържат определена икономическа сигурност. Когато били изобретени шлюзовете за канали, търговията започнала да процъфтява, тъй като селскостопанските стоки можели да се разпространяват бързо и ефективно. Оживените градове на средната класа далеч надминавали европейските градове както по архитектура, така и по практическа организация, както отбелязал Марко Поло, когато посетил Китай. Но в рамките на тези градски стени не всички се радвали на добър живот. Жените по време на управлението на Сун нямали лесен живот, тъй като политическите лидери възприели старата неоконфуцианска идея, че жените са родени да служат на мъжете. Това е и периодът, в който варварската и болезнена практика на връзване на краката станала изключително популярна. Колкото и велики да изглеждат, всяка така наречена златна епоха имала толкова недостатъци, колкото и всяка друга.
Така че, какво мислите? В коя от тези епохи бихте искали да живеете?
