А лгоритмите, които подхранват възмущението и силните емоции, държат милиарди хора постоянно свързани с интернет. Ново мащабно проучване показва, че макар мнозина да осъзнават зависимостта си от социалните мрежи, малцина са готови или способни да ограничат времето, което прекарват онлайн.
Безкрайното скролване на новини и съдържание в интернет вече не е просто виновно удоволствие - през 2026 г. то се е превърнало в новото нормално. Алгоритмите процъфтяват благодарение на възмущението и емоционалните реакции, като оформят не само това, което виждаме, но и начина, по който се чувстваме. Резултатът е общество, което е по-свързано от всякога, но постепенно се изтощава отвътре.
Милиарди хора прекарват часове в дигитални пространства, създадени да привличат и задържат вниманието им. Макар социалните мрежи, уебсайтовете и форумите да могат да бъдат полезни и вдъхновяващи, те също така незабележимо изчерпват енергията на потребителите.
Това поражда няколко неудобни въпроса: осъзнаваме ли доколко сме зависими от непрекъснатия поток от информация и можем ли да се откажем от този нездравословен навик?
За да потърси отговори, екипът на PlayersTime провежда онлайн проучване за нагласите към прекомерната употреба на интернет, зависимостта от социалните мрежи и потреблението на съдържание, генерирано от изкуствен интелект. Резултатите показват, че въпреки че значително мнозинство смята, че е зависимо от социалните мрежи, малцина имат способността или желанието да оставят телефона си настрана. Вместо това предпочитат да изгледат още няколко десетки видеа в TikTok с хаштаг #digitaldetox.
- Основни изводи от проучването
- 51% от участниците прекарват над три часа дневно в социалните мрежи, а 18,2% прекарват повече от пет часа. При поколението Z този дял достига 78,6%, докато при бейби бумърите е едва 7,5%.
- 78% прекарват поне пет часа дневно в интернет - независимо дали по работа или за развлечение. Всеки пети участник (21%) признава, че е онлайн повече от осем часа всеки ден.
- 46% проверяват телефона си веднага след събуждане всяка сутрин, а 55,3% получават новините си ежедневно чрез социалните мрежи. Междувременно 54,8% признават, че поне веднъж дневно се улавят да скролват безцелно.
- Жените по-често от мъжете признават зависимост от социалните мрежи - 61% срещу 41%. Що се отнася до разсейването от работа и задължения, разликата е минимална - 62% от мъжете и 61% от жените признават, че социалните мрежи често им пречат да се концентрират.
Младите у нас развиват "интернет зависимост"
- Кои са участниците в проучването
В анкетата са участвали общо 1509 души.
Разпределение по възраст
- Поколение Z (18-29 години): 532 души (35,3%)
- Милениали (30-45 години): 639 души (42,3%)
- Поколение X (46-61 години): 271 души (18%
- Бейби бумъри (62-80 години): 67 души (4,4%)
Разпределение по пол
- Мъже: 868 души (57,5%)
- Жени: 641 души (42,5%)
По-голямата част от участниците са от Северна Америка, Обединеното кралство и континентална Европа.
- Хронично онлайн: новото нормално за поколението Z
Само 3,38% от анкетираните казват, че прекарват по-малко от два часа дневно онлайн. Други 18,75% са между два и четири часа дневно в интернет.
Най-голямата група - 32,54% - прекарва между пет и шест часа онлайн всеки ден. Почти една четвърт от анкетираните (24,06%) използват интернет между седем и осем часа дневно.
Около 10,4% са онлайн между девет и десет часа дневно. Още 5,96% прекарват между 11 и 12 часа онлайн, а 4,9% признават, че са свързани с интернет повече от 12 часа всеки ден.
- По-малко от 2% не използват социални мрежи
Социалните мрежи изглежда стават все по-пристрастяващи, като новинарските потоци, историите и кратките видеа задържат потребителите часове наред.
Повече от половината анкетирани (51%) прекарват поне три часа дневно в социалните мрежи, а почти един на всеки петима (18,6%) прекарва над пет часа.
Поколението Z е най-ангажирано - 78,57% от представителите му прекарват над три часа дневно в социалните платформи. При бейби бумърите ситуацията е коренно различна - почти 6% изобщо не използват социални мрежи, а над половината прекарват максимум един час дневно в тях.
Само 1,52% от участниците заявяват, че изобщо не използват социални мрежи.
- Денят започва и завършва с телефона
Резултатите показват колко дълбоко социалните мрежи са се вплели в ежедневието.
Близо 82% от анкетираните проверяват телефона си до пет минути след събуждане. От тях 45,8% го правят винаги.
Едва 1,4% никога не посягат към телефона веднага след ставане от сън.
Подобна тенденция се наблюдава и при безцелното скролване. Повече от половината участници (54,7%) признават, че всеки ден или по няколко пъти на ден губят представа за времето, докато разглеждат съдържание в социалните мрежи.
Само около един на всеки десет души твърди, че това никога не му се случва.
- Скролване преди сън
41,3% прекарват между 15 минути и един час на телефона си преди лягане, за да следят новини и актуални събития.
Още 25,1% прекарват между един и два часа в подобна дейност.
Само 12,7% никога не го правят.
- Социалните мрежи пречат на работата
Разсейването от социалните мрежи се оказва почти универсален проблем.
62% от мъжете и 61% от жените казват, че социалните мрежи често или много често ги разсейват от работа и задължения.
Най-силно е влиянието при поколението Z, където над 90% признават, че редовно губят концентрация заради социалните платформи.
При милениалите този дял е малко под 60%, а при по-възрастните поколения спада значително.
- Почти половината признават зависимост
На въпроса дали се чувстват зависими от социалните мрежи, 61,1% от жените отговарят положително срещу 40,6% от мъжете.
Разликите между поколенията са още по-осезаеми.
При поколението Z близо трима от всеки четирима участници (74,1%) признават зависимост.
При милениалите делът е 44,1%, а при поколението X - едва 18,5%.
Изследването показва, че за много потребители социалните мрежи вече не са просто навик, а нещо, което трудно могат да контролират.
- Онлайн съдържанието носи тревожност и изтощение
Когато са попитани как ги кара да се чувстват съдържанието в интернет, повечето участници посочват негативни емоции:
- 63,4% се чувстват претоварени;
- 52,8% изпитват тревожност заради негативни събития;
- 38,5% се чувстват разстроени;
- 33,9% изпитват чувство за неадекватност;
- 28,2% се чувстват изолирани.
- След дълго време онлайн
След продължителен престой в интернет:
- 64,4% се чувстват уморени и изтощени;
- 56,5% изпитват прегаряне и затруднения с концентрацията;
- 45,7% се чувстват емоционално изцедени;
- 39,5% са сънливи и отпаднали;
- 37,8% страдат от сухота в очите и главоболие.
Само 2,5% казват, че след дълъг престой онлайн се чувстват доволни и щастливи.
- Doomscrolling: рецепта за тревожност
Т.нар. doomscrolling - безкрайното разглеждане на негативни новини и тревожни публикации - има осезаем ефект върху психиката.
54,9% от анкетираните казват, че след подобно скролване се чувстват по-тревожни.
Още 18% съобщават за по-лошо настроение.
Само 20,9% смятат, че след това са по-информирани.
Едва 6,2% не усещат никаква промяна.
- Девет от десет искат промяна
На въпроса какво биха искали да променят в дигиталния си живот:
- 64,1% искат да спрат безцелното скролване;
- 61% искат да прекарват по-малко време онлайн, но не успяват;
- 44,7% желаят да игнорират провокативното съдържание, създадено да предизвиква гняв;
- 42,5% искат да си поставят времеви ограничения за използване на устройствата;
- 38,1% желаят по-лесно да разпознават фалшивото съдържание.
Само 10,1% заявяват, че са напълно доволни от дигиталния си живот.
- Недоверие към съдържанието и изкуствения интелект
Повече от половината участници (53,7%) казват, че често се съмняват дали онлайн съдържанието е истинско и надеждно.
Най-малко доверие потребителите имат към:
- социалните мрежи - 54,9%;
- новините в социалните мрежи - 21,4%;
- традиционните новини - 11,3%.
Въпреки това 55,3% получават новините си от социалните платформи всеки ден.
Що се отнася до съдържанието, генерирано от изкуствен интелект:
- 64,4% казват, че не го харесват, защото ги кара да се чувстват измамени;
- 20,7% го намират за дразнещо;
- 10,4% са обезпокоени от него.
Само малцина заявяват, че са свикнали или че го харесват.
- Как безкрайното скролване променя мозъка
Според авторите на доклада човешкият мозък е създаден да разпознава заплахи, а не да обработва безкраен поток от тях.
Когато човек е изложен постоянно на тревожно и емоционално натоварено съдържание, мозъкът реагира така, сякаш опасността е реална. Това води до продължително повишени нива на стресови хормони, нарушена концентрация и по-слаба емоционална устойчивост.
Експертите предупреждават, че дигиталната умора не е просто резултат от продължителното време пред екрана, а от непрекъснатата стимулация без възможност за психическо възстановяване.
- Влиянието върху съня и децата
Безкрайното скролване преди лягане нарушава съня, защото поддържа мозъка активен и емоционално ангажиран.
При младите потребители ефектът е още по-силен - почти половината съобщават за по-лош сън, свързан с късното потребление на онлайн съдържание.
Експертите предупреждават и за рисковете при децата. Според публикация на The New York Times алгоритмите на YouTube все по-често препоръчват видеа, генерирани от изкуствен интелект и насочени към малки деца и предучилищна възраст.
Макар често да се представят като образователни, критиците смятат, че подобно съдържание предлага ограничена образователна стойност и може да доведе до свръхстимулация.
Изследвания на Каролинския институт в Швеция и Oregon Health & Science University вече установяват значителна връзка между увеличеното време пред екрана и диагнозите синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност (ADHD).
- Търсенето на „дигитален детокс“ расте
След бурните събития през 2025 г. все повече хора търсят начини да се откъснат от постоянния поток от информация.
Данните от Google показват, че през края на 2025 г. и началото на 2026 г. търсенията на термини като „news fatigue“ („умора от новините“), „digital detox“ („дигитален детокс“) и „doomscrolling“ достигат рекордни нива.
В TikTok темата също набира популярност. Хаштагът „digital detox“ присъства в над 80 000 публикации, а „digital wellbeing“ - в повече от 13 800 публикации.
Експертите препоръчват повече време сред природата, срещи с приятели и семейство, ограничаване на времето пред екраните и замяна на бързо сменящото се онлайн съдържание с реални преживявания като начин за възстановяване на психическото равновесие.
- Методология
Докладът е изготвен от PlayersTime, а проучването е проведено от MarketsChain.
Над 3000 пълнолетни лица са били поканени да участват, като 1509 души са дали съгласие. Анкетата е проведена онлайн между 20 и 25 април 2026 г.
Участниците са отговорили на 15 въпроса, свързани с техните дигитални навици, времето, което прекарват онлайн, влиянието на социалните мрежи върху работата, съня и емоционалното им състояние, както и отношението им към съдържанието, генерирано от изкуствен интелект.
В анализа са включени и данни от Google Trends и TikTok, които допълват картината за нарастващия интерес към теми като „дигитален детокс“ и „doomscrolling“.
