В се още е рано да се прецени каква би била политиката на Джо Байдън като президент на САЩ в Близкия изток. Все пак, могат да бъдат посочени няколко основни точки, които се очакват от демократа. Международните наблюдатели очакват администрацията на Байдън да направи промени в американската политика в Близкия изток, но не генерално. Основната причина за това е сдържаността на обществеността в подкрепата за военни намеси на Вашингтон или изразходването на значителни дипломатически и икономически ресурси в региона.
Трябва да се започне с това, че Близкият изток не представляваше основен фактор по време на предизборните кампании или дебатите между опонентите, и администрацията на Байдън не се разглежда като получила публичен мандат за някакви конкретни политически алтернативи в тази част на света. По време на президентската кампания имаше малко дискусии относно изтеглянето на американските сили от Ирак и Афганистан от администрацията на Тръмп, което предполага, че Байдън едва ли ще промени значително решенията за прекратяване на участието на САЩ в тези държави. В същото време, има сериозен консенсус за продължаване на антитерористичните операции срещу „Ислямска държава“ и Ал Кайда – мисии, които изискват разполагането на поне някакви американски сили в региона.
Сигурно предположение е, че Байдън вероятно ще измести някои политики на Тръмп обратно към онези, прилагани от администрацията на Обама, особено в случая с Иран. Новоизбраният президент публикува коментар на 13 септември, в който изразява намерението си да се върне към многостранното ядрено споразумение за Иран, сключено от Обама през 2015, но отменено едностранно от Тръмп три години по-късно. Това ще наложи отменянето на всички санкции, наложени от Тръмп в последствие. Вероятно Техеран ще поиска Байдън да отмени вкарването на Революционната гвардия и Централната банка на Иран в „черния списък“ на страни, личности и организации, заподозрени в извършването и подпомагането на терористична дейност.
От друга страна, Иран отговори на санкциите на Тръмп с нарушаване на ядрените си ангажименти по сделката. Това може да изисква сложно предоговаряне преди САЩ да възобновят участието си в споразумението. Няма все още сигнали, че администрацията на Байдън ще прекрати усилията на Вашингтон за възпиране на Иран в Персийския залив или дали ще се противопостави на интервенциите на Техеран в Сирия, Ливан, Йемен и Ирак. Байдън също така заяви, че ще държи Техеран отговорен за намесата му по време на изборите в САЩ тази година – очаква се да се разбере какви стъпки ще предприеме 46-ят президент.
Contrary to Donald Trump's impulsive policies in the Middle East, Joe Biden is expected to shift back to a more conventional US stance and re-engage with Iran, redrawing regional geopolitics https://t.co/a6bjaDbW2X pic.twitter.com/j18YqSxYpu
— AFP News Agency (@AFP) November 8, 2020
Друга вероятна значително промяна на Байдън ще бъде в отношенията с антииранската коалиция на администрацията на Тръмп, състояща се от Израел, Саудитска Арабия и ОАЕ. Администрацията на Байдън се очаква да има хладни отношения с израелския премиер Бенямин Нетаняху, както беше по времето на Обама заради политиката на Нетаняху за разширяване на еврейските заселнически селища в Западния бряг и усилията му да лобира в Конгреса на САЩ да се противопостави на сделката с Иран. Байдън е много вероятно да се върне към традиционната позиция на Вашингтон в опитите за балансиране между Израел и палестинците, вместо да приеме политиката на администрацията на Тръмп, насочена към договаряне на мирни сделки между Израел и арабските страни, без това да включва осигуряване на израелско-палестински мир.
Създаването на оста между арабските държави в Персийския залив и Израел, е директен резултат от афинитета на администрацията на Тръмп към саудитския престолонаследник Мохамад бин Салман и фактическия лидер на ОАЕ, Мохамад бин Зайед. Двамата са разглеждани като основни стълбове на американската политика спрямо Иран и желанието на Тръмп да прехвърли отговорността за сигурността на регионални играчи. Политиката на Тръмп обаче доведе до омаловажаване на проблемите с човешките права в тези държави, както и на намесите им в Йемен и Либия. Администрацията на Байдън се очаква да разглежда много по-сериозно тези теми – очаква се и задържане на потенциалната продажба на усъвършенствания Ф-35 на ОАЕ, обявена няколко седмици след като през септември емирствата нормализираха отношенията си с Израел. Байдън много вероятно няма да продължи добрите отношения с Бин Салман, докато не бъде показано желание да се разследва и поеме отговорност за убийството на журналиста Джамал Хашогджи през октомври 2019 в Истанбул. Подобно раздвижване не се задава на хоризонта, което предполага, че отношенията на САЩ със Саудитска Арабия ще се влошат значително от нивото на последните четири години, когато Тръмп беше в Белия дом.
'Back at the head of the table': A look at Biden's foreign policy agenda https://t.co/UQPg6OxkNR pic.twitter.com/hQmyVSE6cz
— FRANCE 24 (@FRANCE24) November 10, 2020
С наближаването на изборния ден на 3 ноември, Байдън насочваше вниманието към конфликта в Нагорни Карабах, където американското участие е много трудно да бъде видяно. Както и в други райони, Тръмп неглижираше редица конфликтни части и остави на регионални сили да се разправят без каквото и да е западно посредничество. Като рязък сигнал за промяна на геополитическата обстановка дойдоха новините за постигане на споразумение между Азербайджан и Армения под егидата на Русия и Турция. В предизборно изявление през октомври Байдън разкритикува подкрепата на Ердоган за Азербайджан и също така призова Иран да остане встрани от конфликта. През септември кандидата на демократите също спомена ролята на Турция. Това дава основания на наблюдателите да считат, че ще има сериозни разговори с Анкара както на ниво двустранни отношения, така и в НАТО, когато Байдън встъпи в длъжност през януари 2021.
На световната сцена администрацията Байдън се очаква незабавно да се заеме с възстановяването на доверието сред партньорите, а също и със стъпки спрямо севернокорейският лидер Ким Чен-ун и руския президент Владимир Путин. Отделна и много тежка тема остава Китай, който Байдън разглежда като директен опонент на САЩ. Но политиките към Русия и Пекин вече преминават през Близкия изток, тъй като геополитическата ситуация се промени през последните години. След интервенцията на Москва в Сирия през 2015, когато Байдън беше вицепрезидент в администрацията на Обама, руснаците изместиха значително влиянието на САЩ от региона. Сирия, впрочем, остава темата, която нито Байдън, нито Тръмп засегнаха, макар да е трън в очите. САЩ продължават да имат контингент в помощ на кюрдските сили в Източна Сирия, а също така и като част от анти-ИД кампанията в Сирия и Ирак. Но Обама и Байдън останаха известни с нежеланието си да се намесят, когато сирийското правителство използва химически оръжия и когато Русия зае категорична позиция в подкрепа на Башар Асад и така обърна хода на гражданската война.
В Сирия облаците се сгъстяват отново, а в няколко района на страната се увеличава шансът за бунтове. Русия и Турция разпределят наново зоните си на влияние, а Асад се готви за офанзива в Северозападна Сирия. Макар Байдън да не споменава нищо за Сирия, коментаторите го правят и задават важни въпроси относно бъдещото участие или неучастие на САЩ. Както стана ясно, американците имат нужда от поне някакви сили на терен заради операциите срещу ИД и Ал Кайда – това обаче означава подновяване на преговорите с Русия относно зоните на влияние, тъй като Кремъл няма да позволи оставането на САЩ под носа им без последствия. В Сирия все повече се намесва и Китай като част от по-широката офанзива на Пекин в региона, което означава още един проблем за американските интереси. Иска или не, Байдън ще трябва да помисли сериозно върху наследството както на Тръмп, така и на администрацията от която той беше преди 2016.
Байдън: Казах им, че Америка се завръща
