В Сумска област евакуацията на ранените украински военни от фронта понякога трае по цели денонощия. Хирурзите и лекарите на предна линия работят денонощно, за да спасяват човешки живот, съобщи Deutsche Welle.
Голям автобус пристига и докарва група военнослужещи. В Суми те са били оперирани от спешния хирургически екип на първа линия и сега заминават на лечение в Киев. 46-годишният Сергей е докаран с рядка рана от куршум, който е заседнал между две ребра. Заради неспирните руски атаки евакуацията му е станала възможна чак след три дни. А за да стигне до мястото за евакуация, Сергей бил принуден да измине пеша седем километра.
Евакуацията е трудна
Половината седалки в автобуса са свалени – вместо тях са монтирани носилки. Ранените, които не могат да ходят, се пренасят с носилки до автобуса. Като Дмитрий, на 25 години, или Иля - на 23. Бойците от 21-ва механизирана бригада са ранени от шрапнели. Това е вече второто раняване на Иля с шрапнел от дрон. „При такава рана се налага да останеш минимум 30 дни на легло“, казва той.
„Имаме пациенти с много тежки рани“, казва 28-годишната старша медицинска сестра Алена. Тя координира новопристигащите ранени. "Фронтът се е приближил, сега от мястото за евакуация до нас има само около час път. Но заради използваните в сраженията дронове евакуацията от бойното поле е трудна - може да отнеме и до три дни, добавя медицинската сестра".
"Правим всичко, което е по силите ни"
В хирургическото отделение в Суми медиците работят от април миналата година. Всички те са военнослужещи. "Не си играем на Господ Бог, а правим всичко, което е по силите ни", казва 44-годишният Иван, ръководител на отделението.
Той показва цяла колекция от шрапнели - от безпилотни самолети и управляеми въздушни бомби - които медиците са извадили от телата на ранени военнослужещи. Има и куриозни находки – като една вилица, извадена от бедрото на войник. "Когато погледнахме рентгеновата снимка, първо не разбрахме какво се е случило", спомня си медикът. Оказало се, че шрапнел от бомба е улучил войника в бедрото - точно на мястото, където той държал в джоба си походни прибори за хранене. Вилицата, заедно с шрапнела, се врязала в крака му и прекъснала артерия. Войникът оцелял, но се наложило кракът му да бъде ампутиран.
Иван се гордее с екипа си от професионални лекари, повечето от които са се присъединили към армията доброволно. Някои като него служат още от началото на боевете в Донбас. “Най-трудното е да не станеш безразличен към чуждата болка“, добавя той.
"Мамо, не плачи. Аз ще се върна!"
В операционната работи радио, от което долита рефренът на песен: „Мамо, не плачи. Аз ще се върна...“. Медиците работят, без да се суетят и се разбират с половин дума. В операционната вече чака следващият пациент с фрактури на краката и рана на корема.
„В последно време повечето тежки рани са комбинирани. Дроновете осакатяват едновременно и крайниците, и корема, и главата“, казва 23-годишната старша медицинска сестра Анна. Тя помага на хирурзите при всяка подобна операция. А те са по няколко на ден.
Братовчед на Анна е загинал край Донецк през 2023 година. Брат ѝ бил ранен в сраженията в Серебрянската гора и в момента е на рехабилитация. Баща ѝ и майка ѝ също служат в армията. "Затова не можех да остана настрана", казва Анна. „Реших да работя в тази професия и не съм съжалявала нито ден, защото виждам резултата от работата си.“
Медицинска помощ край фронтовата линия
След операцията ранените се пренасят в някой от т.нар. междинни стабилизационни пунктове. Един такъв наскоро бе е открит в изоставена селска къща в Сумска област - там работи екип, в който има и военни медици. „Така квалифицираната медицинска помощ се доближава до войниците на фронтовата линия“, обяснява 32-годишният Иван, който е хирург-травматолог.
"Най-тежкото нещо е смъртта на пациент", казва медикът. Заедно с него в междинния пункт работят още трима медици - 30-годишната анестезиоложка Тина, 41-годишната Олга, също анестезиоложка, и 25-годишната медицинска сестра Мария. "В армията често чуваш, че не бива да се хабят ресурси за човек, който не може да бъде спасен", казва Тина. „Но аз като лекар не мога да приема подобно нещо. Борим се за всеки живот. Дори да осъзнаваш, че трябва да спреш, пак искаш поне да отложиш онова, което не може да бъде предотвратено“, казва тя.
