Разяждан от насилие, корупция и политическа нестабилност, Ирак се готви днес да отбележи дискретно десетата годишнина от американско-британското нашествие.
В действителност Ирак от 2013 г. е на звездни години от стабилната парламентарна демокрация, която си представяше американският президент Джордж Буш, когато на 20 март 2003 г. тръгна на война, за да сложи ръка на оръжията за масово поразяване, които така и не бяха открити.
За днес иракските власти не планират никакви чествания. По-вероятно е да има някакви церемонии на 9 април, по случай десетата годишнина от падането на Багдад, съобщава Франс прес.
Саддам Хюсеин и партията му БААС бързо бяха пометени от коалиционните сили. Но диктаторският режим на иракския президент беше заменен от 2006 г. от религиозен конфликт, съпроводен с безпрецедентно насилие.
Във войната между коалиционните сили и шиитските и сунитските милиции САЩ изгубиха 4486 военни, а Великобритания - 179, сочат данни на специализирания сайт Icasualties.org.
Най-високата цена обаче плати иракското население. В неделя неправителствената организация "Ирак Боди Каунт разкри", че най-малко 112 хил. иракски мирни жители са загинали при насилието от 2003 г. насам.
Организацията предупреди в доклада си, че конфликтът още не е приключил и че той се усеща навсякъде и във всичко. Сунитските бунтовници от групировката "Ислямска държава Ирак" - иракския клон на "Ал Кайда" - продължават да всяват ужас сред населението, в опит да дестабилизират доминираното от шиити правителство, отбелязва агенцията.
В политически план правителството на Нури ал Малики е подложено на атаките на съюзниците си от управляващата коалиция и на сунитската общност (една четвърт от населението), която бурно протестира срещу "маргинализирането си".
От края на декември десетки хиляди иракчани се събират всеки петък на масови протестни демонстрации в сунитските региони.
Двама министри от блока "Иракия" напуснаха в началото на февруари управляващата коалиция. Но наблюдатели и дипломати смятат, че най-голямата опасност за стабилността на страната е конфликтът между Багдад и автономната област иракски Кюрдистан.
Централните власти не могат да търпят действията на Ербил, столицата на автономния регион, който води все по-самостоятелна политика, претендира за част от територия, богата на петрол, и не търси одобрението на Багдад при подписването на договори с чуждестранни петролни компании, отбелязва АФП.
