Хаити два месеца по-късно

С с секи изминал ден в калта и развалините на Хаити неуспехите на хуманитарните усилия стават сърцераздирателни.

Кампанията за осигуряване на подслон и безопасност на 1,2 милиона души, останали без дом, докато времето става по-сурово, се състои от четири главни елемента. Всички те са неадекватни.

Основните играчи

Както подобава, ООН, чужди страни и хуманитарни организации изпращат палатки, брезенти, храна, вода, медикаменти и лекари. Те правят доста добри неща, особено САЩ, които бързо изпратиха доставки, военна сила, достигнала най-много до около 20 хил., и болничен кораб. Спасени бяха много животи.

След като се срещна с президента на Хаити Рене Превал, президентът Обама обеща продължителна помощ. Но след близо два месеца това не е достатъчно.

Едва половината от бездомните са получили дори най-грубите средства за спешен подслон: насмолени брезенти и палатки, които едва ли ще ги защитят, когато следващия месец започнат сериозните порои, а през юни дойдат ураганите.

В стотици препълнени селища в страната - като тези, които подслоняват над 600 хил. души в Порт-о-Пренс - храната, водата, медицинските грижи и сигурността са непостоянни.

До обширни райони от зоната на земетресението още не е достигнала помощ. Те се задушават в развалини, а техника и доброволци едва са започнали да разчистват в руините безопасни места за живеене за хората.

Хуманитарните организации преодоляват смущаващи пречки, като се започне от факта, че трусът събори сградата на мисията на ООН, убивайки голяма част от нейните ръководители и служители. Сега ООН действа усилено, но с право е критикувана за липса на организация.

Миналия месец координаторът на извънредните хуманитарни действия на ООН Джон Холмс разкритикува в язвителен имейл своите колеги за това, че прекалено бавно реагират на предизвикателството. Той каза, че седмици след бедствието някои от съвместно действащите групи, отговарящи за задоволяването на нужди като храна и подслон, не са си изградили дори основна представа за това какво трябва да правят, да не говорим за план.

Хаитянското правителство

Земетресението разруши президентския дворец, а най-способните ръководители и служители все още бяха на работа, когато започна трусът.

Президентът Превал и министър-председателят Жан-Макс Белрив не успяват да възстановят силно или поне видимо лидерство. Правителството не взема решения или взема объркващи решения. То например отказва да позволи да бъдат отново отворени на пълна програма неповредените или леко повредените училища, докато не бъдат готови да заработят отново всички училища и така допуска да намалее мотивацията на децата.

Присъствието на Превал в сряда в Белия дом беше забележимо, но в Хаити въпросът "Къде е Превал?" предизвиква поклащане на главата.

Неправителствените организации

Съществуващите механизми за благотворителност са форсирани в опит да се реагира на потресаващите размери на земетресението, а се създават и нови.

Големите многонационални неправителствени организации предоставят жизненоважна подкрепа на ООН. Но има хиляди други - като малките църкви, изпращащи мисионери по селата, и други групи,- които точно сега предизвикват само дребни неприятности за хуманитарните усилия.

  Хората

Хаитяните горят от желание да си помогнат сами. Бежанците създават селищни съвети и избират представители за сътрудничество с неправителствените организации. Сами си строят домове, сами си разчистват развалините, сами си погребват мъртвите, сами си организират отряди за поддържане на сигурността.

Но след земетресение с подобни мащаби те са толкова малко, колкото и всички останали. Има неистова нужда енергията на хаитяните да се отприщи - не само на нивото на опустошеното национално правителство, а на ниво обикновени хора, църкви, бизнес и местни групи, които познават страната, говорят нейния език и са силно заинтересовани от възраждането й.

Досега усилията в тази насока са незначителни. В доклад на базираната във Вашингтон правозащитна организация "Рефюджийс интернешънъл" се казва, че хаитяните са изключени от основното планиране в сградата на ООН, защото не знаят за срещите, не им се позволява да влязат или нямат хора, които да изпратят.

Програмата за развитие на ООН е наела над 70 хил. хаитяни за разчистване на развалините. Нужно е много повече. Хаити би трябвало да може да разчита на американските технически познания, сигурност и пари, особено когато силите се насочват към възстановяването.

Всички би трябвало да продължат да подобряват основните усилия за поддържане на безопасността и доброто здравословно състояние на бежанците. Но в крайна сметка именно ООН трябва да поеме отговорността да ръководи и координира хуманитарните усилия.