Преизбраха Барозу за председател на ЕК

С�а �ашният председател на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу бе преизбран от Европейския парламент за председател на комисията.

За негов втори мандат гласуваха 382 европейски депутати, против бяха 219, а 117 се въздържаха.

Жозе Мануел Барозу сбъдна мечтата си за втори мандат в Европейската комисия, подобно на Жак Делор преди него, с помощта на силния си прагматизъм, заради който многобройните му критици го сравняват с хамелеон, коментира Франс Прес в портрет на политика.

На 53 години, този португалец полиглот, който ползва еднакво свободно както майчиния си език, така и английския и френския, правеше чести промени в политическия си път, което предизвиква световъртеж включително и в лагера на неговите привърженици.

През 70-те години той членува в маоистко движение през епохата на революцията на карамфилите в Португалия, но променя мирогледа си като влиза след 1980 г. в португалската социалдемократическа партия, десноцентристка формация, преди да започне да отстоява либерални убеждения, заставайки начело на Европейската комисия.

"Когато говори със социалистите, е социалист. Когато говори с либералите, е либерал, когато говори със Зелените, той е еколог", подметна председателят на групата на социалистите в Eвропейския парламент, германецът Мартин Шулц.

Друг чест упрек: той се оставял да бъде направляван от големите държави, загърбвайки европейските интереси.

"Европа има нужда от някой, който ръководи, а не от някой, който телефонира на Франция и Германия, за да пита какво да прави", упреква го председателят на Партията на европейските социалисти, датчанинът Нюруп Расмусен.

Португалецът уверява, че е истински европеец. "Моята политическа партия е Европа", твърди той.

Барозу е премиер на Португалия от 2002 г. до 2004 г., когато за всеобща изненада застава начело на Европейската комисия.

Тони Блеър бе човекът, който тогава даде тласък на кандидатурата на този убеден атлантист - Барозу беше домакин предишната година на Азорските острови на среща на върха на правителствените ръководители на ЕС, благосклонни към войната в Ирак - след като блокира подкрепяната от Париж и Берлин кандидатурата на белгиеца Ги Верхофщад, смятан за твърде голям федералист.

Барозу дебютира в Брюксел с ясна либерална програма. Той защитава оспорваната директива Болкещайн за либерализирането на услугите и отстоява политиката на "по-малко и по-добро законодателстване" от страна на една умерена Комисия.

Но институционалната криза, предизвикана от отхвърлянето на проекта за европейска конституция го разтърсва и той вмъква повече социални нотки в дискурса си . Световната финансова криза успява да го убеди да промени мнението си.

Притиснат от Париж и Берлин, които го определят като твърде пасивен, той прегръща политиката на регулиране на пазарите.

Това се оказва недостатъчно за неговите критици, които го упрекват, че не желае да разсърди никого, за да спечели втори мандат. Барозу смята себе си за жертва на "догматични" атаки.

Подразнен от сравненията с Жак Делор, който на времето беше облагодетелстван от далеч по-благоприятната атмосфера за европейската интеграция при управлението на Франсоа Митеран и Хелмут Кол, той изтъква, че правителствата на ЕС вече не подкрепят една Комисия, която задава тон.

Той претендира и за добра равносметка по въпросите на климатичните проблеми, с приемането на амбициозни европейски цели за намаляване на парниковите емисии въпреки икономическата криза.

Неговите привърженици искат да вярват, че мъжът, баща на три деца, се е променил. И че ще се освободи от влиянието на правителствата веднъж след като бъде преизбран.

"Барозу днес е много по-близко отколкото в миналото до волунтаризма, които ние желаехме начело на Европа", уверява бившият френски министър Мишел Барние, който може да влезе във втората Комисия, оглавяванa от Барозу.

Португалецът ще трябва отново да убеждава. "Барозу е толкова слаб, че ще бъде възнаграден с още един мандат", иронично отбеляза в края на 2008 г. бившият шеф на германската дипломация Йошка Фишер.