Обърни се с гняв напред

Д�и �и набиращите все по-голяма сила в световен мащаб протести, в които участват хора от всевъзможни професии, раси и религии, ще доведат чак до такива сериозни катаклизми тепърва предстои да видим, но едно е ясно - недоволството вече е достигнало точката на кипене.

Скандиращите по улици и площади са водени от простичкото желание да живеят нормално и да имат усещането, че поне в известна степен сами контролират живота си. А не че шепа избрани, които винаги остават извън светлината на прожекторите, си играят със съдбите им в името на собствения си интерес.

Потърпевши от тази игра винаги са обикновените хора,

или както участниците в протестите твърдят – 99-те процента от обществото. А другите, кукловодите в сянка, са онези, които например продължиха нагло да си раздават тлъсти бонуси, след като банките им бяха спасени с парите на същите тези данъкоплатци, които сега са по улиците. За някои от демонстрантите улицата вече е и дом, след като те загубиха своите. Не че някога реално са ги притежавали.

Всъщност оттам започна всичко – преди 3 години балонът с живота назаем се спука. Американците (най-вече те) бяха свикнали да живеят на кредит – домът, колата, образованието – всичко се ползваше сега с идеята да бъде платено някога в необозримото бъдеще.

Тази и много други бомби, заложени в установения в западния свят икономически и социален ред, карат все повече хора да търсят промяна. За тях изтърканият цитат

"капитализмът не е идеален, но нищо по-добро не е измислено"

вече не работи. Задават си въпроса дали не е време да се измисли нещо по-добро или поне това, което имаме в момента сериозно да се ъпгрейдне. Защото липсва перспективата.

Така се зароди и "Окупирай Уолстрий" (OWS). Започнало като протест в самото финансово сърце на САЩ, движението вече се разпростря не само в други градове на Щатите, но намери последователи по целия свят. Набързо се появиха версии на "Окупирай..." в редица световни столици. Най-категоричното доказателство, че недоволството няма да остане буря в чаша вода, а се превръща в траен процес, беше дадено на 15 октомври, когато протестите обхванаха почти 1 000 града в над 80 страни по света. Това глобализиране на движението вече няма как да бъде пренебрегнато.

Властта реагира по най-познатия й и лесен начин – със силови мерки.

Арестите и полицейските акции в импровизираната  централа на OWS вече са факт.

Демонстрантите засега успяват да се предпазят от насилствен отговор и държат на мирния характер на протестите. Истинският проблем би настъпил, когато към стройните им редици се присламчат хора с афинитет към золуми и създаване на безредици. Тогава вече ще стане неприятно и за двете страни, а целите на движението биха се опорочили. Вместо това, окупиращите предпочитат борбата с идеи. Затова подкрепят тази, която обявява утрешния 25 ноември в Щатите и следващия 26-и в останалия свят за ден, в който да не се купува нищо.

Проявите на "Окупирай Уолстрийт" и сродните й инициативи обаче

в никакъв случай не са изолиран случай на открито недоволство от статуквото

в последно време. Сблъсъците между протестиращи с качулки и маски на лицата антиглобалисти и пременените като робокопи сили на реда са задължителна част от пейзажа преди всяка среща на политико-икономическите формирования с буквата "Г" най-отпред в името.

Погрешно ще е да се вторачваме и само в случващото се в държавите, които условно наричаме западни. Вълната от протести и революции, заливаща арабския свят от края на миналата година показва, че дори и в тази смятана за по-консервативна част от глобуса напластяваното с десетилетия недоволство от системата няма как да не избие в даден момент. Нещо повече – самите OWS си признават, че са вдъхновени от "Арабската пролет".

Неслучайно сайтът на "Окупирай Уолстрийт" следи случващото се на превърналия се в символ на протеста площад Тахрир в Кайро. Той беше главната арена на вълненията, довели до свалянето на режима на Мубарак.

Сега обаче хората пак са там, за да покажат недоволството си от военните,

които поеха задачата да пазят реда след падането на дългогодишния египетски лидер, но подозрително се бавят да предадат властта на ново, демократично избрано управление. А от "Окупирай Уолстрийт" декларират подкрепата си за исканията на протестиращите египтяни.

Всички тези случаи поне на пръв поглед имат различни причини и поводи за избухването си. Едва ли обаче е случайно, че все повече зачестяват. Като че ли хората, и то предимно младите, по всички точки на планетата усещат, че нещо в този наш съвременен свят е генерално сбъркано. И че справедливостта отдавна е изхвърлена на бунището. Затова те се обръщат с гняв напред, към несигурността, която ги очаква. И единственият им изход е да излязат на улицата.