Франция, Русия и Германия за арменския геноцид

Ф ренският и руският президенти – Франсоа Оланд и Владимир Путин, препотвърдиха позицията си, че избиването на арменците в Османската империя преди 100 години е геноцид, а германският парламент прие резолюция, в която също се използва този термин.

Оланд и Путин присъстват днес на церемониите във връзка с годишнината.

Преди началото на Първата световна война арменското население на Османската империя наброява близо 2,5 млн. души. През 1915 г. заради предприетата депортация и системните убийства в страната загиват според различни оценки от 600 хил. до 1,5 млн. арменци. Турското правителство признава като факт масовата гибел на арменци, но е против използването на термина геноцид и смята, че жертвите са били по-малко, отколкото посочва Армения. Според Анкара, арменците не са загинали в резултат на целенасочената политика на тогавашните власти, а вследствие на гражданската война в Османската империя, взела жертви и сред турците.

Турция изрече „важни думи“, но от нея се очаква още, след като Анкара все още отказва да признае арменския геноцид, който Франция не ще забрави, каза Оланд, цитиран от АФП.

„В Турция са изречени думи, и то важни думи, но се очакват и други, за да може споделената мъка да стане и споделена съдба“, каза той.

През януари 2014 г. турският президент Реджеп Тайип Ердоган, тогава премиер, направи неочакван жест, като поднесе от името на страната си съболезнования „на внуците на арменците, убити“ през 1915 г. Армения обаче отхвърли тези съболезнования, настоя за признаване на геноцида и „разкаяние“.

Президентът на Русия –

Владимир Путин, потвърди неизменността на позицията на Русия, че геноцидът не може да бъде оправдан,

предаде ТАСС. „Позицията на Русия беше и си остава последователна: ние винаги сме смятали, че масовото убийство на хора няма и не може да има никакви оправдания“, каза той на церемония в Ереван. Путин напомни, че Русия е била участник и инициатор на множество международни нормативни актове, вкл. Конвенцията за предотвратяване на геноцид. Той каза, че международната общност трябва да направи всичко, за да не се повтарят трагичните събития от миналото.

В словото си руският държавен глава изказа искреното си съпричастие към арменския народ, преживял „една от най-страшните трагедии в историята на човечеството“, потресли целия свят. Путин заяви, че „стотици хиляди (...), милиони арменци са получили убежище на територията на Русия и са били спасени, а после руската дипломация е издействала международно осъждане на насилието срещу арменския народ“.

Същевременно

германският парламент прие резолюция, признаваща извършването на геноцид над арменците в Османската империя,

предаде Ройтерс. Текстът бе одобрен с огромно мнозинство.

Гласуването бележи значително промяна в позицията на Германия по въпроса, отбелязва Ройтерс.

Резолюцията поражда риск от дипломатически спор с Турция. Германия е най-големият търговски партньор на тази държава сред страните от Европейския съюз и има голяма турска диаспора. Берлин дълго време отказваше да използва тази формулировка за масовите убийства на арменци в Османската империя. Терминът „геноцид“ освен това предизвиква особен резонанс в Германия, която е отговорна за убийството на 6 млн. евреи по време на Холокоста.

Всички групи в Бундестага подкрепиха резолюцията, одобрена на специално заседание на долната камара на германския парламент по повод 100-годишнината от арменския геноцид. „Онова, което се е случило в разгара на Първата световна война в Османската империя пред очите на света, е било геноцид“, каза в началото на дебатите председателят на Бундестага – Норберт Ламерт.

Германският президент Йоахим Гаук също използва този термин в реч снощи. Той дори заяви, че Германия – съюзник на Османската империя през Първата световна война, също носи част от вината за геноцида, тъй като е участвала в планирането на депортациите на арменци и дори в тяхното осъществяване.

По-рано тази седмица австрийският парламент прие аналогична резолюция, признаваща геноцида.

В Истанбул пък стотици хора се събраха, за да почетат датата, предаде АФП. Участниците в проявата, събрали се по призива на турски и международни неправителствени организации, се събраха, както правят от няколко години, пред бившия затвор, днес Музей на ислямското изкуство, където са били задържани първите арменци, арестувани на 24 април 1915 г. при операция, която се смята, че е поставила началото на масовите избивания.

Демонстрантите носеха портрети на жертвите на операцията и лозунги на турски, арменски и английски, гласящи „Признайте геноцида!“. Участниците в проявата, която бе контролирана от силите на реда, изброиха имената на арменските села, разрушени по заповед на османските власти.

Турски министър участва днес за първи път в религиозна служба в памет на жертвите в арменската патриаршия в Истанбул. Ние уважаваме страданията, преживени от нашите арменски братя. Ние осъзнаваме изпитанието, на което са били подложени, затова дойдохме да присъстваме на тази церемония, заяви пред журналисти турският министър за ЕС Волкан Бозкър след религиозната служба.

В послание до арменската патриаршия президентът Реджеп Тайип Ердоган отново изрази „съболезнования“ за арменските жертви в периода 1915-1917 г. Заявявам, че нашите сърца са отворени за потомците на османските арменци по света, се казва в посланието.