Ситуацията в Румъния, България и Унгария показва, че ЕС плаща цената за донякъде прибързаното си разширяване, като явно Съюзът е зле въоръжен, за да защити демократичните ценности, които проповядва пред страните, искащи да се присъединят към европейския блок, коментира Агенция Франс прес.
С политическата криза в Румъния и събитията през последната година в Унгария "историята изглежда се повтаря", смята Корина Стратулат, анализатор в Европейския политически център.
"Събитията показват, че постиженията на демокрацията не са необратими", казва тя, като все пак признава, че импийчмънтът на румънския президент Траян Бъсеску, иницииран от премиера Виктор Понта, няма националистическия привкус на събитията в Будапеща, където правителството на Виктор Орбан развива антиевропейска реторика.
Политическа криза разтърсва и България във връзка с номинирането на съдии и уволнението на председателя на Съюза на съдиите, който се намира в конфликт с властта, посочва Франс прес.
Днес широко споделяно в Брюксел е следното мнение -- влизането на бившите комунистически страни от Източна Европа в ЕС е станало "твърде бързо", отбелязва Стратулат. Толкова бързо, че на Румъния и България трябваше да бъде наложен "Механизъм за сътрудничество и контрол", за да бъдат принудени двете страни да продължат и след влизането си в ЕС през 2007 г. реформите за осигуряване на независимостта на правосъдието и борбата срещу корупцията.
Заради последните събития механизмът, който предвижда ЕК да прави редовни оценки за напредъка на София и Букурещ, вероятно ще бъде удължен следващата седмица. Това вероятно ще доведе и до блокиране на влизането на двете държави в свободното Шенгенско пространство.
След последната вълна разширяване на европейския блок ЕС си извади поуки от грешките, засилвайки условията за присъединяване. Хърватия, която трябва да влезе в съюза през следващата година, вече почувства последствията от това, след като трябваше да отговори на допълнителни изисквания в областта на правосъдието и борбата срещу корупцията.
Поставянето на съсед в черния списък обаче може да доведе до необходимостта от замитане и пред собствената врата.
Не само в новите страни членки имаме проблеми, отбелязва източник, близък до ЕК, имайки предвид съдебните дела на Силвио Берлускони и случая с дискриминацията срещу ромите във Франция, когато президент беше Никола Саркози.
ЕС може да замрази правото на гласуване на Румъния, ако страната не отговори на изискванията на Брюксел във връзка със спорното отстраняване на президента Траян Бъсеску от поста, предаде ДПА, като се позова на високопоставен представител на ЕС.
Член 7 от Лисабонския договор предвижда отнемане на правото на гласуване, ако са застрашени фундаменталните права в ЕС - мярка, която не е била използвана досега. Някои политици бяха призовали за прилагането й миналата година по отношение на Унгария, припомня ДПА.
"Ако положението (в Румъния) се влоши, защото властите не приемат сериозно ангажиментите, които са поели, без съмнение, това е оръжието, което е на разположение на европейските институции", заяви неназованият представител на ЕС.
Предупреждението дойде само ден, след като премиерът Виктор Понта се съгласи в Брюксел да изпълни списък с искания, за да премахне опасенията на ЕС спрямо процедурата по импийчмънт на Бъсеску.
Брюксел иска от Понта да отмени две извънредни постановления - това, с което бяха отменени правомощията на Конституционния съд да се произнася по решения на парламента, и това, което премахна минималния праг от над 50% избирателна активност за валидност на референдума.
