Лидерите на Европейския съюз продължиха през цялата изминала нощ преговорите по спорния бюджет на ЕС за периода 2014-2020 г.
След повече от 19 часа дебати и двустранни срещи беше дадена двучасова почивка и Агенция Франс прес съобщи, че се очертава компромис между европейските лидери.
Разговорите, в които участва и премиерът Бойко Борисов, бяха прекъснати към полунощ и би трябвало да са били
възобновени към 05,30 часа по Гринуич.
Президентът на ЕС Херман ван Ромпой обяви, че "работи по споразумение" и че ще представи ново предложение за компромис по бюджета.
В 10,10 ч. местно време (11,10 ч. българско време) Херман ван Ромпой написа в "Туитър": "Два часа почивка от пленарното заседание".
БТА цитира редица европейски източници, според които сумата на ангажиментите за кредитиране, която отговаря на разрешения таван, е 960 милиарда евро, а на кредитите за плащане или ефективните разходи за седемте идни години - 908 милиарда евро с възможността за марж за маневриране от 12 милиарда евро. .
"Ситуацията все още изглежда особено трудна. За пръв път има вероятност за реално съкращаване на бюджета. Досега не се е случвало", заяви президентката на Литва Далия Грибаускайте, която е била европейски комисар по бюджета от 2004 до 2009 г.
Великобритания, Германия и други страни от Северна Европа призовават бюджетът на ЕС да бъде намален заради строгите икономии, които се налагат в националните финанси. Страните от Южна и Източна Европа обаче се съпротивяват на съкращенията, защото се опасяват, че бедните им региони ще загубят жизненоважната финансова подкрепа от ЕС и изтъкват, че бюджетните съкращения ще се отразят отрицателно на икономическия растеж.
Дипломати съобщиха, че президентът на ЕС Херман ван Ромпой, германската канцлерка Ангела Меркел и френският президент Франсоа Оланд са се срещнали поотделно с редица лидери на други страни от съюза в опит да намерят компромис.
Срещата на върха на държавни и правителствени ръководители
започна официално снощи към 21,45 ч. българско време с шест часа закъснение.
През целия ден имаше подготвителни срещи.
Ромпой е искал да разбере предварително дали лидерите са съгласни по принцип с неговите предложения: бюджет от 973 милиарда евро спрямо по-големия с 5% бюджет от 1,04 трилиона евро, предложен от Европейската комисия.
Великобритания оглави призивите за дори по-драстични ограничения до бюджет под 900 милиарда евро с аргумента, че ЕС не може да очаква увеличение на разходите в момент, когато националните правителства са затегнали коланите.
Седемгодишният
бюджет, известен като Многогодишната финансова рамка (МФР) поставя
приоритетите в харченето
за периода, след като лидерите на съюза договорят националните вноски и тавани за всяка от петте големи категории разходи.
Европейската комисия планира да отпусне 339 милиарда евро за кохезионните фондове, които помагат на новите държави-членки да инвестират в социална и икономическа инфраструктура, необходима за наваксване на изоставането им от европейските им партньори.
Други 164 милиона евро отиват за стимулиране на икономическия растеж и създаването на работни места. Комбинирано тези средства възлизат на около 48% от бюджета.
Второто голямо разходно перо в бюджета възлиза на около 390 милиарда евро, от които 290 милиарда евро отиват за Общата селскостопанска политика, подкрепяща фермерите. Тя се отнася за развитието на селските райони, риболова и опазването на околната среда.
Около 72 милиарда евро се заделят за хуманитарна помощ, защита на човешките права, развитие и политиките за регионално добросъседство.
Над 63 милиарда евро покриват административните разходи на ЕС.
Приходите за финансиране на 7-годишния бюджет идват от три основни източника:
- Вноските на всяка от 27-те държави-членки въз основа на техния Брутен национален доход (БНД). Това е най-големият източник, възлизащ на 68 на сто от доходите.
- Мита върху вносни стоки извън ЕС и данък "захар", които възлизат на 12,9% от доходите. Правителствата на държавите-членки на съюза запазват 25% от събраните пари за покриването на разходите по събирането на митата.
- Данъци въз основа на ДДС от всяка държава-членка, възлизащи на максимум 50% от техния БНД. Това дава 11,4% от общите доходи.
Пари, останали от предишни години, и глоби за нарушаване на правилата и регулациите на ЕС съставляват останалата част от ресурсите на съюза.
Бюджетът възлиза на 0,64 евро на ден за всеки от 500-те милиона граждани на ЕС.
Водят се разговори за общ данък на ЕС, но за момента той не е одобрен.
Предложенията за увеличаване на собствените ресурси на съюза не са насочени към увеличаване на бюджета, а към намаляване на вноските на държавите-членки.
Предвид кризата и заради икономиите, наложени в много държави-членки, сумите, предложени през ноември от Ван Ромпой вече бяха значителни снижени надолу спрямо изискванията на Европейската комисия: 973 милиарда евро в ангажименти и 943 млрд. за плащания. Това предложение беше отхвърлено от Великобритания, Германия, скандинавските страни и Холандия.
За да се постигне значително намаляване на бюджета, без да се ампутира селскостопанска политика, препоръчван от Франция и Кохезионния фонд за най-бедните региони на ЕС, по-голямата част от съкращенията ще бъдат направени в исканата сума за инфраструктура. Тя трябва да бъде разделена на две и от 40 милиарда да остане по-малко от 20 милиарда евро за следващите седем години.
Във
всички случаи, за периода 2014-2020 г. бюджетът, силно засегнат от
строги икономии, ще бъде значително по-малък в сравнение с предходния
период (2007-2013), когато надвишаваше 1 трилион евро.
