П рез февруари 2023 г. иранският режисьор Джафар Панахи беше освободен от затвора Евин след почти седем месеца зад решетките. Моментът на освобождаването, въпреки радостта от посрещането от приятели и близки, носеше горчивина у Панахи, който не успяваше да се приспособи обратно към свободата, разказва The Guardian.
В следващите седмици, той разви навика да кара колата си напред-назад по пътя към затвора, като си мисли за онези, които все още остават зад решетките.
"Тези хора станаха мои хора," споделя той. "Как бих могъл да си тръгна и да ги оставя?"
Панахи е известен със своите хуманни и емоционални изображения на живота в Иран, които нарича "социални филми". Въпреки че това определение не се вписва в канона на иранското правителство, което ги определи като "пропаганда против системата", той продължава да твори. В миналото е бил задържан два пъти, обявявал е гладна стачка и е продал къщата си, за да плати за гаранцията си.
My father, who passed away in February, was denied the opportunity to attend school at age 18 simply because he did not support the Islamic Republic.
— ثنا ابراهیمی | Sana Ebrahimi (@__Injaneb96) May 2, 2024
He hadn’t violated any laws;
he hadn't engaged in any disruptive actions on campus—in fact, they never even allowed him to set… pic.twitter.com/P8JlTN6Aq5
Въпреки официалната забрана да прави филми, той намира начини да продължи с творческата си дейност. Настоящото интервю с Тhe Guardian е неговото първо за пресата от повече от 15 години, като технически той също няма право да говори с медии.
Новият му филм, "Обикновена катастрофа", разказва история, вдъхновена от неговия опит в затвора и е селектиран за участие в основния конкурс на фестивала в Кан. Филмът е морална пиеса, маскирана като напрегнат трилър за отмъщение, в която героят Вахид (Вахид Мобасери), бивш политически затворник, отвлича свой държавен следовател. Сюжетът разкрива сложността на истината в съвременен Иран, където почти всеки е принуден да лъже, за да оцелее.
Имаше два основни фактора, вдъхновили филма“, обяснява той. „При първия ми престой в затвора бях изолиран в малка килия и бях извеждан с завързани очи, седейки пред стените и слушайки гласа на следователя, който ме разпитваше. Нямах представа за неговото лице, но интуитивно знаех, че един ден този глас ще стане част от нещо, което ще напиша или заснема.“
‘I think of those I left behind in prison’: Iran’s Jafar Panahi on life as a banned film-maker https://t.co/nXGH5EC6OO
— Yahoo Entertainment UK (@YahooEntsUK) May 20, 2025
Той добавя: "Вторият ми престой в затвора бе напълно различен. Тук бях заобиколен от други политически затворници, които бяха в затвора от години. Техните разкази и мнения относно живота в плен бяха вдъхновяващи. Сякаш светът се отвори пред мен и постепенно оформянето на сюжет за филма ми се удостои."
В сюжетната линия, Вахиде отвлича своя следовател, който е изтезавал други политически затворници.
Редовни дискусии между приятелите му разкриват различни разбирания за справедливост: един предлага милост, докато друг, Хамид (Мохамад Али Елясмехр), настоява за жестоко възмездие.
Когато Панахи разглежда какво би направил, ако срещне разпитващия си на улицата, той отговаря замислено: "Не знам.Иска ми се да кажа, че реакцията ми ще бъде тази, която избрах като режисьор – отговорът на моите филми. Но не съм сигурен. Аз съм само човек и е възможно да реагирам по начин, който не мога да предвидя."
Незаконни филми
На 64 години, Панахи продължава да внедрява своята креативност в бариери, поставени от Ислямската република. През последните 15 години той е създал множество незаконни филми, използвайки гениални механизми, за да избегне задържане. Неговият документален филм от 2011 г. „Това не е филм“ беше изнесен от страната на USB флашка. Всяка негова продукция е предизвикателство с големи рискове, доближаващо до трилър, и той споделя, че всеки ден в Иран е изпълнен със заплахи.
Заплахи
My father, who passed away in February, was denied the opportunity to attend school at age 18 simply because he did not support the Islamic Republic.
— ثنا ابراهیمی | Sana Ebrahimi (@__Injaneb96) May 2, 2024
He hadn’t violated any laws;
he hadn't engaged in any disruptive actions on campus—in fact, they never even allowed him to set… pic.twitter.com/P8JlTN6Aq5
„Страхът от арест е във всяка минута от живота ми“, споделя той. „Властите могат да дойдат и да спрат всичко в живота ви. Въпреки това, след като се научите да работите тайно, ставате по-умни от тях. Някои от моите колеги имат проблеми, но ние намерихме начин да намалим рисковете, за да завършим почти целия филм.“
Преследване
Dissident Iranian director Jafar Panahi vowed to keep defying his country's rulers after showcasing a hard-hitting film in Cannes about political prisoners and their torturers.https://t.co/9uvsOIfFws pic.twitter.com/Z1C6FBQA42
— AFP News Agency (@AFP) May 20, 2025
Два дни преди завършване на снимките, екипът е преследван от група от 15 цивилни служители, които искат да спрат продукцията му и да конфискуват всички кадри. Когато Панахи отказва, служителите му отнемат лаптопи, дискове и лични принадлежности.
Смята, че късметът му идва от факта, че снимките му съвпадат с втория тур на президентските избори в Иран, което би могло да означава, че арестуването на толкова известен дисидент щеше да предизвика нежелано внимание. Изглежда, че Панахи е станал твърде важен, за да бъде унищожен.
Заплахата срещу него е намаляла; дългогодишната му забрана за пътуване вече е в застой. Той успява да завърши монтажа на филма си във Франция и предстои премиерата му в Кан, но остава неизвестно какво ще доведе това до него. „Нищо в Иран не е предвидимо“, споделя той. „Надявам се да се върнем у дома след това.“
Опасност за семейството на Панахи
През 2021 г. синът му, Панах Панахи, също направи впечатляващ филм, озаглавен „Hit the Road“, който разказва за семейно пътуване до турската граница и е вдъхновен от решението на сестра му Солмаз да започне нов живот в Ирландия. Панахи младши признава, че политическите действия на баща му понякога са поставяли непропорционално огромно напрежение върху семейството.
„Когато живеете в идеологическа диктатура, нямате избор“, обяснява режисьорът. „Всеки ден властите могат да ви попитат защо сте облечени по определен начин, къде отивате и какви са намеренията ви. Те налагат ограничения на всеки гражданин, дори и на режисьорите. Няма измъкване. Животът ви зависи от системата, но се научавате как да се адаптирате, за да продължите да съществувате, да работите и да говорите въпреки нея. Станах режисьор въпреки ограниченията.“
"Доволен съм от избора, който направих"
Панахи заключава с размисъл: "Дали си струваше? Да, защото вложих сърцето си във всеки един от филмите, които направих. Доволен съм от избора, който направих."
Перспективата за участие на червения килим в Кан е вълнуваща; за Панахи това ще бъде първото му присъствие на фестивала от 2003 г. Той не желае да напуска Иран, дори шегувайки се, че това може да се счете за недостатък на характера: "Защо оставам тук?" Когато говори за Кан, той добавя: "Може би ще се почувствам така, както когато бях освободен от затвора. Излязох с много смесени чувства. Когато застана на пътя и погледнах назад към стената, усетих, че оставям нещо зад себе си. Може би в Кан ще се почувствам същото, когато погледна назад и разсъждавам за тези, които остават в моята страна."
