До осиновиш локомотив? Полски музей на железопътното дело е
намерил оригинален начин да събира средства за ремонт на
старите парни локомотиви и да ги спаси от ръждата и набезите на крадците на метали.
Млада майка от Варшава например "подари" локомотив (съвсем истински) на сина
си Александър за рождения му ден и го кръсти на него - "Алюш", разказва Катажина Шчербинска-Терцяк, директор на жп музея в Явожина Шльонска в Долен Шльонск, Югозападна Полша.
Музеят поправя стари локомотиви, предлагайки на частни лица
да ги "осиновят", което ще рече да платят най-малко 1500 злоти
(350 евро) и на мотрисата да бъде монтирана табелка с името
им.
За мен парният локомотив е символ на свободата, обяснява
професор Януш Боратински от института по имунология във Вроцлав,
който наскоро е осиновил локомотив ТКи-3 - същия, с който
пътувал през ваканциите като млад.
"След войната живеех във Вроцлав, във време, когато градът
беше в развалини, гъмжащи от плъхове, и благодарение на влака
успявах да избягам за ваканцията в Подлаше, сред природата, в
една непокътната среда", спомня си професорът.
Дарението му от 1500 злоти помогнало да се купи боя,
за да
се възстанови оригиналният цвят и блясък на "стареца". Заради този жест върху локомотива била поставена табелка
с името му. Неговите планове, обаче, не свършват тук.
"Открай време се увличам
по техниката и механиката. Не е достатъчно да теглиш една боя
на локомотивите, трябва да им върнеш живота и да направиш така,
че отново да возят пътници", казва запаленият по влаковете
професор.
Боратински смята да смени захранването на локомотива и да
направи така, че той да се движи с дизелово гориво вместо с
въглища. Ще е трудно обаче да убедя традиционалистите и
ръководството на музея, казва по-тихо той.
В музея в Явожина Шльонска са изложени петдесетина парни
локомотива, като най-старите датират от XIX век.
Грижи за тях полагат много доброволци, които отделят време и
енергия да върнат блясъка им.
За тези хора 2012 г. се очертава доста натоварена:
скоро ще
бъдат приключени пет процедури по осиновяване, а при сегашното
темпо реставрирането на един-единствен локомотив отнема около
шест месеца.
Сигурно е, че за да дойдеш да работиш тук, трябва наистина
да си много запален по локомотивите, признава 22-годишният Адам
Кравчик, стържейки ръждата от корпуса на една от старинните
машини - задължителен етап преди нанасянето на първия слой боя.
Според директорката на музея ползите за осиновителите са най-разнообразни и което е
доста учудващо - тези хора рядко са познавачи, а още по-малко
железничари.
Германско-полска семейна двойка наскоро си направила подарък
локомотив за 30-ата годишнина от сватбата
Трудът на доброволците помага и да се запази железопътното
наследство на разпределителна гара Явожина Шльонска, което иначе
щеше да бъде разграбено от трафикантите след затварянето й през
2001 г.
Локомотивите привличат и публика - 30 хил. души са
посетили музея миналата година, най-вече деца и хора, запалени
по влаковете, от цяла Европа, отбелязва доволно музейният
служител Кшищоф Гризгот - бивш железничар, който през кариерата
си е бил машинист на повечето от изложените парни локомотиви.
Любимата му мотриса е 80-тонната ПТ-31, която
той нарича Бижуто. Този тип локомотив е произведен през 1931 г.
в Полша в 110 броя, като само два са оцелели след войната, твърди той.
Бижуто днес стои в дъното на работилницата към музея и не е
в движение. Въпреки че за реставрацията му ще са нужни 350 хил. евро, обаче, Кшищоф Гризгот си мечтае да го върне по някогашния
му маршрут от Вроцлав през Будапеща до Истанбул.
Източник:
ЕПА/БГНЕС
