Да осиновиш парен локомотив

Д�о осиновиш локомотив? Полски музей на железопътното дело е намерил оригинален начин да събира средства за ремонт на старите парни локомотиви и да ги спаси от ръждата и набезите на крадците на метали.

Млада майка от Варшава например "подари" локомотив (съвсем истински) на сина си Александър за рождения му ден и го кръсти на него - "Алюш", разказва Катажина Шчербинска-Терцяк, директор на жп музея в Явожина Шльонска в Долен Шльонск, Югозападна Полша.

Музеят поправя стари локомотиви, предлагайки на частни лица да ги "осиновят", което ще рече да платят най-малко 1500 злоти (350 евро) и на мотрисата да бъде монтирана табелка с името им.

За мен парният локомотив е символ на свободата, обяснява професор Януш Боратински от института по имунология във Вроцлав, който наскоро е осиновил локомотив ТКи-3 - същия, с който пътувал през ваканциите като млад.

"След войната живеех във Вроцлав, във време, когато градът беше в развалини, гъмжащи от плъхове, и благодарение на влака успявах да избягам за ваканцията в Подлаше, сред природата, в една непокътната среда", спомня си професорът.

Дарението му от 1500 злоти помогнало да се купи боя,

за да се възстанови оригиналният цвят и блясък на "стареца". Заради този жест върху локомотива била поставена табелка с името му. Неговите планове, обаче, не свършват тук.

"Открай време се увличам по техниката и механиката. Не е достатъчно да теглиш една боя на локомотивите, трябва да им върнеш живота и да направиш така, че отново да возят пътници", казва запаленият по влаковете професор.

Боратински смята да смени захранването на локомотива и да направи така, че той да се движи с дизелово гориво вместо с въглища. Ще е трудно обаче да убедя традиционалистите и ръководството на музея, казва по-тихо той.

В музея в Явожина Шльонска са изложени петдесетина парни локомотива, като най-старите датират от XIX век. Грижи за тях полагат много доброволци, които отделят време и енергия да върнат блясъка им.

За тези хора 2012 г. се очертава доста натоварена:

скоро ще бъдат приключени пет процедури по осиновяване, а при сегашното темпо реставрирането на един-единствен локомотив отнема около шест месеца.

Сигурно е, че за да дойдеш да работиш тук, трябва наистина да си много запален по локомотивите, признава 22-годишният Адам Кравчик, стържейки ръждата от корпуса на една от старинните машини - задължителен етап преди нанасянето на първия слой боя.

Според директорката на музея ползите за осиновителите са най-разнообразни и което е доста учудващо - тези хора рядко са познавачи, а още по-малко железничари.

Германско-полска семейна двойка наскоро си направила подарък

локомотив за 30-ата годишнина от сватбата

Трудът на доброволците помага и да се запази железопътното наследство на разпределителна гара Явожина Шльонска, което иначе щеше да бъде разграбено от трафикантите след затварянето й през 2001 г.

Локомотивите привличат и публика - 30 хил. души са посетили музея миналата година, най-вече деца и хора, запалени по влаковете, от цяла Европа, отбелязва доволно музейният служител Кшищоф Гризгот - бивш железничар, който през кариерата си е бил машинист на повечето от изложените парни локомотиви.

Любимата му мотриса е 80-тонната ПТ-31, която той нарича Бижуто. Този тип локомотив е произведен през 1931 г. в Полша в 110 броя, като само два са оцелели след войната, твърди той.

Бижуто днес стои в дъното на работилницата към музея и не е в движение. Въпреки че за реставрацията му ще са нужни 350 хил. евро, обаче, Кшищоф Гризгот си мечтае да го върне по някогашния му маршрут от Вроцлав през Будапеща до Истанбул.