П ерфектната буря е ужасяващо метеорологично явление. При рядка комбинация от събития и фактори, се появява ураган, който помита всичко около себе си. По същия начин, след като за кратък период се случиха едновременно няколко събития, израелците и палестинците се оказаха в перфектна политическа буря, която може да помете целия регион.
На 14 май новинарските емисии показаха перфектната буря в действие. По едно и също време се разиграваха две действия, напълно различни едно от друго като усещане, значение и послание – в Йерусалим американска делегация, начело с дъщерята на Доналд Тръмп, Иванка, откриваше новото посолство на САЩ, преместено от Тел Авив, докато в същото време израелски снайперисти доведоха до смъртта на десетки души по време на протести в граничната зона между Ивицата Газа и Израел. Ранени бяха стотици, включително журналисти.
Сблъсъци по границата с Израел, хиляди палестинци протестират
Очакват се нови сблъсъци в Газа
Тези събития предизвикаха още по-голяма вълна на недоволство сред палестинците и се очакват още демонстрации. Ден по-късно по улиците на Западния бряг отново се събират хора, чиито гняв е насочен както срещу решението на САЩ да преместят посолството си от Тел Авив в Йерусалим, така и срещу продължаващата блокада над Газа. Бурята се разразява с пълна сила и можем само да гадаем докъде ще стигне тя.
„Марш на завръщането“
Не за първи път в историята на Газа и на Палестина като цяло, се наблюдават кървави събития.
Историята на района е низ от последствия на лоши политики, които поставят на карта съдбата на два народа. 14 май отбелязва 70-годишнината от основаването на Израел. 15 май пък е денят, който палестинците наричат „накба“ или „катастрофа“ и описва травмиращото изселване на близо 700 000 палестинци от израелците през 1948 г. Това събитие е особено важно за историята на Палестина и за колективната памет на палестинците, като до голяма степен определя самата им идентичност. Много от проблемите, причинени от тогавашните изселвания остават нерешени и досега, като например правото на завръщане на бежанците в териториите, които са населявали техните роднини преди 1948 г.
Тази част от историята помага в разбирането на насилието между израелци и палестинци, което избухна отново последните месеци по границата на Газа. На 30 март започна серия от протести, наречени „Марш на завръщането“. Те привлякоха хиляди хора в граничната зона между Израел и Газа, изправяйки се срещу израелската армия от другата страна на границата. Граничните пунктове от своя страна блокират достъпа до близките селища, които днес са в Израел и от които през 1940-те са изселени повечето от фамилиите, които днес живеят в Газа. При протестите тогава загинаха 37 души, а 4000 бяха ранени.
ЙЕРУСАЛИМ - ЗАЩО Е СВЕЩЕН ЗА ТРИ РЕЛИГИИ - СНИМКИ
Йерусалим и контролът върху палестинските територии отдавна са причина за спорове
След Първата световна война, Обществото на нациите (ОН, предшественик на ООН) разбива териториите на победената Османската империя на отделни мандати, които са оставени под командването на колониалните сили Великобритания и Франция. Сирия и много други модерни арабски държави са били първоначално под управлението на някои от двете страни точно заради тази политика на международната общност.
Земите, които днес представляват Израел и палестинските територии, са поставени под британско управление, но с две явни и несъвместими цели. Първо, Великобритания вече се е ангажирала да подкрепи наскоро създаденото еврейско националистическо движение, което се стреми да създаде еврейска държава. Второ - британският мандат потвърждава тази цел.
Трето - ангажиментът на Великобритания влиза в противоречие с разпоредбите на Обществото на нациите, които посочват, че целта на мандатите – както на Лондон, така и на Париж - е да се осигурят „благоденствието и развитието“ на хората, живеещи в тези територии.
Проблемът, който стои пред Лондон е, че около 90% от населението на Палестина през 1922 г., когато британският мандат е официално иницииран, е съставено от араби мюсюлмани и християни, а евреите са малцинство. През 1917 г., британският външен министър Артур Балфур издава декларация, която обявява подкрепата на Лондон за създаване на „еврейски национален дом“. Декларацията е потвърдена и от британските власти в Палестина. Текстът на декларацията е оспорен от арабското население и с това се запалва фитилът на недоволството, което предизвиква вече десетилетия насилие между евреи и араби.
Палестинските лидери застават срещу декларацията на Балфур, тъй като смятат, че тя поставя началото на създаване на еврейска държава, в която те няма да имат място. След тежки години на бунтове, които продължават две десетилетия, избухва открит военен конфликт през 1947 г.
Арабският национализъм, който възниква едновременно със залеза на Османската империя, през 1930-те и 1940-те е във възход и приема палестинската кауза за независима палестинска държава за своя цел. След Втората световна война, когато британската империя се разпада, а с това и мандатът в Палестина, ООН предлага разделяне на територията между евреи и араби, но идеята така и не намира реално приложение.
През 20 век има няколко военни сблъсъка между арабските страни и Израел. През 1967 г. Израел анексира Западния бряг от Йордания и Газа от Египет.
Хуманитарната ситуация в Газа допринася за напрежението. Смята се, че Газа е и най-гъстонаселената територия в света – върху 365 кв.км живеят близо 2 милиона души. Според прогнозите, ако ситуацията остане същата както сега, до 2020 година Газа ще бъде негодна за живот заради пренаселване и липса на ресурси. Данните на ООН са показателни: 47% от населението няма постоянен достъп до храна; 42% е безработицата; 39% живеят под линията на бедността; близо 46% нямат постоянен достъп до електричество, а 4% нямат пряк достъп до питейна вода.
Въпреки споразуменията, предшестващи изтеглянето на израелските сили и заселници от Ивицата Газа през 2005, Израел така и не дава достъп на жителите на Газа до съседните селища. Блокадата става причина за напрежение от 2005 насам, включително се стига до няколко военни конфликта: през 2006, през 2008-2009, през 2010, през 2012 и през 2014. Блокадата над Газа продължава и до днес, а пограничните военни сблъсъци между силите на Хамас и Израел са постоянни.
Решението на Тръмп за Йерусалим само задълбочи конфликта
Напрежението в Газа съвпадна с церемонията в Йерусалим на 14 май за откриване на ново американско посолство. Решението на Тръмп от 6 декември 2017 да премести посолството на САЩ от Тел Авив в Йерусалим и да признае градът за столица на Израел, пренебрегва палестинските претенции за Йерусалим и подрива десетилетни усилия на американската администрация за намиране на решение. Именно заради спорове за статуса на града, през 1980-те и 2000-те избухват бунтове на палестинското население.
Йерусалим - защо нажежава страстите, какво трябва да знаем
Бунтовете, наречени с общото название „интифада“, са срещу действията на израелската администрация в окупираните територии. Първият избухва през 1987 г. и продължава до 1993, когато е прекратен с преговорите в Осло, които довеждат до създаването на Палестинската автономия, а Организацията за освобождение на Палестина признава Израел.
Ситуацията обаче не се променя особено и през 2000 г. избухва Втората интифада, след като Израел заплашва да премахне храмовият комплекс Ал Акса. Бунтът продължава до 2005 г. и води до построяването на израелска разделителна стена на Западния бряг.
Години по-късно, през 2018, официалната вечеря на 14 май в Йерусалим, изглежда не отразява с нищо тежките исторически събития досега. Иванка Тръмп усмихната откри американското посолство, докато баща й беше сравняван от американски и израелски консерватори с Месия. Републиканци дори заявиха, че Тръмп изпълнява пророчество. Религиозността на събитието се засилваше от цялостната атмосфера и изказвания на присъстващите.
Дни след събитията в Газа и Йерусалим на 14 май, израелски анализатори се питаха как ли ще реагира Нетаняху и неговото националистическо обкръжение. Реакцията дойде не от израелския премиер, а от генералния щаб, който защити действията на войниците с това, че Израел има право да защити границите си.
Междувременно, събитията в Газа през последния месец и особено тези от 14 май могат реално да доведат до истинска унищожителна буря като през 2000-те, когато палестинският бунт на Западния бряг доведе до улични сражения, атаки и човешки загуби. Тази мрачна възможност, обаче, засега не се разглежда сериозно от израелските лидери, които – както описа журналист от „Аарец“ - се чувстват на гребена на вълната на победата.
