И зминаващата 2014 г. ще бъде запомнена с военните успехи на „Ислямска държава“ (ИД, преди „Ислямска държава в Ирак и Леванта“, ИДИЛ), която превзе големи части от Сирия и Ирак и обяви създаването на халифат, провъзгласявайки своя лидер Абу Бакр ал Багдади за халиф, на когото всички мюсюлмани по света трябва да се закълнат във вярност.
Радикалната салафитска организация успя да създаде квазидържава, да наложи в нея шериата и да запази донякъде контрола над превзетите територии, благодарение на финансова стабилност, силна идеология и добре обучени, крайно мотивирани бойци.
Експанзионистичните амбиции и жестокостта на „Ислямска държава“ – отвличанията, екзекуциите и убийствата на т.нар. от нея „неверници“ и „вероотстъпници“ – араби шиити, язиди, кюрди, християни, предизвикаха формирането на коалиция от около 60 държави, които подпомагат с въздушни удари, други военни средства и провизии биещите се на терен срещу ИД кюрдски сили, иракски шиитски и сунитски милиции, Сирийската свободна армия и иракската армия.
Успехът на кампанията до този момент е спорен, благодарение на умелата пропаганда на групировката, която привлече в редиците си хиляди чуждестранни бойци, включително между 2000 и 3000 души от Европа, и накара редица държави да предприемат безпрецедентни антитерористични законодателни мерки.
Пиар стратегия, на която водещи световни компании и политици биха завидели
Радикалната салафитска организация овладя до съвършенство социалните мрежи като средство за масова комуникация – когато Багдади има да каже нещо, използва многобройни джихадистки форуми, за да направи невъзможно властите на която и да е страна да му запушат устата, за разлика от Осама бин Ладен, който говореше чрез западни журналисти и телевизии. Хвалейки се с успехите си в „Туитър“, „Ютюб“ и англоезичния си официоз „Дабик“, ИД многократно демонстрира, че не е обикновена въоръжена групировка, а добре смазана машина със стройна организация, с добре структурирано командване, контрол, пропаганда и логистични възможности; организация, доказала, че е способна да завземе и да задържи под контрола си стратегически важни територии в сърцето на Близкия изток.
Да убиеш вестоносеца е древен прийом, използван от кралете, за да смекчат чувството на безсилие, породено от поражение или политически провал, пише Ахмед Рашид в статия за в. „Файненшъл таймс“. Багдади издигна тази практика от древността на ново равнище. В неговите очи журналистите не са вестоносци, които предават информация на външния свят, а натрапници и диверсанти, които помагат на „кръстоносците“ да всяват смут в „дома на исляма“ (дар ал-ислам). Затова трябва да бъдат затваряни, измъчвани и ликвидирани, а ако са американци или британци – да бъдат използвани като политически пионки.
Обезглавяванията на Джеймс Фоули и Стивън Сотлоф са част от тази политическа игра. Трудно можем да изтрием от съзнанието си видеоклиповете, в които американски и британски граждани коленичат в пустинята, облечени в оранжева затворническа униформа, тип „Гуантанамо“, а маскиран мъж с лондонски акцент отправя политически послания към Барак Обама и Дейвид Камерън, размахвайки нож над главите им. Целта на терористичните групи никога не е самото убийство на нарочената жертва, а политическият отзвук и страхът, които ще предизвика.
Британецът Джон Кантли – друг заложник на ислямистите, отвлечен през 2012 г. в Сирия, имаше друга съдба. Той се появи в смайващо с качеството си видео, от което първите кадри са заснети с безпилотен самолет, летящ над сирийския град Кобане, където от септември се водят сражения между бойци на „Ислямска държава" и бранещите града кюрдски сили. Като олицетворение на джихадисткия репортер – облечен в черно, със специфично оформена брада без мустаци, използвайки стандартната за ИД реторика, Кантли опроверга твърденията на западните медии, че бойците на групировката са почти напълно отблъснати от града на сирийско-турската граница и са дали стотици жертви.
В хода на успешния блицкриг през юни в Северен Ирак отцепилата се от „Ал Кайда“ групировка предприе също толкова ефикасна пиар кампания, разтръбявайки пристигането си по начин, по който маркетинг отделите на големи фирми анонсират влизането им на нов пазар. „Ислямска държава“ привлече стотици активисти с арабскоезичното уеб и Андроид приложение „Зората на благите вести“, позволяващо на потребителите да бъдат държани в течение на най-новите джихадистки новини. В замяна на тази услуга потребителите споделят с администраторите личните си данни и дават на ИД правото да изпраща туитове на личните им акаунти.
След превземането на иракските градове Мосул и Тикрит „Ислямска държава“ наводни „Туитър“ със снимка на въоръжен джихадист на фона на известна сграда в иракската столица, над която се развява знамето на групировката. Заглавието на снимката „Багдад, идваме!“ постигна целта на групировката да сплаши населението на града. Обемът на споделянията бе достатъчно голям, за да излезе тази снимка сред първите резултати при всяко търсене на ключова дума „Багдад“ в социалната мрежа, пише в статия за сп. „Aтлантик“ Джей Ем Бъргър, автор на книгата „Джихад Джо: американците, които отиват на война в името на исляма“.
Британският премиер Дейвид Камерън заяви в обръщение пред австралийския парламент преди срещата на върха на Г-20 в Бризбейн, че „не бива да позволяваме интернет да бъде неуправляемо пространство“ и че компаниите имат обществен дълг да свалят вредния материал.
Съществува и коренно противоположна логика – службите за разузнаване могат да черпят информация за действия и планове на джихадисти именно чрез тези социални мрежи. Ръководителят на британското електронно разузнаване Робърт Ханиган написа в статия за в. „Файненшъл таймс“, че компаниите в сферата на информационните технологии трябва повече да сътрудничат с правителствата и със службите за сигурност, за да могат те да се справят с предизвикателството да контролират „първата терористична група, чиито членове са израснали в интернет“.
Изглежда Европа бързо забрави за Едуард Сноудън и за неприязънта си към програмата за следене на американската Агенция за национална сигурност. Когато „изневиделица“ се появи заплаха като „Ислямска държава“, западните правителства изведнъж изоставиха аргументите си в полза на неприкосновеността на личния живот и заложиха на добре познатото следене, този път за лов на джихадисти.
Чуждестранните бойци – заплаха за сигурността и катализатор за ислямофобия и антиимигрантски настроения в демократичните страни
Безспорните успехи на ИД на бойните полета в Ирак и Сирия и способността на групировката да привлича чуждестранни бойци от цял свят накараха много страни да бият тревога, опасявайки се, че все повече техни граждани заминават на джихад в Близкия изток и могат да се завърнат, за да извършат терористични актове у дома или в трети страни.
В Сирия и Ирак продължава да се стича поток от чуждестранни бойци, чийто обем е надхвърлил вероятно дори този на чужденците в антисъветското съпротивително движение в Афганистан през 80-те години. След четири месеца въздушни удари срещу „Ислямска държава“ Съветът за сигурност на ООН посочи в доклад на 30 октомври, цитиран от британския в. „Гардиън“, че чуждестранните бойци в двете държави са достигнали 15 хил. От тях повече от 2000 са европейци, сражавали се в редиците на ИД и други радикални групировки.
Стремежът да се попречи на още европейци да заминават на джихад повдига въпроса кога и как страните могат да преследват гражданите си заради участие във военни конфликти в чужбина, предвид трудното намиране на доказателства дали съответният британец, французин или белгиец се бие за „Джебхат ан Нусра“, „Ислямска държава“ или се бие срещу тях, например в редиците на кюрдските милиции пешмерга.
Редица европейски държави, включително Великобритания и Франция, както и Австралия предприеха мерки, с които да спрат потока на бойци към Сирия и Ирак. Някои от тях включват забрана за пътуване в сирийската провинция Ракка, изземане на паспорти и отнемане на гражданство на високорискови лица или такива, за които има доказателства, че участват в терористични организации.
Основното опасение е, че тези хора лесно могат в даден момент да решат да се върнат обратно през Турция или да хванат първия самолет от Ербил за Лондон. Правителствата в Европа, Северна Америка и Австралия се страхуват, че прибирайки се от джихадисткото си приключение, закоравели в боевете техни граждани ще донесат със себе си радикалната идеология и натрупания опит да убиват.
В Канада две последователни атаки, извършени в рамките само на няколко дни от предполагаеми ислямисти, поставиха на изпитание обществените нагласи в космополитната страна. Опасността страната да стане арена на глобалния тероризъм създава рискове за засилване на антиимигрантски чувства и ислямофобия сред иначе известните с толерантността си канадци.
Перспективата радикализирани младежи да се завърнат от бойните полета в Сирия и Ирак предизвика нова вълна от тревоги, особено в демократичните страни, които все по-често си задават въпроса къде е балансът между гражданските свободи и сигурността в епохата на транснационалния тероризъм, как да се справят с високорискови лица у дома, без да предприемат по-широки репресивни мерки, които да отчуждят мюсюлманската част от населението им.
криза, която тихо расте" />
