Често по време на домашния ми арест се чувствах сякаш вече не съм част от реалния свят. Присъждането на Нобеловата награда през 1991 г. ме накара отново да се почувствам истинска, каза 67-годишната Аун Сан Су Чжи в реч при получаването на наградата.
"Наградата привлече трайно вниманието върху борбата за политическа свобода в Мианма. Тя означаваше, че ние няма да бъдем забравени", добави опозиционерката и настоя за освобождаване на политическите затворници в Мианма.
За положението в Мианма днес тя със съжаление отбеляза, че конфронтацията не е престанала. Сблъсъците не са прекратени, каза Аун Сан Су Чжи по повод конфликта между будистката общност и мюсюлманското малцинство и стълкновения с етническата общност на качините.
Активистката на демократичното движение в Мианма беше държана 15 години под домашен арест
от правителството на военните.
От 1901 г. Нобеловите награди се присъждат всяка година с изключение на годините на Първата и Втората световна война. Досега са излъчени над 830 Нобелови лауреати и някои от тях също не са присъствали на церемониите по връчването на наградите им.
През 2010 г. за първи път от 74 години Нобеловата награда за мир не беше връчена на никого. Носителят й,китайският дисидентЛю Сябао, лежеше в затвор в Китай, затова на церемонията в Осло столът му остана празен. Разгневено от наградата за литературния критик и демократ, китайското правителство забрани на съпругата му и на другите членове на семейство му да напускат страната, за да получат наградата, и се опита да разубеди западни дипломати да присъстват на церемонията.
През 1936 г. Адолф Хитлер попречи на германския пацифист Карл фон Осиецки да получи наградата. Германските медии - по това време под контрола на нацистите - отначало мълчали за наградата, но по-късно германските вестници съобщили, като я представили в негативен план. Описали наградата като скандал, а Осиецки като предател.
През 1983 г. Лех Валенса, полският дисидент и лидер на профсъюзното движение "Солидарност", изпрати съпругата си Данута, за да получи от негово име Нобеловата награда за мир, опасявайки се, че комунистическият режим в Полша няма да го пусне да се върне обратно, ако напусне страната. Дванадесет години по-късно той посети за първи път Норвегия вече като президент на Полша.
През 1975 г. властите в тогавашния Съветски съюз забраниха на дисидента акад. Андрей Сахаров да получи Нобеловата награда за мир и му отнеха всички почетни звания. Съпругата му Елена Бонер обаче успя да вземе наградата от негово име, защото още преди да се разбере за нея тя получи изходна виза, за да отиде в Италия за лечение на очите.
През 1973 г. Нобеловата награда за мир е спечелена от северновиетнамския преговарящ Ле Дук То и американския държавен секретар Хенри Кисинджър за това, че договориха Виетнамските мирни споразумения. Ле Дук То заявяви, че не може да приеме наградата, аргументирайки се с продължаващите сражения във Виетнам.
Нобеловата награда за литература през 1970 г. е спечелена отруския писател Александър Солженицин, но тя не му е връчена лично в Стокхолм, защото той се страхувал, че съветските власти няма да му позволят да се завърне обратно в страната. Предложено е церемонията да се състои в шведското посолство в Москва, но Швеция отказва, опасявайки се да не пострадат отношенията й със СССР. Солженицин получи наградата на церемония в Стокхолм през 1974 г., след като вече беше изгонен от родината си.
Френският писател Жан-Пол Сартр отказа да получи Нобеловата награда за литература през 1964 г., следвайки своя принцип да отказва всякакви официални отличия.
През 1958 г. руският писател Борис Пастернак отначало приема Нобеловата награда за литература, но по-късно е принуден от комунистическите управници в Кремъл да я откаже.
Последвайте ни
криза, която тихо расте" />
