Дт татъчно е един талантлив градинар да посее няколко добре подбрани
семена в основите на бетонните блокове, по техните покриви или
асансьорните шахти, за да си върнат нашите градове цветовете, хармонията
и поезията.
С тази съвсем актуална мечта белгийският архитект Люк Скойтен ни кара да
прекрачим през портите на неговите "растителни градове" (Vegetal City), изложени в един от музеите на Брюксел, в Парка дю Сенкантнер, до 30 август.
С няколко движения на молива той представя като неоспорим факт
метаморфозата на градските пейзажи, които ще преминат за няколко
десетилетия от ерата на всепоглъщащия бетон към съвършена осмоза между
човека и растителния свят.
Растенията ще никнат от невралгичните точки на сградите и кръстовищата
Техният умело контролиран растеж ще оживи жилищните блокове с божествен
порив и ще промени гледката от прозореца на уморените чиновници, седящи
зад бюрото си.
За да преобразува града в жив организъм, архитектът използва няколко
думи фетиши: "архиборенция" (архитектура, която използва като строителни
материали предимно живи организми), "обитавани дървета" или
"биомимикрия", родени от тази желана общност между природа и градска среда.
Не е трудно да отгатне човек откъде може да водят началото си неговите
мечти: "Тисту, момчето със зелените пръстчета" от Морис Дрюон - класика в детската
литература.
Представител на видно семейство, дало на света архитекти,
илюстратори и автори на комикси, Люк Скойтен е израснал в Брюксел,
приспиван с приказки за ар нуво, Новото изкуство, което вече се опитвало да привнесе
растителност в намиращата се по онова време в пълен подем индустриална
епоха.
Той работи повече от 30 години над своите залесени покриви, някои от
които вече нямат нищо общо с утопията. Добрият пейзажист може днес да
превърне покрива в алея за разходка със засадени от двете страни
дървета, а балкона - в зимна градина...
Люк Скойтен обаче отива много по-далеч. Той мечтае да използва
натрупания от природата вековен опит, за да преосмисли начина, по който
строим или отопляваме своите сгради.
"Често проблемите, които хората срещат, вече са били решени от животните
или от растенията. Като се заинтересува от темата,
човек открива в
природата решения
за преодоляване на нашите човешки предизвикателства",
казва той, обяснявайки своя интерес към биомимикрията.
Така Скойтен измисля градове, където стените ще са отстъпили място на
обвивки от текстилни влакна, подобни на пашкулите на копринената буба.
Там климатичната система ще подражава на термитното гнездо, при което
пространството на всеки е естествено очертано от оплитането на клоните
на кичесто смокиново дърво.
Люк Скойтен изобретява и нови средства за придвижване, които бихме могли да
съзрем още в комиксите, рисувани от него и брат му Франсоа.
Неговият град може да бъде обиколен с гъсенично превозно средство, който
може да се превръща според нуждите на личния и обществения транспорт в
минисамолет "орнитоплан" или "скакалец" - средство за придвижване, което
съчетава крила протези и обувки с пружини.
Сега, когато всички говорят за устойчивото развитие и околната
среда, той рисува картина на
свръхмодерната "био" вселена - футуристична, но очарователна.
65-годишен, мечтателят си дава, в шеговита форма, срок до 2035 г. да
осъществи своите проекти... преди да загине, изпробвайки един от
орнитопланите си.
Източник:
netinfo
