Това съобщиха от Националния исторически музей (НИМ), който финансира проучването на средновековната крепост "Балък дере" край Ивайловград, добила популярност под името "Родостица".
Откритата голяма обществена сграда е изградена от камъни, споени с хоросан, със зид, широк 1,10 м, с каменен плочник и с мраморни колони.
Бъдещите проучвания ще отговорят на въпросите, свързани с нейната функционалност.
Крепостта е интересна, тъй като очертава няколко граници -
между България и Гърция, между Родопите и Тракия и между средновековната българска държава и Византийската империя.
Проучванията започват през 2004 г., а редовните археологически разкопки - през 2007 г.
Културните пластове достигат дълбочина 2,20 м, като в тях са открити находки от IV до началото на XIV век.
В запазената архитектура личи късноантичният блясък, включващ сгради, улица с канализация, които са унищожени от славянските нашествия през втората половина на VI век.
От този период са съхранени множество предмети на бита -
комплект теглилки, ножове, куки за риба, тежести за станове и рибарски мрежи, глинени лампи, женски накити, битова керамика и др., както и неизменното огромно количество монети, в чийто център е откритото през 2009 г. съкровище, датирано от края на V век.
Създаването на българската държава и нейният възход през периода IX-X век също оставят своя белег на "Балък дере".
Oткрити са основи на жилище с огнище, множество старобългарски коланни апликации, факт, показващ, че е твърде вероятно през този период крепостта да е граничен бастион на българската държава по южната й граница.
През XI век се стига до промяна във функциите на крепостта, населението започва да живее извън нейните стени, а върху големите сгради се формира некропол с богати гробове.
С превземането на Константинопол през XIII век се променя завинаги геополитическата конфигурация на Балканите и крепостта е обречена на забвение и постепенно започва нейният упадък.
Въпреки това са открити множество монети, луксозни керамични съдове, бронзов обков на книга с изображение на светци, както и архитектурни поправки на съществуващите вече сгради.
Най-късно откритата находка е сребърна монета на кръстосеца Гийом II, управлявал атинското дукство в началото на XIV век.
Източник: БТА
Последвайте ни
