"Ако си тръгна от тебе, Българийо, ти ще загубиш едно от сърцата си – моето", пише 12-годишният Александър Петров, който е родом от Добрич.
Снощи момчето пя в шоуто на Нова ТВ „Големите надежди” и макар да не се класира за четвърт финалите, трогна жури и пиблика с таланта си и изпълнението на "Мой свят" на група "Сленг".
Всъщност Александър пее от 3-годишен. Родителите му го записали на уроци, тъй като показвал желание, пеейки непрекъснато пред уредбата вкъщи. За крехката си възраст печели много конкурси, като получава първо място от „Утринна завеса”- Албена, „Морско конче” и др.
Освен на конкурси, Александър има изяви и по училищни концерти. Няма време за спорт, но пък от първи клас ходи в клуб по писане „Нарисувай света с думи” и има много публикации и награди.
Именно покрай това му хоби тази година пише есе на тема „Носталгия”, което вълнува със силни думи, изречени от едно дете.
Екипът на Vesti.bg помолихме за пълния текст на есето, който ни бе предоставен любезно от родителите на Алекс и с помощта на Нова ТВ. Ето го и него:
"Ако си тръгна от тебе, Българийо, ще свети пясъчният спомен за изоставеното море, почерняло и неизлекувано в самотата си. Ще запея птичата песен, която ти ми подари, за да сияят винаги в мен спомените за бялата приказка, написана от Рила и за танца на река Марица, който утихва в Бяло море.
Когато си тръгна от теб, Българийо, ще усетя как водите на седемте езера ще изпълват очите ми с тъга, която ще отвява веселието в мен и няма да му позволява да се прибере вкъщи. Ще има само един подлог във всяко изречение - това ще бъдеш ти, Българийо, отдалечена и скрита в пустинята на сърцето ми.
Тази пустиня ще изчезва щом вдъхновението ми боядиса думите с цвета на житните класове. Носталгията ще ме разделя на две - едната част ще ме дърпа нагоре, към зелените ми спомени за теб, а другата - надолу, към тъгата. Тъга затова, че няма да се разтопи заледената граница между мен и теб. Ако си тръгна от тебе, Българийо, ти ще загубиш едно от сърцата си - моето".
Според момчето „Големите надежди” е формат, който може да задържи децата на България тук, в родината им.
На въпроса защо едно дете би искало да напусне България, той отговаря:
"Сърцето на нито едно българско дете не би му позволило да напусне България, но има твърде много условия в държавата ни, които биха го принудили да го направи. Когато човек няма избор, се налага да реши дали да живее по-добре, като потърси възможности другаде, или да остане на в родината си. От друга страна е хубаво да излезе извън пределите на държавата, за да се запознае с други страни и култури и по-този начин да оцени още повече родното си място".
С поглед към бъдещето и това как би искал да изглежда държавата ни след 10 години и какво ще е онова, което ще го задържи тук, Алекс казва:
"Много неща биха ме накарали да остана тук. На първо място е природата, която ми се иска да остане също токлова богата и красива, колкото е в момента.
Бих искал училищата да бъдат добре оборудвани и да има добри училищни бази, които създават условия за децата.
Като цяло ми се иска хората да бъдат по-доволни от заплащането си и да не им се налага да се лишават или да лишават децата си от основни неща, защото на никое дете не му е добре да живее в лишения".
