Преди броени дни българският дизайнер Владимир Каралеев (VladimirKaraleev.com) показа своята десета колекция на Берлинската седмица на модата.
Владимир Каралеев е роден през 1981 г., а на 19 заминава за Берлин, където учи мода в Университета по приложни науки (HTW).
Още през 2005 г. създава собствен лейбъл с името Vladimir Karaleev, под който излиза концептуалната му дебютна колекция CUT 210.
Oт 2007 г. обаче дизайнерът участва официално в Седмицата на модата и до есента на 2010 г. вече има в портфолиото си девет колекции.
Нови експериментални форми, асиметрични кройки, усложнени детайли - това е основната идея на Владимир Каралеев, който създава необикновените си мъжки и дамски колекции именно под тази концепция.
Повече за него и изкуството, което създава, вижте в интервю с дизайнера за "Вю София" (ViewSofia.com):
- Поздравления за успешното ревю в Берлин! Какво те очаква през следващите седмици, ще имаш ли време за почивка?
- Не, за съжаление. Този сезон по принцип е по-къс от летния и работата се застъпва. До края на месеца трябва да изпратя както моделите от последната лятна, така и новата зимна колекция към Япония, за да пристигнат навреме за Седмицата на модата в Токио.
След това началото на март започва парижкото прет-а-порте, където ще излагам в шоурум. Париж е важен не толкова заради пресата, а най-вече заради купувачите, които се събират, защото всъщност там се продават колекциите. Едва след това ще мога да си позволя почивка.
- Това беше дебютът ти в рамките на официалната програма на Берлинската Седмица на модата. Ти си казвал преди, че си настроен по-скоро скептично към концепцията на шатрата, в която се провеждат ревютата. Защо все пак избра да показваш там?
- При представянето на една колекция голямо значение за мен имат не само дрехите, но и контекстът, обстановката, в които се показват. Това оказва влияние върху начина, по който ще бъде възприета работата ти.
Във всяко нещо има положителни и отрицателни страни. Шатрата на Бебелплац пък е перфектна от гледна точка на пиар. Там идват най-важните модни журналисти. Тя е един вид друго измерение - направена е изключително професионално, имаш на разположение най-добрата техника, осветление, специална платформа за фотографите.
- Контрастът между обстановката в шатрата и в ателието е наистина огромен. Кое е твоето място? До шивашката кукла или на подиума, когато получаваш овациите за свършената работа?
- О не, това за мен е най-ужасният момент (смее се). Разбира се, всеки иска да види лицето зад идеята, но аз се чувствах адски напрегнато на подиума, а и преди самото шоу. Най-добре се чувствам, когато започвам да избирам платовете и да изработвам дрехата, това са истинските моменти, които си заслужават. Те обаче са може би 5% от целия процес, останалото е организация, работа с медиите и т.н.
- Конкретно за колекцията: в актуалната колекция за есен/зима 2011 открихме много вече познати елементи, ясно си личи продължението на предишната ти работа. Какво обаче е новото, развитието от последната колекция насам?
- Като цяло формите не бяха толкова абстрактни. Преди това никога не съм се занимавал толкова много с класически детайли като яки, колани или ръкави. Исках по някакъв начин да постигна нещо като дежа вю, в първия момент виждаш едно класическо палто или сако, чиято яка обаче постепенно преминава в колан, тоест исках да има детайли, които са деплацирани. От тук и името на колекцията - "Принципи на безредието".
- Цветовете на последната колекция отново бяха сдържани, използваш само едноцветни материи. Можем ли да очакваме някога от теб колекция, в която има щампи и принтове?
- Не знам, не се чувствам толкова комфортно при принтовете, не ме привличат. Харесвам едноцветни неща. За Япония работя с каре, почти всеки модел излиза в кариран вариант, който правя специално за тях. Там винаги трябва да се напасват размерите и пропорциите, японците не носят нищо под коляното, затова всички по-дълги модели се скъсяват.
- За първи път правиш и обувки. Разкажи нещо повече за тях.
- Ами стана по случайност. Едно момиче се свърза с мен, като предложи на мен и още няколко дизайнера да работим заедно по колекции обувки.
Преди това никога не се бях занимавал с дизайн на обувки, много по-различно е от дрехите. Така аз подготвих няколко скици, които тя пък превърна в технически, после избирахме заедно материали, а производството ще бъде в Италия.
- Ти продаваш в Германия, Япония, а вече и в Италия. Не те открихме обаче никъде в България?
- Не, за съжаление от България още никой не е проявил интерес. При първата ми колекция имах контакт с един магазин в София, но нещата не се доразвиха.
Но виждам, че вече има клиентела, което ме изненада много приятно последния път. В София има няколко магазина, които предлагат по-различна естетика. В тази насока бих работил и аз, вече дори говорих с мои познати от София за възможността да направим магазин. Определено бих се радвал да бъда представен в България.
- Когато реши, че искаш да учиш и да се занимаваш с мода, беше ли ти ясно, че това трябва да се случи извън България?
- Да, без нотка на колебание. Когато завърших гимназия края на 90-те, не виждах друга алтернатива. Първо, тогава нямаше публика, ние бяхме няколко човека, които ходехме по рейв партита и имахме амбицията да правим нещо по-различно, иначе нищо не се случваше.
Модните списания идваха с няколко месеца закъснение. Единственото, от което съм се учил като по учебник, беше списание "Егоист". В тези години модата в България беше най-вече практична, на неин фон всичко, което се случваше паралелно - белгийските, японските дизайнери -- изглеждаше далечно и абстрактно. Липсваше разбиране, а нямаше и от къде да дойде.
- Би ли искал някой ден да живееш и работиш на друго място?
- Ако не се стекат така обстоятелства, по-скоро не. Пътувам много и градовете, които виждам, ми харесват, но винаги адски се радвам да се върна. Тук се чувствам у дома, може би просто, защото съм вече 10 години в Берлин и приятелите ми са тук.
Не виждам смисъл да пожертвам всичко това, само и само за да съм в някакъв голям град, на който може би отдавна му е минала славата, заради някаква кариера... Което съм изградил в Берлин, ми е достатъчно. Мисля, че нещата се развиват от само себе си, бавно, но напред и нагоре...
