П роблемът с антиинтеграцията на ромите в България и пълният разпад на отношенията между тях и всички останали е безвъзвратно приключил.
Това заявява в интервю за в. "Стандарт" проф. Антонина Желязкова - историк, социален антрополог и директор на Международния център за изследване на малцинствата и междукултурните взаимодействия.
Държавата се провали във всичко, което е свързано със социализацията на ромите - от образованието през жилищната политика до заетостта, сега ни очаква трудно преодолимо враждебно съжителство - по подобие на това в Южна Африка или около черните гета в някои американски градове, смята проф. Желязкова, която е работила в гетото "Кремиковци" и познава проблемите в него.
Според нея ни предстоят извънредно сложни времена за отношенията между всички общности, от една страна, и от друга - ромите, независимо от религиозната им принадлежност.
Това, което се случва в Марчево, в различни варианти се случва на много други места в България, казва още проф. Желязкова.
По думите ѝ вече над 15 г. са в ход "гето войни" – долната класа срещу всички останали, и предстои те да се разширяват на територията на големите градове в национален мащаб, тъй като ромите бягат от бедните села към по-богатите населени места.
"От чисто криминогенна напаст (тежки престъпления срещу личността, грабежи, изнасилвания, битови кражби) съпротивата на лумпенизираните роми - без образование, без препитание и без необходимост за промяна, неизбежно по логиката на политическото съзряване ще се превърне в нещо целенасочено", прогнозира проф. Желязкова.
Лошото е, че търпението на "другите" - мнозинството, е вече изчерпано и над 80% от гражданите, изпълнени със страх и негативни нагласи, са в готовност да поемат нещата в свои ръце, а това обещава навлизане в период на тежки размирици, смята още тя.
По думите на проф. Желязкова държавата се е провалила във всичко, което е свързано със социализацията на ромите - от образованието през жилищната политика до заетостта.
"Нито едно правителство през изминалите 25 г. не прояви политическа воля, за да разрешава ромския проблем, докато той се превърна в неразрешим и трябва да се научим да живеем така. Разбира се, това изисква и по-различни мерки от страна на държавата, ако някой прояви смелост и воля за подобни активности. Ние като общество трябва да ги изискваме, за да не допускаме саморазправи и създаването на местни шпицкоманди". смята тя.
"Наблюдавала съм и съм разговаряла с ромите от кв. Кремиковци край село Марчево. Изследователите от моите екипи за терен беседват и с българите от селото, които се страхуват и недоволстват от години. Част от ромите от Кремиковци работят сезонно и по-дългосрочно в чужбина и къщите и децата им видимо изглеждат по-добре от обичайната гледка в някои гета. Общината се опитва да проследи и присъствието в училищата на ромските деца, но са безсилни пред верижните миграции. Разбира се, обрастването с нови и нови пришълци създава огромни затруднения на местните власти, за да следят кой какво прави, кои крадат от реколтата, а кои нарушават обществения ред, кои пристрояват незаконно. Нещата и на местно ниво са изпуснати, защото хората от Марчево и от съседните села отдавна предупреждават, че ситуацията върви към пълна нетърпимост. Едно е ясно, че законите не се прилагат. Това насърчава местните хора да се самоорганизират, след като е ясно, че в България закони има, но не се прилагат. Тогава е времето да се приложи "дивото правосъдие", а това означава жертви, омраза, отхвърляне и огромни средства за жандармерията и полицията", обяснява проф. Желязкова.
Ръстът на всякакви самоорганизирани милиции, доброволни отряди и подобни е един от най-стряскащите симптоми, че има пълно единомислие в отхвърлянето и нетърпимостта към ромите от страна на всички други етнически и религиозни общности, обяснява още тя.
"Местните хора - християни и мюсюлмани - винаги са се придържали към моралните императиви на своите изповедания и дори в най-гладните години са заделяли от своите картофи, буркани със зеленчуци и месо, за да направят дарения на скитащите роми. Когато на тази съпричастност се отговори с кражби, насилие и непризнаване на чуждите културни навици, очевидно е какъв ще бъде крайният изход", добавя проф. Желязкова.
Сшпред нея институциите - централни и местни, трябва да възприемат различен подход от празните говорилни за "ромското включване", за "най-строгата мярка" като спиране на детските и социалните помощи, когато децата не посещават училище.
"Преобладаващата част от гражданите на България биха искали да усетят максимално бързо някакъв ефект от нов пакет политики, които да ги защитят - живота им, техния труд и спокойствието им. Вероятно това няма да бъдат елегантните европейски политики за интеграция, по-скоро ще напомнят за опита на по-далечни страни, които имат сходни проблеми", предлага тя.
"Най-напред е важно незабавно да действа бързото производство и всички нарушители на реда, където и да са те, да получат бързи присъди и да бъдат пред очите на всички, когато полагат обществено полезен труд. Или според деянието да полежат няколко месеца в изолаторите. Задължително е законът да се приложи безмилостно към политическите изборни миграции чрез максимално високи глоби за съответните длъжностни лица и връщане на ромите на адреса по произход", предлага тя.
"На трето място, но може би най-важно е, връщането на всички ромски деца в училищата. Без максимализъм и претенции, без сложности в учебните програми, с повече атрактивни дисциплини и насърчения, с много грижа и специализации за учителите. Министърът на образованието проф. Тодор Танев е на прав път в това отношение. Който иска по-високо образование, ще има възможност, но минимумът да бъде достъпен за всички. Съществуват санкции в някои страни, където полицейски патрули посещават домовете на родителите, чиито деца са отсъствали от училище. На третото отсъствие белезниците щракват и родителите биват бързо осъдени на обществено полезен труд.
Полицейски пунктове би трябвало да има във всички гета, които съжителстват в непоносимост с "другите", за да осигуряват обществения ред, спокойствието, сигурността, да предотвратяват, а не да пристигат след побоищата. Цялото общество трябва да разбере, да се приспособи и да живее по този нов труден начин, защото нещата са доведени дотук и връщане назад няма", смята социалният антрополог.
криза, която тихо расте" />
