В секи трети софиянец не е ходил на Витоша, вместо това в почивните дни в моловете е претъпкано. От колите и балконите още се изхвърлят торбички и пепелници. Всички се оплакват от проблеми с дихателните пътища, но всеки си ходи с колата на работа. А ти защо не си купуваш истински домати от бабата на пазара, а такива от Франция, които минават половин Европа, докато стигнат до нас? Според мен това не е екологично. Аз така ги виждам нещата и казвам: „мерси за тия домати“!
Аз съм Рали, от малък град съм, работя в банка, нямам кола, няма и да си купя. Пия вода в стъклена бутилка, не купувам пластмаса, защото е по-здравословно и не замърсявам природата излишно. Еко мисленето се възпитава. Моето започна от мястото, където работя. Още от основаването си банката не отпуска кредити на клиенти, които работят с риск за околната среда. Постепенно „зеленият“ начин на работа се разви. Спряхме да използваме хартия, където е възможно, подменихме крушките с енергоспестяващи, караме икономични коли - само дизелови автомобили, които харчат по-малко. Да караш скъпа служебна кола, която гори 20 на 100 и замърсява е безумие в двадесет и първи век. Това изключително много ме е дразнело в големите компании, че залагат на показност. В предишната ми фирма беше светът на парите. Там всичко беше важно да ти е скъпо, но когато дойдох в банката, видях, че има и друг начин.
Аз се запалих по зелената идея и мога да запаля някой друг. И това се случва. Сега, ако видя, че приятел не изхвърля разделно, го питам: „Защо не го правиш?“.
Като съдя по себе си, да си еко е допълнително усилие в началото. С времето обаче ти се превръща в навик и дори се мотивираш. То просто ти става култура на мислене, както е културата на хранене. Забелязвам, че много хора се приобщават към зелената идея, защото е модно. Но няма значение какви са мотивите им. Ефектът ще е като лавина. Лавина за добро.
Пожелавам си хората да обръщат повече внимание на отношението си към околната среда. Има една притча за чашите и кафето, която поучава, че не бива да обръщаме внимание на това как изглеждат чашите, в които пием кафето, а на това с кого го пием и на неговия вкус. Радвам се, че имаше кой да ми покаже, че не блясъкът на чашите е важен. Ходя пеша или с метро. До родния си град се прибирам с влак. Имам ден, в който не купувам нищо като знак на протест против излишното консуматорство и съм категорична в това.
Природата един ден може да я няма, ако всеки не е категоричен. Да отидеш в мола или да се разходиш в гората? Да си консуматор, вещоман или създател? Ти какво ще направиш?!
Убедена, че мнението трябва да се казва на глас,
Ралица Митрова, старши одитор и природолюбител
