„Бий дупенце, за да не биеш дупище“ и „Боят изгражда“ са едни от често срещаните и залегнали дълбоко в съзнанието ни убеждения, когато става въпрос за отглеждането и възпитанието на децата. Много родители и учители смятат, че е напълно допустимо да демонстрираме физически или вербално своето надмощие, за да наложим дисциплина. Пляскането по дупето, заключването в празна стая, виковете и принуждаването на детето да изпита негативни емоции дори не се възприемат като насилствени методи за възпитание, а като общоприета и нормална практика.
Това показва и наскоро представено социологическо проучване на Национална мрежа за децата за употребата и ефекта от телесно наказание над деца. 88% от родителите признават, че смятат шамарите и обидите за неефективно възпитателно средство, но 2/3 въпреки това са го прилагали, а всеки четвърти го прави системно. Проучването бе направено от агенция Ноема в рамките на проект „Да отворим нова страница в разбирането за телесното наказание“, която се осъществява от Фондация ПУЛС, Перник в партньорство с Национална мрежа за децата и три организации от Исландия, Кипър и Португалия.
Вижте повече за инициативата в страницата ѝ във Facebook
Редица изследвания показват негативния ефект за децата, които са били подложени на унизителни наказания и негативни методи за възпитание – появяват се проблеми в ученето и общуването, психическото здраве, самооценката и реализацията им като възрастни. Хората, които са били бити или унижавани като деца, е много по-вероятно да страдат от депресии, да развият зависимости, да имат криминални или суицидни прояви.
Шамарите, боят и виковете като дисциплиниращо средство водят до натрупване на негативни емоции у децата - чувство на страх, унижение, обида, вина и след време много често тези емоции се изявяват като още по-силни прояви на нежелано поведение - агресия към други деца, бунт срещу авторитарното възпитание, лъжи, криене, отчуждение от родителите и другите близки. Тогава вече възстановяването на връзката и доверието с родителя е много по-трудно, защото то е нарушено от силовите методи и упражняването на власт, основана не на подкрепа, пример и разговор, а на обиди, омаловажаване и удари.
Подобни методи някога са били в духа на епохата и са били приемливи за тогавашното общество, но светът се променя и днешната реалност, цивилизационно развитие и научни достижения категорично дават предимство на позитивните методи за отглеждане и възпитание на децата. Ето и няколко основни насоки как можем да избегнем шамарите и виковете и да постигнем по-добър дългосрочен резултат:
1. Говорете с детето. Когато поведението му ви притеснява, опитайте да обясните на неговия език какви са ефектите от неговите постъпки и защо те са нежелани. Важно е да осъдите поведението, а не личността на детето. Кажете му, че постъпката му не е добра и защо, а не че самото то е лошо и глупаво. Обясненията може и да нямат незабавен ефект, но ще се изненадате, когато забележите, че редовните разговори оказват влияние и с времето детето започва да осъзнава по-добре резултата от действията си. Отделеното за разговори време с детето не е изгубено време. Не е вярно, че малкото дете не разбира. Колкото по-отрано разговаряте с детето и му обяснявате светът и нашето място в него, съобразно възрастта му, разбира се, толкова по-стабилна връзка на привързаност ще изградите с детето. И тогава, когато детето порасне и стане тийнейджър, ще ви бъде по-лесно да съхраните доверието и комуникацията с него. Дори и да има моменти, когато то отхвърля вашите съвети и изисквания, то ще има доверие във вас и ще знае, че може да ви потърси при нужда.
2. Опитайте се да разберете детето. Често постъпките на децата не са продиктувани от желание да „направят на пук“, както на нас ни изглежда, а поради силно моментно желание и емоция. Детето може да иска точно тази близалка, защото в момента е гладно и това е първото, което е попаднало пред погледа му. Или пък може да не е спало в детската градина и умората да си казва думата. Ако разберем как се чувства в момента детето и защо постъпва по този начин, това намалява и нашето напрежение и раздразнителност и води до по-добро разрешение на проблема.
3. Обезопасете средата. За да предпазите по-малките деца от животозастрашаващи ситуации и да не се стига до шамари, крясъци и инфарктни ситуации, вземете предварителни мерки. Сложете предпазители на контактите, омекотете острите ръбове и настилки, сложете заключалки на балконски врати и прозорци. Навън дръжте детето под око, а в близост до натоварени улици, не изпускайте ръката му от своята. Не забравяйте, че един грам предварително обезопасяване струва колкото килограм последваща реакция.
4. Щадете себе си, за да щадите и детето. Натовареният живот и стресът изнервят родителите и вечер, вкъщи умората и напрежението си казват думата. Децата са шумни, изискващи внимание и... беззащитни. Затова те стават и най-редовния отдушник на нашите негативни емоции. Възрастните са просто едни пораснали деца и както е нужно да поставяме граници на децата си, така трябва да поставяме граници и на нашето собствено търпение и възможности. Когато сме много уморени, ядосани или разстроени от нещо, което е извън детето, можем просто да му кажем: „В момента мама/ тати е много уморен. Искам да седнеш за малко на дивана и да разгледаш тази книжка, докато мама си почине и се успокои. След малко, ще мога да ти обърна повече внимание“. Важно е когато нашите негативни емоции идват отвън, а не от детето, да му обясняваме, а не да си го изкарваме на него. По-приемливо е детето да знае, че и ние изпитваме негативни емоции, но то не е виновно за тях. Така малкият човек се научава да разпознава чувствата си, да ги назовава и да ги обработва. Уважението и ненасилствените отношения между хората са норма на здравото общество, която имаме право да търсим и изискваме както за децата си, така и за себе си.
5. Отпуснете се и дишайте дълбоко! Отношенията с децата могат да носят голяма радост и не е необходимо да бъдат източник на напрежение. Те изследват и учат света по свой собствен начин и неловките им детски действия са предпоставка за усвояване на бъдещи умения. Счупеното яйце или разсипаното брашно лесно ще се почистят, но забавлението, докато готвите заедно е незаменимо. А може в момента да отглеждате и бъдещ кулинарен гений, нищо, че все още не уцелва добре чашата, докато отмерва млякото за мъфините, които иска да ви приготви за закуска. А ако имате затруднения с детето, не се колебайте да потърсите помощ, няма нищо срамно в това. Вижте повече за алтернативите на шамарите и обидите, както и услуги в помощ на деца и родители в цялата страна на сайта www.endviolence.bg
А тук можете да видите мнението на шестима известни българи – Мая Манолова, Йорданка Фандъкова, Поли Генова, Георги Господинов, Йоанна Буковска и Ивайло Захариев – за шамарите и обидите над деца.
