От днес влизат в сила новите цени на електроенергията, природния газ и парното.
Цената на тока за бита
се вдига с малко под два процента.
При Е.ОН цената на дневната електроенергия се увеличава с 1,92%, а нощната - с 1,91%. Дневната електроенергия ще струва от днес за клиентите на компанията 0,15714 лв. за киловатчас, а нощната 0,09647 лв. за киловатчас без ДДС.
При ЕВН дневната електроенергия поскъпва с 1,90%, а нощната - с 1,95%. Клиентите на ЕВН ще плащат 0,15132 лв. за киловатчас дневна тарифа и 0,10175 лв. нощна тарифа.
За ЧЕЗ дневната тарифа на тока се увеличава с 1,89% и става 0,14711 лв. без ДДС за киловатчас, а нощната тарифа - с 1,86% до 0,10223 лв. за киловатчас.
Средното увеличение на тока общо за бита и за индустрията е с около три на сто. По някои от тарифите за малките и средни предприятия, които също купуват ток на регулирания пазар, увеличението на цената на електроенергията ще е с около 5%.
Цената на природния газ от 1 юли
се увеличава с 4,71% до 557,22 лв. за 1000 куб. метра, но заедно с увеличението от 1 април поскъпването на синьото гориво става 9,39%. На база на това поскъпване се преизчисляват и цените на парното.
За София парното ще поскъпне с 4,55%. Във Варна цената на топлоенергията скача с 8,84%, в Пловдив - с 6,76%, в Бургас - с 5,54%.
Увеличението на цената на парното в Сливен ще е с 0,75%, в Габрово - с 0,94%, във Враца - с 0,53, в Перник - с 1,44%, в Русе - с 5,06%, а в Плевен - с 6,58 на сто.
Единствено във Велико Търново цената на парното ще бъде намалена с 2,52%.
Повишаването на минималната работна заплата
няма да може да компенсира скока в цените на енергоресурсите -
електроенергия, топлоенергия и природен газ, смятат икономически анализатори и експерти, потърсени за коментар от БТА.
Икономистите не виждат пряка заплаха за страната ни от случващото се в Гърция, но инвеститорският интерес към целия регион е възможно да отслабне.
За малкия и среден бизнес повишението на цените на електроенергията ще бъде допълнителен разход на фона на стагниращото вътрешно потребление, коментира Лъчезар Богданов, управляващ съдружник в "Индъстри Уоч".
Според него ценообразуването в енергетиката трябва да престане да се използва като инструмент за правене на социална политика и да започне да отразява реалностите на пазара.
Повишаването на минималната работна заплата не може да тушира поскъпването на цените на ток, газ и парно и не това е необходимо, смята Богданов.
Трябва да има ръст на инвестициите и оттам по-голяма икономическа заетост, но ние продължаваме да губим работни места, така че няма как да се очаква да растат доходите, коментира той възможността след увеличението на минималната работна заплата да скочат заплатите изобщо.
Работещата политика на доходите
е тази, която насърчава създаването на работни места, смята икономистът.
За да потребиш нещо, трябва първо да предложиш нещо на пазара; ако икономиката създава 100 единици добавена стойност, тя няма как да потреби повече, освен ако не вземе назаем - това, което прави Гърция през последните години и сега виждаме резултата, посочи Богданов.
Според него всички плащания трябва да се отвържат от минималната работна заплата и дори не трябва да има фиксирана минимална работна заплата.
Петър Ганев от Института за пазарна икономика коментира, че дейността на бизнеса е до максимум оптимизирана, а има фирми, които са на ръба на оцеляването.
Всяко покачване на разходите - в случая цени на ток, газ и парно, ще ги натовари допълнително. Ефектът ще се усети в по-голяма степен през зимните месеци.
Определянето на цените е политически процес от години насам, отбеляза икономистът. Ако на пазара на останалите продукти клиентите имат избор, то в енергетиката - нямат, а цените не се определят по пазарен принцип,
не знаем какво е тяхното нормално пазарно ниво,
коментира експертът.
Ефектът от липсата на инвестиции в енергетиката се усети миналото лято, когато мрежата по морето не издържа на натоварването, посочи Ганев.
Причината е, че инвестициите бяха насочвани към проекти като "Цанков камък", а не се инвестираше в мрежата.
Според Ганев растящите цени на енергията за домакинствата са още по-видими. След края на лятото е възможно да спадне и заетостта, заяви Ганев.
Повишаването на минималната работна заплата няма да доведе до увеличение на доходите на хората, категоричен е той. Доходите на повечето българи няма да бъдат компенсирани, защото не са административно определени, а се влияят от пазара на труда и това какво се случва там, коментира икономистът.
Повишаването на цените на енергийните консумативи за бизнеса неминуемо ще доведе и до повишение на цените на продуктите, макар и не със същия процент и основната тежест ще поеме крайния клиент, заяви Теодор Георгиев, мениджър на МБАкадеми, компания за специализирани бизнес обучения.
Според него повишението на минималната работна заплата ще доведе
основно до повишение на осигуровките,
които се плащат от работодателите за хората, осигурени на минимална работна заплата.
Повишението на минималната работна заплата от 240 на 270 лв. няма да има краен ефект върху обикновения човек, ефектът ще е за работодателите, и то основно в малките и средни предприятия, където има практика служителите да се осигуряват на минимални доходи, коментира експертът.
Работодателите от малкия и среден бизнес ще трябва да плащат с около 10% по-високи осигуровки към бюджета, посочи Георгиев.
Експертите коментират, че вече има сигнали за оттласкване от дъното на кризата - експортно ориентираните отрасли на българската икономика вече възстановяват предкризисните си нива.
Според Георгиев няма заплаха нито за гръцките банки у нас, нито за гръцките компании, които правят бизнес в страната, но се повишава рискът за инвеститорите в региона.
Има два проблема за България,
коментира Лъчезар Богданов перспективите пред страната на фона на случващото се в южната ни съседка.
Първият проблем е да не станем страна длъжник, каквато е Гърция. Досега го избягваме, но трябва да продължим да даваме увереност, че няма да се стигне дотам, защото дори само съмнението, че сме "следващата Гърция" е достатъчно да създаде купища негативи за страната.
На второ място е важно как ще реагират силните страни в Европа на процесите в страните с големи дефицити в бюджетите - ако решението е да се отпусне колана и Европейската централна банка да печата евро, то това означава продължаваща инфлация и по-високи цени на храна и на енергия, коментира анализаторът.
Според Богданов, ако се покаже, че Европа може да възстанови дисциплината и тези, които действат безотговорно, бъдат наказани, то еврото ще бъде силно и няма да има ценови натиск и инфлация.
В последните две години правителствата и в Европа, и в Америка реагираха на кризата с печатане на пари, за да спасят банките си и това доведе до по-голямо парично предлагане и инфлация в световен мащаб, заяви Богданов.
Той посочи, че част от индустрията у нас, основно експортно ориентираните отрасли, възстановяват предкризисните си нива,
но всичко останало е в застой, защото няма нови инвестиции
Банките следват инвеститорите и бизнеса, а не обратно и банките няма да издърпат бизнеса от кризата, категоричен е Богданов.
В отговор на въпрос дали България може да привлече инвеститори с ниските си данъци, той коментира, че са ниски подоходният и корпоративният данък, но ДДС и осигуровките не са ниски.
Като се сметне общата тежест на правителството в плащанията на работодателите, страната ни е по средата на класацията на развитите страни.
Това, което се случва в Гърция е колкото притеснително, толкова и поучително, коментира Петър Ганев.
Трябва да виждаме поуките от това положение и да внимаваме да не се случи подобно нещо и у нас. Не може да не усещаме заплаха за страната си, при положение че това се случва в съседна на нас държава и влияе върху целия регион, добави той.
Въпреки това имаме всички основания да вярваме, че България все повече се оттласква от дъното на кризата и тази година ще е по-добра от миналата, а следващата - по-добра от тази, заяви Ганев.
криза, която тихо расте" />
