Миналата седмица премиерът Бойко Борисов каза в Брюксел, че България ще се включи в "Пакта евро плюс", въпреки че БНБ и Министерството на финансите са против.
От централната банка отказаха да коментират кои са причините, за да не подкрепят влизането на България в пакта. Оттам лаконично обясниха, че премиерът е поискал становището им по въпроса и те са казали какво мислят.
От финансовото министерство уточниха, че по принцип подкрепят пакта за еврото.
Със сигурност БНБ и министерството са направили анализ за плюсовете и минусите от включването на България в този пакт. Те са били представени на премиера и той на практика преценява какво решение да вземе.
Около този пакт обаче има няколко въпросителни и няма логика премиерът да взима сам решение, без те да са изяснени и въпреки позицията на компетентните по темата институции.
Какви ще са данъците
Първият е свързан с хармонизирането на непреките данъци, т.е. данъка върху печалбата и доходите на физическите лица. Ключовият въпрос е как ще се определят тези данъци. Идеята на Брюксел за уеднаквяването на данъците е много опасна, каза бившият заместник финансов министър от НДСВ Любомир Дацов.
Той допълни, че България трябва да направи всичко възможно, за да запази конкурентната си данъчна политика. Дацов допълни, че от години Германия губи от високите данъци. Така на практика по-богатите страни в ЕС (т.е. Германия и Франция) са намерили начин да накарат страните от Източна Европа да увеличат преките данъци.
Причината е, че много страни, както и България, въведоха по-ниски данъци, за да привличат инвеститори. Според съобщение на външния ни министър, пуснато в Twitter миналата седмица, страната ни ще запази непроменен 10-процентния плосък данък. Формулировките в пакта обаче са доста витиевати и не е сигурно дали това ще бъде възможно.
Как ще се финансира
Вторият въпрос е свързан с механизма, по който страните ще участват във финансирането на фонда за спасяването на страните, чийто капитал е 700 млрд. евро.
Особено ако те не са членове на еврозоната - какъвто е случаят с България. Според заместник-министъра на финансите Боряна Пенчева България ще трябва да внесе 300 млн. евро за 12-годишен преходен период след присъединяването на страната към еврозоната.
Страната ни ще трябва да плати близо 3 млрд. евро вноска за фонда за спасяване на страните от фалит, предупреди Георги Ангелов, икономист от "Отворено общество", а мнението му е подкрепено и от банкери.
Според чуждата преса страните членки на еврозоната са се споразумели да внесат кеш по 80 млрд. евро, което трябва да стане на пет равни годишни вноски.
Първоначално финансовите министри се споразумяха да дадат по 40 млрд. евро веднага щом фондът бъде създаден през 2013 г. Има обаче и други версии за начините на финансиране.
Едната версия е, че всяка страна плаща колкото е делът на нейния БВП спрямо този на ЕС. Другата е, че вноската ще се определи на базата на дела й в капитала на ЕЦБ. Това ще са парите кеш, които тя трябва да внесе.
Новият европейски стабилизационен механизъм на практика ще замести сега съществуващия временен стабилизационен фонд на ЕС, чиито финансови активи достигат 440 млрд. евро. Наред с рисковете, които крие въвеждането на пакта, има и позитиви - фискална дисциплина, икономически растеж и реформи.
Какво пише в пакта
1. Държавите да координират политиката си при определяне на обща данъчна основа.
2. Страните, които участват в него, приемат законови забрани срещу натрупването на дългове над 60% от БВП. У нас този показател 15%.
3. Да обвържат ръста на заплатите с производителността, а възрастта за пенсиониране - с продължителността на живота. 300 млн. евро e вноската на България в европейския механизъм за стабилност според сметките на финансовото министерство.
