Три сделки на длъжници, чрез които те са се опитали да попречат на събирането на дълговете им към хазната вече са обявени за недействителни по искане на Националната агенция по приходите (НАП).
В първия случай става въпрос за софийска фирма със задължения към хазната от близо 150 хил. лв.
Малко след като му връчват акта за възлагане на ревизия, управителят на дружеството "продал" сам на себе си два магазина и един апартамент.
Цените на недвижимите имоти, на които управителят става собственик, са не само под пазарните, но са и повече от два пъти по-ниски от данъчните им оценки.
Подобна "продажба" на недвижими имоти са се опитали да извършат и двамата управители на ловешко дружество с установени задължения към бюджета в размер на над 50 хил. лв.
Те са прехвърлили собствеността върху пет фирмени имота на сина и дъщеря си, без от тези сделки в банковите сметки на дружеството да влезе и един лев.
Малко по-късно двамата управители продали останалото без имущество дружество на трето малоимотно лице.
Представител на фирма със задължения от около 10 млн. лв. към хазната опитал да направи друга сложна операция.
Когато данъчните влезли на ревизия в дружеството му, той заложил бъдещите си парични постъпления по всички банкови сметки пред друга фирма, уж за да обезпечи задължението си към нея.
Според разпоредбите на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс агенцията за приходите има право да поиска от съда да обяви за недействителни определени сделки, сключени с цел държавата да не може да събере своите вземания.
Става въпрос за случаи, при които длъжникът се опитва да продаде или да прехвърли свое имущество, след като ревизорите на НАП са установили задълженията му към хазната.
НАП има право да поиска разваляне на сделка, дори тя да е сключена преди приключването на ревизията, стига имуществото да е продадено или прехвърлено, след като е връчена заповедта за възлагане на ревизия, с която по-късно са установени задълженията.
Целта на тези разпоредби е да защити интереса на държавата и да прекъсне порочната практика в хода на ревизията фирми да прехвърлят фиктивно недвижима собственост или парични средства на управители, собственици, работници, обясняват от НАП.
По този начин след като ревизорите установят задължение към хазната, се оказва, че фирмата няма активи или е с изпразнени банкови сметки и държавата не може да събере вземането.
