В ицепремиерът и министър на труда и социалната политика Ивайло Калфин заяви, че има силно желание от страна на администрацията на Министерския съвет да обжалва решението на ВАС за отмяна на минималната работна заплата.
Калфин каза това в началото на заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество.
Заседанието беше свикано от вицепремиера Ивайло Калфин по повод решението на ВАС за отмяна на минималната работна заплата, заради това, че минималното възнаграждение не е било консултирано на заседание на тристранния съвет.
Според постановлението на Министерския съвет от декември 2014 година минималната работна заплата от първи януари 2015 година стана 360 лева, а от първи юли трябва да се увеличи с още 20 лева и да стане 380 лева.
От първи януари беше определен нов размер на минималната часова работна заплата 2,20 лева при нормална продължителност на работното време 8 часа и при петдневна работна седмица. От 1 юли е предвидено размерът на минималната часова работна заплата да бъде 2,21 лв.
Националният съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) не стигна до единно решение за минималната работна заплата,
съобщи вицепремиерът след заседанието на тристранния съвет. Работодатели и синдикати запазиха различните си позиции за необходимостта от увеличаването й.
От бизнеса бяха против планираното от 1 юли увеличение с 20 лева, с изключение на КРИБ, от която подкрепят увеличаването, но държат минималното възнаграждение да бъде определяно по механизъм, съгласуван от работодатели и синдикати.
Всички участници в тристранния съвет настояват минималната работна заплата да се определя по по-прозрачен начин, по по-видими критерии, посочи Калфин. Той информира, че вече работна група в НСТС работи по този въпрос.
Министерството на финансите би подкрепило всякакво материално, информационно обезпечаване на изходната база данни, от която да се стигне до едно решение за определяне на размера на минималната работна заплата, заяви финансовият министър Владислав Горанов.
Според министър Калфин данните потвърждават, че решението на Министерския съвет за увеличаване на минималната работна заплата е уместно.
По думите му икономиката е успяла да излезе от много месеци дефлация, което не се е постигнало само от ръста на минималната работна заплата, но и тя има отношение, тъй като се увеличава покупателната способност на най-нискодоходните групи. Статистиката не показва, че е намаляла заетостта, а точно обратното, допълни Калфин.
От бизнеса обаче посочиха, че няма как да се знае каква би била заетостта, ако минималното възнаграждение не беше увеличавано.
Според председателя на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев увеличаване на минималната заплата с 20 лв. от 1 юли е икономически необосновано. По думите му средносрочната макроикономическа прогноза сочи само 1,4% на БВП, средногодишна дефлация - 0,6%, и този внезапен ръст от близо 12% на минималната заплата е необоснован.
Според вицепрезидента на КТ "Подкрепа" Йоанис Партениотис едва с достигането на 380 лева минимална работна заплата, хората с минимално възнаграждение ще получават чисто пари повече от линията на бедността.
След днешното заседание от правителството ще внесат проектопостановление със същия размер на минималното възнаграждение, какъвто беше приет с постановлението от декември 2014 г. - 380 лв. от 1 юли тази година.
Владислав Горанов се извини на работодатели и синдикати, че от правителството са допуснали несъгласуване със социалните партньори.
"Няма да се налага друг път да разглеждаме актове на правителството по два пъти и да даваме основания да се отменят", допълни той.
