Докато във водещите европейски държави бюджетът за образование и наука остава непокътнат въпреки кризисните сътресения, в България учените излизат на улицата.
Причината: бюджетът за 2011 е под границата на оцеляването.
Българското общество слабо се интересува от науката и реформата на БАН - 36% смятат, че държавата няма защо да се занимава с "глезотии" като изследвания и открития.
Това сочат данни на социологическата агенция АФИС.
"Най-лошото е, че подобни нагласи улесняват правителството във финансовата репресия към академичната общност", коментира проф. Стефан Хаджитодоров, главен научен секретар на БАН.
350 млн. за образование, 1 млрд. за МВР…
"Колко от министерствата ще имат смелостта да поканят европейски експерти да оценяват дейността им и дали 20% от тях ще получат най-високата оценка А?” - пита проф. Стефан Хаджитодоров и припомня, че в края на 2009 г.
Европейската научна фондация (ESF) представи в София международната оценка за БАН.
40 учени от 16 европейски държави заявиха тогава следното: "По-голямата част от институтите на БАН извършват ценна изследователска дейност според международните стандарти. Има групи, които работят на челни световни позиции. Впечатляващо постижение при трудните условия на изследвания в България!"
Няколко часа по-късно българските депутати съкратиха бюджета на БАН с 10 млн. лв. и циментираха финансовата мизерия, констатирана и от европейските наблюдатели.
Днес България харчи 0,4% от БВП за наука. В актуализирания закон за държавния бюджет от юли тази година може да се види и разходът за образование - 349 млн. лв. от общо близо 19 млрд. разходи.
Най-голямото перо в българския бюджет отива в МВР - за полицията се отделят над 1 млрд. лева.
България е както винаги срещу течението…
Две събития от миналата седмица илюстрират погледа на Брюксел към харченето на пари за образование и изследвания. За събитията информира онлайн изданието еuinside.
Получаването на образование е ключово за доходите на гражданите и за икономическия растеж в ЕС - такъв е един от основните изводи в доклад на Комисията за икономическа политика.
На 19 октомври пък 27-те финансови министри обсъдиха доклада за публичните разходи за висше образование.
Според доклада образованието има съществен дял в публичните разходи в повечето страни-членки, защото инвестициите в образование и наука са критичен фактор за засилване на производителността и растежа.
И това е така, се посочва в доклада, защото растежът се базира на технически напредък, който изисква по-квалифицирани и можещи работници.
Инвестициите в образованието водят и до непарични ползи като по-голяма продължителност на живота за по-образованите хора, по-голямо участие в социалния и обществения живот, социално изравняване и намалена престъпност.
Препоръката на финансовите министри от ЕС е именно в периода на значителна бюджетна консолидация да се увеличи ефикасността и ефективността на публичните разходи за висше образование.
Британските перли
"Нашите университети са перлите в нашата икономическа корона и е ясно, че ако искаме да запазим мястото си на върха на световните класации, трябва да реформираме системата на финансиране".
Това е реплика на британския министър на финансите Джордж Осбърн от 20 октомври, когато обяви пред британския парламент най-драстичното орязване на публични разходи за последните близо 100 години - над 80 млрд. лири и съкращение на половин милион работни места.
Британският финансов министър посочи и приоритетните области, които ще останат почти незасегнати от бюджетното свиване. Второто най-голямо перо в британския бюджет е образованието. Първото е здравеопазването.
Джордж Осбърн има и още една революционна за българските схващания идея: "Великобритания е световен лидер в научните изследвания, а това е от жизнено значение за нашия бъдещ икономически успех. Затова предлагам да не съкращаваме парите, които отиват за наука. Бюджетът за наука ще бъде защитен с 4,6 млрд. лири на година."
Да се върнем към България…
На това място финансовият министър Симеон Дянков би казал, че все пак британците са лидери в научните изследвания, а не "феодални старчета", а образователният министър Сергей Игнатов би заявил, че "два казана" - университети и научни институти - са в повече на държавния бюджет.
В доклада на Комисията за икономическа политика обаче се посочва, че страните с най-висока производителност на глава от населението - Финландия и Швеция - са и държавите с най-голям академичен състав.
Производителността на академичния състав в тези страни е над средното за Европа ниво.
С финансов геноцид реформа не се прави - обобщава Орлин Събев, научен секретар на Института по балканистика към БАН.
Според него парите за образование и наука в България трябва да са съществен дял в публичните разходи, както е в повечето страни от ЕС. Защото ползата от това е доказана.
