Иван Николаевич Денкоглу (1781 - 1861) е търговец, покровител на просветното дело в България. Роден е в с. Балша, Софийско.
След Руско-турската война заминава за Русия, започва търговия с кожи в гр. Нежин и спечелва значително състояние. Умира в Москва.
Той е един от най-щедрите дарители в предосвобожденска България.
През 1834 г. внася на името на императорския Московски университет 15 хил. рубли и учредява фонд, от чиито лихви български студенти в Москва да получават стипендии за образование.
Много българи преди и след Освобождението са следвали във висшето училище именно благодарение на този фонд.
По-късно влага 6250 рубли за основаване на фонд към Ришельовската гимназия в Одеса, от лихвите на който също се издържат млади българи.
През 1849 г. дарява 30 хил. гроша и построява училище в София в двора на днешната "Св. Неделя". Поддържа го през следващите години, като осигурява помагала, ремонтира го и го разширява.
Дарява средства за 7 църкви на територията на София, както и църковни книги и одежди за свещениците. Дарява 2 хил. рубли за откупуването на бедни затворници, които излежават присъди за дългове. Със завещанието си основава и фонд към Софийската община, от който се отпускат помощи за бедни ученици.
С негова подкрепа излизат исторически трудове, които после той връчва на различни училища в София, цялата си библиотека - над 600 тома Денкоглу също оставя за тях.
След Освобождението именно неговата колекция с книги служи за основа на Народната библиотека, а след 1883 г. е върната отново на училищата.
Той подкрепя материално и Габровското училище, Свищовското читалище и др. Общата стойност на даренията му се изчислява на над 40 хиляди рубли, което е над три четвърти от неговото състояние.
Дейността на Иван Денкоглу е представена в енциклопедията на дарителството "Дарителските фондове и фондации в България 1878 - 1951 г."
Тази рубрика във Vesti.bg се осъществява по идея и със съдействието на Българския дарителски форум (БДФ), издател на енциклопедията.
