Представители на бизнеса и на политическите сили обсъждаха днес възможности регулаторни режими да бъдат прехвърлени за администриране от браншови организации.
Дискусията в НДК беше посветена на взаимодействието между законодателната, изпълнителната и съдебната власт.
Според зам.- председателя на Българската стопанска камара (БСК) Камен Колев на браншовите организации може да се прехвърли регистрацията на автомобилите в КАТ и проверките по ДДС на експерт счетоводителите.
От ДСБ посочиха, че предвиждат възлагане на определени дейности на неправителствения сектор, за да се разтовари администрацията.
От СДС се обявиха за прехвърляне на някои регулаторни режими на национално представителните организации, като държавата си запази регулацията при оръжията, лекарствените средства и строителството.
Представител на ГЕРБ се обяви за оптимизация на услугите и за намаляване на таксите за бизнеса след внимателен анализ и наблюдение.
Обаче според зам.- министъра на държавната администрация Ангел Иванов от БСП дали държавата ще регулира, или неправителствените организации, ако това се прави по един и същи начин, ще има нулев ефект.
Той посочи, че "правителството е пред аутсорсване на БСК на част от регулаторните режими". По думите му въпросът е да има гаранции, че браншовите организации "няма да служат на определени интереси".
Според Мирослав Мурджов от Движение "Напред" колкото повече регулацията на пазара става чрез браншовите организации, толкова по-добре ще бъде за самата държава.
Зам.- министърът на икономиката и енергетиката Нина Радева от НДСВ посочи, че 70% от регулаторните режими и административната тежест за българския бизнес произтичат от европейското законодателство и само 30% - от националното. "На този етап е важно да говорим за сърегулиране, а не за саморегулиране", смята тя.
При саморегулация нямало да може да се гарантира равнопоставеност на всички икономически субекти. "Как да прехвърлим регулацията на браншовите организации, след като осем години не сме в състояние да стигнем до закон за браншовите организации", попита Радева.
Бяха обсъдени мерки за борба със сивата икономика и от бизнеса предложиха ограничаване на разплащанията в брой, "с куфарчета", както и противодействие на прехвърлянето на фирми, изпразнени от активи, но задължени по ДДС.
Друго предложение на бизнеса е да се даде достъп на Националната агенция за приходите до кредитните досиета. Според Камен Колев от БСК не може човек да има 240 лв. доход и да погасява многократно по-големи месечни вноски по заеми. Той предложи и да се създаде единно звено за осъществяване на обществени поръчки, за да се прекъсне връзката между възложителя и потенциалните изпълнители. Според Колев това звено може да е и към Министерския съвет.
Председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев предложи до края на мандата на сегашния парламент да бъде приет нов Закон за нормативните актове, в който да бъде регламентирана предварителната оценка за въздействието на законопроектите. Той добави, че вече има подготвен такъв проект.
Според ДСБ един от сериозните дефекти е, че законите се пишат от администрацията. И Екатерина Михайлова посочи, че трябва да има нов закон за нормативните актове, за да може всички заинтересовани страни да дават своето мнение по даден законопроект преди той да стигне до парламента.
Иван Сотиров от СДС коментира, че бюрократите сами си пишат правилата, по които да работят. Според него трябва да се увеличи административният капацитет на Народното събрание и законите да се правят от парламента.
От ГЕРБ също подкрепиха приемането на нов закон за нормативните актове. От партията смятат, че бизнесът трябва да участва в изработването на законите.
