- След всички успокоителни приказки на управляващите, че кризата у нас ще мине като хрема, какви са наблюденията и очакванията на бизнеса?
- За шест месеца глобалната икономика се промени изцяло. В България кризата се усети най-сериозно с намаления достъп до капитали. Това, което движеше икономиката ни, бяха свежите пари под формата на преки чуждестранни инвестиции и частен външен дълг, който банките или фирмите привличаха от чужбина. Сега капиталовите потоци са доста по-орязани, много по-чувствителни на риск и недоверчиви.
- Как ни се отразява?
- Възможните сценарии за България са, че притокът на капитал от около 30% от БВП през 2008 г. ще спадне между 10% и 0%. Е, 0% едва ли ще стане, но и до 10% от БВП е голям спад, за да може икономиката ни лесно да се приспособи към тази корекция.
Ключовата дума сега е приспособяване, защото икономическият растеж през последните години се движеше от инвестиции в имоти, строителство, туризъм и свързаните с това финансови услуги. В момента икономиката се преструктурира, защото няма приток на капитал в тези сектори и тя трябва да намери нови източници на растеж и на конкурентни предимства.
- Прогнозите на МВФ за България са доста стряскащи.
- В зависимост от това колко твърдо е кацането, МВФ прави прогнози, че икономическият ни растеж ще се забави до 1% през 2009 г., но е възможно да е и минус 3%. Другите параметри варират - инфлация между 3,5 и 4,7% - и в двата варианта доста ниска. А дефицитът по текущата сметка ще е между 6 и 15% от БВП, което също е значително подобряване от нивата през миналата година (25% от БВП - б. р.).
Така че и в най-лошия сценарий има добри новини. Ако, например, дефицитът по текущата сметка стане 6%, се приема, че в икономиката няма големи структурни неравновесия и шансовете ни да бъдем приети бързо във валутния механизъм и в еврозоната стават много по-големи.
- Защо не ви допада по-лекият сценарий?
- Страх ме е от него. Социалните ефекти като безработица, негативно развитие на пазара на труда, състояние на фирмите ще са по-малки, но пък приспособяването и балансирането на икономиката ни ще е по-бавно. Страх ме е да не загубим цяло десетилетие на мъчително преструктуриране. Това е парадоксът на сегашната ситуация.
- Какво правим като държава, след като сме планирали много по-висок икономически растеж от прогнозния на МВФ?
- КРИБ вече даде предложенията си. Няма нищо еретично в идеята ни за актуализация на бюджета. Ако поради политически съображения държавата няма воля да го направи, поне да сложи по-консервативен буфер за харчовете от бюджета и те да се изпълняват не на 90%, а на 80%.
- Всъщност вие искате орязване с 20% на планираните разходи?
- Да. Това може да стане по два начина - или да бъдат спрени цели програми, проекти, или да стане пропорционално за всички разходи, докато не се види какво ще е годишното изпълнение. Налага се, защото приходите в бюджета също ще спаднат и дори не знаем с колко точно.
- КРИБ настоява всички политически сили да сключат пакт, че няма да клатят валутния борд и след изборите. Сериозна ли е опасността?
- Сериозна е. Леки поклащания вече се усещат. Става дума за обществен договор с една-единствена точка - да се запази бордът до влизането ни в еврозоната. И да се поддържа финансовата дисциплина и макроикономическата стабилност. Нито е сложно, нито е неизпълнимо. Друг шанс като икономика нямаме.
Затова е нормално бизнесът да постави проблема преди изборите, за да може отсега да се ускорят разговорите с МВФ и Европейската централна банка по отношение на валутния механизъм и еврозоната.
- Искате и ново предпазно споразумение с МВФ, т. е. нов заем, но вчера министър Орешарски каза, че това е неуместно преди края на мандата.
- Министър Орешарски не е прав. Споразумението с МВФ е и допълнителна гаранция за разумност на политиците около и след изборите.
Затова ни трябва точно предизборно. Сега сме в положение и вълкът да е сит, и агнето да е цяло, т. е. хем фискалният резерв да е цял, хем да се облекчи положението на малките и средните предприятия, на домакинствата, за да имат достъп до финансиране.
Това не е възможно, защото не трябва да харчим повече от фискалния резерв - темпът, с който той намалява през първите месеци на годината, е тревожен. От друга страна, трябва да се вземат мерки за възстановяване на кредитирането и срещу безработицата. Въпросът е с какви пари.
- Трябва ли осигуровките да паднат още?
- Задължително. Защото сега на пазара на труда положението е такова - или трябва да се намаляват заплати, или да се намаляват данъците върху труда, т. е. осигуровките. Дилемата е дали да имаме луксозни разходи за неефективно здравеопазване, образование, полиция, армия или високи пенсии и ниски данъци.
- Но в условия на криза и преди избори е трудно да се правят структурни промени?
-Напротив. Не можем да си позволим да изпуснем такава криза. Сега е време за структурни реформи повече отвсякога. Политиците ни не са големи реформатори, те правят това само под натиск. А в момента нямат друг избор, защото няма пари. При тази ситуация просто трябва да си напишем домашното, което ни стои на масата вече 15 г.
- Как се отрази кризата на вашия бизнес?
- Справяме се. Кризата изисква едни и същи умения и в двете посоки - когато пазарът е нагоре, се бориш за нови проекти, за пазарни дялове, за развитие, за финансиране. А когато е надолу, преструктурираш, оптимизираш разходи, запазваш позиции. Ако си бил добър в едното, няма как да не се оправиш с другото.
Макар че никой не е по-голям от пазара. Годишните финансови резултати на “Алфа финанс холдинг” са много добри. Независимо от кризата, завършваме годината с 38 млн. лв. годишна печалба и с ръст на приходите от 45% до 321 млн. лв, консолидирано. Собственият капитал на групата е 225 млн. лева.
- Колко средства хвърлихте за новия медиен бизнес, който започнахте - печатница, безплатен вестник?
- Двата проекта са различни. Печатницата беше важен стратегически проект за “Икономедиа”. Той заработи в началото на т. г. и инвестицията е за около 20 млн. лв. Освен изданията на “Икономедиа”, вече има доста външни клиенти, например, изданията на белгийската група за безплатни вестници “Россел медиа”.
- Как ще си избиете парите?
- Не очакваме бърза възвръщаемост от такъв проект. Предвидили сме това да стане за около 10 г. Като се има предвид, че има само три вестникарски печатници, сме спокойни - с една трета от пазара, това ще се случи без проблеми.
- Говори се, че сте загубили много пари от борсови операции. Колко?
- Тук сигурно е мястото да кажа, че нямам сестра... Някои от нашите компании са на борсата, но това че акциите им са спаднали, не означава, че бизнесът им е зле, като например “Каолин”. Там ние сме основен акционер и стратегически, дългосрочен инвеститор.
Моментната цена на акциите няма голямо значение за бизнеса на самото предприятие. Иначе инвестициите на холдинга в миноритарни пакети акции на публични компании като цяло са нищожна част, под половин процент от активите на групата.
- Има ли опасност “Каолин” да закъса в кризата?
- “Каолин” се държи доста добре. За 2008 г. има дори 14% ръст в продажбите, за 2009 г. не очаквам спад, може би малък ръст. Причината е, че работим на много пазари, в над 25 държави. Отварят се нови поради скока на долара и поевтиняването на морския транспорт. Имаше спад на рентабилността поради цените на природния газ и горивата, но в момента тенденцията е обратна.
- Защо се отказахте от издаването на безплатен вестник?
- Стартирахме проект за безплатен вестник в края на м. г. както бяхме планирали. Преди месец преценихме, че конюнктурата на рекламния пазар е много лоша и спряхме, точно за да не хвърляме пари на вятъра. Нищо драматично няма в това и двете бяха чисто бизнес решения. Но във всеки момент можем да го почнем пак.
По принцип не сме си променили мнението за категорията безплатни вестници, но сега ситуацията на рекламния пазар е тотално различна.
- Готвите ли се да ставате премиер?
- Това също е част от спекулациите около мен. С нищо не съм променил позициите си и не съм изкушен от политиката.
