Г еографската информационна система, която обработва и поддържа базата данни на земеделските парцели, не е притежание на държавата, т.е. на министерството на земеделието, а се държи от частната фирма "Ленд дейта център", разработила системата през 2005 г.
Софтуерът обработва първичните данни от ортофотоснимките на земеделските имоти и е приложната програма към Системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП), която е свързана с общата Интегрирана система за администрация и контрол (ИСАК) на разплащателната агенция.
За разлика от системата за земеделските парцели в министерството на Нихат Кабил ИСАК е притежание на разплащателната агенция, като кодът е продаден от авторите, консорциум от фирми, които спечелиха търг, финансиран по програма ФАР.
По техническото задание на системата Министерският съвет е възложил на земеделското министерство да притежава налична векторна карта на земеделските имоти, въз основа на която в бъдеще ще се правят различни пазарни и агростатистически анализи, необходими за работата на вемоството.
Данните са от национална значимост, поверителни са
и при фалит на външната компания министерството може да последва съдбата на здравната каса, която преди години изгоря с милиони левове именно защото създателят на продукта, компанията "Аремис софт", изпадна в несъстоятелност, а касата не притежаваше програмния код на софтуера (source code).
За това е сигнализирал шефът на отдел "Информационно обслужване" в министерството на земеделието Александър Масларски през април т.г. с докладна записка до колегите си от "Обществени поръчки".
Поводът за това становище е било искането на дирекцията "Земеделие и гори" да се изгради допълнителен модул към системата, който не бил предвиден при създаването й преди две години. Искането е да не се минава през открита обществена поръчка, тъй като законът позволява да се запази авторското право на "Ленд дейта център".
Този мотив обаче е заблуждаващ, защото при сключването на договора през 2005 г. министерството е допуснало собственик на тази система да остане външната фирма, а не държавата.
Фактът, че ведомството не притежава програмния код, го обвързва да работи единствено с "Ленд дейта център", срещу което е възразил и Масларски. Той е предложил министерството да придобие кода за софтуера и по този начин държавата да не е зависима от една фирма и за допълнителните доработки да се възлагат открити обществени поръчки. В противен случай заради практически наложения монопол на компанията има опасност
министерството да плати нереално високи цени
за новия модул. През 2005 г. системата е изработена за 900 хил. лв., а неясно по какви изчисления поисканите за допълнителния продукт пари са около 400 хил. лв.
В договора за изработването на софтуера през 2005 г. министерството е получило само изключителните права да ползва този продукт, вместо да притежава и програмния код, както е направено при създаването на Интегрираната система за администрация и контрол (ИСАК).
"В подобни договори съществува изрична клауза, че разработеният продукт трябва да бъде напълно независим от изпълнителя и да гарантира по-нататъшното му разширение независимо от разработчика", обяснява в становището си Александър Масларски.
Според него при така подписания договор съществува риск министерството да изпадне в пълна зависимост и препоръчва да се преговаря с "Ленд дейта център" за придобиване на кода.
В сигнал до "Дневник" шефът на "Информационно обслужване" съобщава, че заради становището си е бил охулен и заплашван лично от Нихат Кабил, а в началото на юни без мотивирано решение трудовият му договор е прекратен. Започнали и целенасочени проверки срещу цялата дирекция "Информационно и комуникационно обслужване".
Пред представител на вестника министърът отрече да е отправял заплахи срещу уволнения служител. "Бях възмутен от тона на докладната записка на подчинения Масларски, който обиждаше своите колеги", обясни той.
В докладната на експерта, с която "Дневник" разполага, няма обидни реплики спрямо колегите му. Той е изразил изненадата си как може експерти от други дирекции в министерството, които нямат квалификация за информационни технологии, да се произнасят по изразеното от него становище за подписания през 2005 г. договор с "Ленд дейта център".
"Той да се благодари, че не го уволних, а прекратих трудовия му договор"
заяви още Кабил, според когото докладната на Масларски стопирала процеса по разширяването на системата, което заплашвало по-нататъшната работа на разплащателната агенция.
Министърът не пожела да коментира наистина ли договорът на практика обвързва министерството само с тази фирма. Експерти от Българската асоциация за информационни технологии коментираха, че е логично ведомството да бъде собственик на тази система, защото тя е от национална значимост и подлежи на доработка.
Според съветниците н Кабил обаче държавните интереси били защитени, тъй като компанията изпълнител грантирала защитата на данните.
Любомир Радев, който пряко е отговарял при разработката на техническото задание през 2005 г., обясни, че министерството не е искало да купи програмния код, тъй като това е обвързано с допълнителни плащания. За да се поддържа тази система, трябвало да се назначат и нови експерти, което ведомството не можело да си позволи при наличния щат.
---------------
Румънското правителство обяви бедствено положение, за да може да компенсира земеделските стопани за загубите при есенните и пролетните култури заради сушата. Бедствено положение е обявено в 34 окръга на страната от общо 41, съобщава земеделското министерство.
Правителството е определило и максималния размер на компенсациите, които възлизат общо на 155 млн. евро. За напълно унищожени жито и ръж ще се плаща по около 232 евро (750 леи) за хектар, компенсацията за ечемика е 217 евро, а за рапицата - 186 евро. Ако загубите на производителите са по-малки, обезщетението ще се намалява пропорционално.
Размерите на компенсациите, обявени от Букурещ, почти съвпадат с обезщетенията за българските зърнопроизводители, определени от земеделското министерство - 45 лв. (23 евро) за декар 100 процента унищожено жито и 40 лв. (20 евро) за ечемика.
