Ваканционни навици

П рез август много европейски градове просто пускат кепенците. В Париж и Атина например има магазини, които остават затворени седмици наред. Дори музеите са с намалено работно време. Жителите масово напускат бетонните си апартаменти в посока към мечтаните курорти.

Западноевропейците се нас­лаждават на дълга ваканция. По данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие на тях им се събира средно по два месеца почивка годишно, като се вземат предвид полагаемата отпуска и официалните неработни дни. Това ги отличава от жителите на САЩ, които при сравними икономически показатели и стандарт на живот се задоволяват с двойно по-къси отпуски. Ако средният американец почива по-малко от четири седмици годишно, французите могат да разчитат на платен отпуск от седем седмици, а германците имат дори по осем. Освен това, докато в САЩ хората рядко си вземат наведнъж повече от пет дни ваканция, европейците си позволят по цял месец непрекъсната почивка.

Навиците за работа и отдих в страните с развити икономики обаче невинаги са били такива. Според неотдавнашно изследване, реализирано в университетите "Дартмут" и "Харвард", през 60-те години жителите на Стария континент са работили доста повече. За около четири десетилетия обаче отношението към почивките се изменя дотолкова, че днес американците вземат по-малко отпуск дори в сравнение с известните със своя работохолизъм японци.

Въпрос на културни различия?

Обясненията за тази промяна са много и толкова различни, колкото и ваканционните дестинации. Някои анализатори поставят акцент върху културните и историческите фактори. Други изтъкват ролята на синдикатите и на данъчната политика.

Културологичните теории се радват на особена популярност в пресата. Публикациите в американските вестници например редовно изтъкват продуктивността и трудовата етика на сънародниците си, докато европейските коментатори разобличават техния растящ работохолизъм, който убива вкуса им към удоволствията. Въпреки че са силно преувеличени, тези твърдения съдържат известна доза истина. Безспорно е, че докато европейците държат повече на свободното време, американците предпочитат да печелят и да харчат пари. В резултат на това средният американец кара по-голяма кола, има по-хубава къща и повече вили.

Същевременно жителите на Стария континент държат повече на възможността да се насладят на почивката си, отколкото на марката на автомобила, който карат, констатира Мауро Гилен, професор по управление и социология в университет Уортън. "В Европа дългата ваканция извън дома е белег на висок социален статус. Щом можеш да си позволиш да се забавляваш, значи си преуспял", твърди той. Това обяснява факта, че европейските мениджъри обикновено използват цялата си отпуска, като при това се отърсват напълно от професионалните ангажименти. Техните американски колеги предпочитат да поддръжат постоянен контакт с офиса дори когато почиват.

За данъците и "пестеливите" работодатели

Културните различия, разбира се, съществуват, но според лауреата на Нобелова награда по икономика Ед Прескот те не могат да обяснят изцяло трудовите навици. Неговата теория е основана на данъците. Прескот смята, че тъй като в Европа по-високите доходи се облагат с по-голяма данъчна ставка, отколкото в САЩ, европейците не са стимулирани да работят извънредно. Това само би увеличило сумите, които плащат на държавата. Питър Капели, професор по управление в университета "Уортън", обаче не приема този аргумент. Пределните данъчни ставки всъщност не засягат работещите на заплата - те получават твърдо възнаграждение, което не зависи от изработените часове. Данъците съответно също са фиксирани.

Освен това много изследвания показват, че американците не биха имали нищо против да вземат по-малко и да почиват повече. Защо тогава часовете, които прекарват в офиса, се увеличават постоянно? "Хората в САЩ работят повече, отколкото биха искали, защото това излиза по-евтино на работодателите, отколкото назначаването на нови служители", твърди експертът.

Ролята на профсъюзите

И други анализатори споделят тезата на Капели, че европейците работят по-малко от американ­ците заради влиянието, което упражняват синдикатите. Думата на профсъюзите в Европа се чува както в политическите среди, така и в управителните съвети на компаниите. По този начин те успяват да се преборят за по-добри условия на труд за своите членове. В същото време политическите решения зад океана се взимат по-скоро в полза на работодателите.

Естествено тази теория не може да обясни докрай страстта на европейците към ваканциите. Все пак могъщите синдикални организации на Стария континент биха могли да поискат повече пари вместо по-дълги почивки. Някои специалисти отдават това не толкова на културните особености, колкото на икономическата ситуация в недалечното минало.

През 70-те години на миналия век европейската икономика преминава през серия от кризи. В отговор на тези проблеми работодателите прибягват до масови уволнения. Синдикатите предлагат друго решение - да се задържат работниците за сметка на намален работен ден. По този начин икономията на средства става възможна, като същевременно се избягват тежките социални последици. Въпреки че предимствата на този подход за икономиката като цяло са доста спорни, отделните компании са склонни да го прилагат като по-социален модел, смятат анализаторите. Веднъж възприет, феноменът на редуцираните работни часове се разпространява лавинообразно. Все повече хора искат почивни дни, за да прекарват времето си с роднини и приятели.

Какво носи бъдещето

Експертите смятат, че на европейците може би съвсем скоро ще им се наложи отново да променят трудовите си навици. В условията на стагнираща икономика и голяма безработица работодателите притискат синдикатите за постигане на по-гъвкави договорки относно продължителността на работния ден и условията за освобождаване на служители. В противен случай те заплашват да изнесат производствата си в други страни. Не е изключено в скоро време тези тенденции да доведат до съкращаване на платените отпуски.

Впрочем британските мениджъри вече доброволно се отказват от част от почивката си. Това поне сочи неотдавнашно изследване на Chartered Management Institute. Според проучването 63% от общо 553 служители на ръководни позиции споделят, че не ползват пълния обем от отпуската, която им се полага. Една трета от мениджърите оправдават решението си с огромния обем от работа, която се увеличава по време на отсъствието им. Двадесет и пет процента се притесняват, че ако заминат, планираните срокове няма да бъдат спазени, 17% се страхуват да прехвърлят отговорността на свои заместници, а 18% твърдят, че имат по-силно желание да работят, отколкото да почиват. Едва 5% признават, че пропуснатият отпуск се дължи на неуспешно планиране на времето. Някои от анкетираните споделят, че са готови да прехвърлят ползването на почивката за следващата година (29%), да я заменят срещу заплащане или друга придобивка. Дори и да напуснат офиса, близо 24% признават, че проверяват редовно електронната си поща, а 13% говорят с колегите си повече от един път седмично. Управляващите обаче нямат претенции да "заразяват" със своето поведение подчинените си. Само 1% от заемащите неръководни позиции споделят, че не използват пълния си отпуск поради натиск от прекия си ръководител.

Стигаме и до въпроса лошо ли е да се откажеш от отпуската си. Всички обичат да почиват или поне така твърдят. Обяснението е, че ваканциите са необходими на работещите, за да заредят отново батериите си. Някои обаче са убедени, че когато става дума за отпуск, повече не означава безусловно по-доб­ре.

Според изследване, цитирано от професора по мениджмънт в университета "Уортън" Нанси Ротбард, обновяващият ефект на ваканциите трае едва три дни. Освен това дългите почивки определено се отразяват негативно на семейните финанси. Затова някои предпочитат да се откажат от отпуск и да спестят средства за обучението на децата си, за пенсия или за къща на брега на морето (въпреки че може би рядко ще я ползват). Същото изследване показва, че някои служители не използват отпуските си с години. Причината може да е както в отношението на началника, който не толерира почиващите, така и в страха от количеството работа, която ще ги затрупа при завръщането в офиса. Разбира се, има и такива, които просто не обичат да отсъстват дълго от работа.

Очевидно анализите и изследванията са толкова, колкото и гледните точки, които искат да докажат експертите. В статия, озаглавена "Живот между две работни места", "Ню Йорк таймс" описва друг интересен феномен - младите американци напоследък

Предпочитат да напуснат работа

за да се отдадат на истинска лятна ваканция. Причината за тези драстични мерки е краткотрайността на платения годишен отпуск, който се полага на начинаещите - две седмици не са достатъчни за пълноценен отдих. Напоследък за младите дълго плануваното пътуване е толкова важно, че ако то бъде осуетено от работодателя, те са склонни по-скоро да тръшнат вратата на офиса зад себе си. Професионалното развитие и израстването в кариерата остават на второ място. Освен това специалистите с добра квалификация и търсена специалност са убедени, че лесно ще намерят нова работа. Промяната в сравнение с предишните поколения служители е огромна. Решението е хората да получат работа, която гарантира баланса между професионалните задължения и времето за почивка. Защото според все повече изследвания новото поколение харесва неформалното поведение и търси по-адекватна съвместимост между личен живот и работа.

(По материали от чуждия печат)