С вободата на пресата не е придобито право, а по-скоро въпрос на битка. Много журналисти в Европа и света плащат висока цена в търсене на истината.
Френският журналист Дени Робер е автор на редица публикации и репортажи във връзка с аферата "Клиърстрийм".
Базираната в Люксембург многонационална компания е подозирани в нечисти сделки. Това е и аферата, която придоби и политическо измерение.
Днес Робер е обект на трийсетина съдебни процедури
заради своите материали. Журналистът е на 48 години, пише книга и подготвя филм за екологията.
За него животът продължава напук на аферата "Клиърстрийм", за която всеки ден му напомнят съдебните дела срещу него. Според Дени става дума за несправедливост.
Той споделя: "Заради това, че просто упражнявах професията си на журналист и че исках да информирам обществеността за неясни практики в сферата на големите финанси, днес правосъдието ме преследва. Случаят ми е особено тежък, защото с мен се занимава не само френското, но и люксембургското правосъдие."
Робер е съден още в други страни- Белгия, Швейцария. Досега е спечелил всички заведени срещу него дела за клевета, но това не означава, че се е измъкнал от хватката на аферата, защото делата се гледат на няколко инстанции.
През цялото време се плаща на адвокат. Има и други разходи покрай съдебните процедури и в крайна сметка журналистът е напълно разорен.
Освен всичко срещу Робер има подадени жалби, които още не са били внесени за разглеждане. Както самият той подчертава полушеговито, ще се съди до 2013 г.
Беше създаден комитет в негова подкрепа
В него участват приятелите му, сред които директора на информационна агенция в Париж Даниел Клен.
Преди няколко месеца приятелите на Дени започнали да се обаждат на останалите с мотива, че случващото се не е за вярване, че трябва да се направи нещо, че трябва да основи комитет за защита на Дени.
"Първата ни задача бе да съберем пари. Защото човек, който е разорен, не може да пише, да работи. Инициативата на този комитет за подкрепа на Дени дойде от един човек, който мобилизира другите", разказва Клен.
Комитетът за подкрепа организира благотворителни концерти, продава вещи и търси още начини за набиране на средства. Досега са събрани 14 хил. евро, голяма част от които вече са похарчени за хонорари на адвокати и плащане на глоби.
Дени Робер има свой блог, в който журналистите имат възможност да изразят солидарността си с него, копирайки журналистическите си карти.
Да си разследващ журналист в Сърбия също не е лесно. Деян Анастасиевич, който работи за алтернативния седмичник "Време", е написал множество статии, посветени на военните престъпления.
Резултатът- в нощта на 13 срещу 14 април две бомби избухват под прозореца на спалнята му
Взривовете предизвикват леки материални щети. Не става ясно дали става въпрос само за сплашване или някой неуспешно се е опитал да убие журналиста.
Анастасиевич разследва случаи, свързани със Сребреница и изобщо всички военни престъпления, извършени през 90-те години. След атентата срещу него полицията още няма следа.
Вътрешното министерство дори споменава странни хипотези, като например, че в нападението личи дългата ръка на "Ал Кайда". Животът на сръбските журналисти изобщо не е лесен.
При режима на Милошевич опозиционните журналисти получаваха непрестанни атаки. Най-тежкият случай е с директора на вестник "Неделни телеграф", който беше убит в центъра на Белград през 1999 г. Това престъпление и до ден днешен не е разкрито.
Не е лесно да си разследващ журналист и в България. Майката на журналиста Васил Иванов по чудо оцеля след като пред апартамента им бе поставена бомба.
Иванов стана известен с репортажите си, в които разобличава случаите на корупция в страната. След атентата, насочен срещу него стана ясно, че всеки път когато е заснемал материал, Васил е получавал заплахи.
Има много опасни терени, на които българските журналисти не са активни. Причините не са само заплахите. Да се прави истинска разследваща журналистика е скъпо.
Както казва един от журналистите - Мартин Карбовски,
"някой трябва да плати за истината повече, отколкото за лъжата"
Чужди журналисти, опитали се правят разследвания у нас, също са подобаващо респектирани. Два случаи предизвикаха силна ответна реакция в медии и сред правозащитните организации.
Единият е, когато прокуратурата образува проверка срещу журналисти на Би Би Си за филма "Да купиш игрите" . Вторият, когато бе повдигнато обвинение срещу румънски журналист, снимал незаконна продажба в безмитен магазин.
Заради използването на скрита камера и в двата случая разследването и обвинението бяха по чл. 339а от Наказателния кодекс.
Двата случая привлякоха вниманието на медии като "Интернашънъл Хералд Трибюн", "Ню Йорк Таймс", на международни правозащитни организации, които обръщаха внимание на това, че когато журналисти сигнализират за корупция, биват обект на наказателно преследване.
Вече има внесена жалба в Европейския съд по правата на човека от името на български журналисти, които съдят държавата заради заплахата за разследващата журналистика.
С темповете, с които работи Европейския съд, произнасянето ще е факт след 4-5 години. Но Европейският съд се оказа единствено юридическо средство.
Целта на журналистите е при осъдително решение Комитетът на министрите на ЕС да отправи препоръка към България да промени член 339а от Наказателния кодекс.
Така под външен натиск журналистите се надяват да се стигне до законодателна промяна.
