В ъзраждането на национализма в България се дължи до голяма степен на несигурността във връзка с очаквания доклад на Европейската комисия, от който зависи дали България ще влезе в ЕС от 1 януари идната година, коментира пред Българската редакция на радио "Дойче веле" германският политолог Франц Лотър Алтман от Института за международна политика и сигурност.
На въпрос може ли днешният митинг на "Атака" да е сигнал, че национализмът в България се засилва все повече, експертът отговаря:
"След последните избори радикалните сили получиха по-голямо влияние, което кара и другите политици да поставят темата за националното, но не чак за национализма.
Несигурността от бъдещия доклад на Европейската комисия дава на някои хора възможност да се изразяват все по-рязко с по-антиевропейски и националистически тези, в смисъл необходима ли ни е въобще Европа или ни е нужна силна България.
Тези две тенденции, общо взето, създават впечатлението, че България става все по-националистическа държава, но аз бих го формулирал по-скоро
като връщане към националните ценности, мотивирано от опасенията от доклада на Европейската комисия.
За пръв път след политическата промяна една протестна демонстрация по повод българския национален празник 3 март, оповестена от националистическата партия "Атака", е предмет на спорове в балканската страна, писа в навечерието на 3 март и австрийският в. "Дер Щандарт".
Партизирането на националните празници е неуместно и недопустимо, заяви в сряда председателят на парламента Георги Пирински от управляващата социалистическа партия. Гражданите не бива да празнуват като членове на една или друга партия, а като българи, каза Пирински.
На 3 март в балканската страна честват освобождението от турското
господство през 1878 г. С това мероприятие "Атака", според собствените й думи, възнамерява да се подготви за предсрочни парламентарни избори.
Шествието и митингът в София трябвало да упражнят натиск върху властниците. От средата на август м.г. България се управлява от социалнолиберална коалиция, в която участва и партията на турското малцинство ДПС - факт, който крайните националисти от "Атака" отхвърлят.
Българският министър-председател Сергей Станишев също отхвърля митинга на "Атака", който имал една-единствена цел - свалянето на правителството и предсрочни избори. Станишев разкритикува още и решението на кмета на София Бойко Борисов да разреши мероприятието на "Атака".
Шефът на Генералния щаб на Българските въоръжени сили ген. Никола Колев без успех настоя за по-кратко времетраене на мероприятието на "Атака", така че да може да се подготви по-добре държавното тържество с участието на армията.
"Атака", която беше основана миналата година, успя да спечели 8,75% от гласовете на парламентарните избори със своите расистки, антисемитски и антинатовски лозунги. Така тя стана четвърта по сила сред общо седемте парламентарно представени партии.
"Атака" иска да бъде замразен договорът на България за приемане в ЕС, подписан през 2005 г. Според правителствения шеф Сергей Станишев това развитие е риск за България, която се стреми да влезе в ЕС още догодина.
