К ипър е изпаднал в безпрецедентна водна криза. Средиземноморският остров не е преживявал подобна суша от 1973 г. насам. Още по-лошото обаче е, че тя продължава вече няколко години. За последните 40 години количеството на валежи е намаляло с 20%, а водните запаси са почти изчерпани.
В градове като Никозия водоподаване има три дни в седмицата и единствено домакинствата, които разполагат с резервоари върху къщите си, могат да разчитат на комфорта да имат вода всеки ден.
Най-тежко засегнато на острова се оказва селското стопанство. По данни на местния синдикат 10% от земеделските стопани в южните райони на Кипър напускат всяка година този занаят. С тези темпове земеделието, което в момента представлява едва 2% от БВП на страната, е застрашено от изчезване.
Георгиос Зорли е един от кипърските фермери, отчаяни от безводието: "Сушата започна преди две-три години, но тази година тя бе толкова тежка, че ще ни довърши окончателно. Все повече стават земеделците, които напускат занаята.
В момента трябваше да се подготвям за засаждане на картофите, но няма да го направя, защото няма вода. Изпомпването на подпочвена вода е прекалено скъпо заради високите цени на петрола, така че аз се отказвам. Ако няма вода, нищо не може да се направи. Все едно, че отиваш на война без оръжие..."
В момента гръцки кораби доставят вода на Кипър, но в дългосрочен план предстои да бъдат изградени системи за обезсоляването на водата от Средиземно море. Вносът на сладка вода от Гърция струва пет пъти по-скъпо от този процес.
По същия начин както Гърция изнася вода за южната част на острова, Турция обмисля доставките на вода за непризнатата севернокипърска турска република. Сред обмисляните варианти са подводен водопровод, танкери, балони с вода, теглени от кораби, но рентабилността на тези проекти не е доказана.
Въпреки че от Националния хидрологичен институт заявиха, че в Турция няма да има проблеми с водата преди 2050 г., реалността се оказва доста по-различна. Резервоарите, които захранват трите най-големи градове в страната - Истанбул, Анкара и Измир, са почти пресъхнали.
През лятото на 2007 г. властите на Истанбул и Анкара завършиха изграждането по спешност на водопроводи, които черпят вода от реки, намиращи се на разстояние от 200 до 250 км от градовете. Това решаване на проблема обаче се оказа временно, тъй като въпросните реки са застрашени от пресъхване и то в съвсем близко бъдеще.
Що се отнася до властите в Измир, те също бяха изненадани неприятно, тъй като спешно откритите кладенци се оказаха негодни използване заради високото съдържание на арсен във водата.
Тежко е и положението на селското стопанство, където всяка година се отбелязва 20% спад в добивите. На фона на всичко това, решението да се изнася вода, било то и за братски народи, рискува да предизвика вълна от недоволство в Турция.
Засушаването през изминалото лято у нас доведе до въвеждане на бедствено положение в няколко общини заради недостига на питейна вода. Над 300 селища изпитват затруднения. Дебитът на водите е намалял, а потреблението е завишено. Мярката, която следва, е воден режим.
Град Севлиево и още 20 села, които ползват севлиевския хидровъзел, са на драстичен воден режим. Хората там възприемат водата като богатство, защото могат да й се порадват за 4-5 часа в денонощието.
Кризисно е положението в Панагюрище, където след три седмици без капка вода, през август бе въведено извънредно положение. Безводието мъчи редовно Плевен и Ловеч. Наложи се в края на август министърът на околната среда и водите да издаде заповед за ограничаване на ползването на вода от реки и подземни източници от фирми, които имат разрешително за това.
В действителност, проблемите с водоснабдяването не са изцяло в засушаването, а в остарялата водопреносна мрежа, липсата на канализация и пречиствателни съоръжения.
На места водопроводите не са подменяни от момента на построяването им през 60-те години на миналия век. В резултат на това според информация на министерството на регионалното развитие страната ни губи средно 60 на сто от питейната си вода.
В същото време международният стандарт е загуба под 20%. Не се изграждат нови водопроводи, няма и достатъчно специалисти, които да са запознати с водоснабдяването. Необходима е и регулация на цената на водата, защото в цялата страна тя е различна - от 30 ст. до 2 лв.
Ако нещата се развиват добре, водният сектор на България ще бъде обновен до 2035 г., сочат анализите. Обновяването засяга ВиК, уличните мрежи, язовирите. По проект на Световната банка се довършват два язовира в Родопите.
Страната ни разполага с 12 язовира, в които има 1,5 млрд. куб. м вода. Статистиката отбелязва, че 10% от тази вода се използва за питейни нужди, останалите 90% изтичат за напояване и индустрията.
