Б ългария и Румъния ще влязат на 1 януари 2007 г. в ЕС, но ще бъдат обект на безпрецедентни санкции, отбелязва Франс прес по повод доклада на Европейската комисия (ЕК) за готовността на двете страни за членство.
Председателят на ЕК Жозе Барозу нарече разширяването от 25 до 27 страни "исторически успех". София и Букурещ побързаха да се поздравят за това решение, но признаха колко големи са усилията, които им остава да положат, посочва агенцията.
Макар да се отказа да отложи приемането на двете държави с една година, както позволяваха присъединителните договори, ЕК реши да наложи мерки за надзор в областите, в които София и Букурещ все още изостават - съдебната система, управлението на средствата от еврофондовете и безопасността на храните, а за България и авиационната сигурност, отбелязва АФП.
Тази система на надзор позволява да бъде избегнато унижението за двете държави от незабавно прилагане на предпазни клаузи, като същевременно ги подтиква да продължат с усилията си за реформи в проблемните области, допълва агенцията.
Франс прес припомня, че общественото мнение в Европа е все по-сдържано към каквото и да е било разширяване и Брюксел вече предупреди, че следваща вълна от нови членки ще има не по-рано от 2009 г.
Агенцията посочва, че следващата страна, която би трябвало да влезе в ЕС, е Хърватия, но това едва ли ще стане преди края на десетилетието и допълва, че някои членки на ЕС се притесняват от евентуален наплив от работници от новоприетите балкански държави.
Великобритания, която отвори пазара си на труда за работници от 10-те нови членки след разширяването през 2004 г., сега намекна, че ще въведе ограничения спрямо България и Румъния.
Благодарение на присъединяването на България и Румъния ЕС ще си има вече нов съсед - Молдова, както и излаз на Черно море, а населението на съюза ще нарасне с още около 30 млн. души, коментира агенцията.
София и Букурещ получиха зелена светлина, за да се присъединят към ЕС през януари 2007 г., а не година по-късно, но при най-суровите условия, налагани някога на нови членки, отбелязва и Ройтерс.
Агенцията припомня, че като е препоръчала това разширяване на ЕС, което вероятно ще бъде последното за години напред, ЕК е изброила и реформите, които спешно трябва да бъдат извършени от двете държави, ако искат да не бъдат лишени от пълните облаги, на които се радват страните членки.
Ройтерс припомня, че това е втората вълна на разширяване на съюза на Изток след тази от 2004 г. Агенцията допълва, че благодарение на сегашното разширяване на ЕС България и Румъния ще бъдат "затворени" в зона на стабилност и просперитет.
Разширяването е и обещание за растеж на бързоразвиващите се икономики на двете държави, добавя агенцията.
Санкциите, които могат да бъдат наложени на София и Букурещ до три години, ако не изпълняват евроизискванията, по-скоро имат за цел да успокоят нарастващия брой на критици на европейското разширяване, които се безпокоят, че присъединяването на бедни страни към съюза ще подкопае западноевропейския социален модел, посочва агенцията.
ЕК разчисти пътя за приемането на България и Румъния в ЕС, но предупреди, че те трябва да извършат важни реформи, в това число и да се преборят с корупцията, отбелязва Асошиейтед прес.
В дългоочаквания си мониторингов доклад ЕК каза, че двете държави са постигнали достатъчен напредък, за да влязат в ЕС след 7-годишни преговори.
Еврокомисарите обаче предложиха правосъдната система и вътрешния ред, безопасността на храните и управлението на евросубсидиите в двете страни да бъдат наблюдавани отблизо, отбелязва агенцията.
Решението за приемането беше взето на фона на нарастващите съмнения дали бързото разрастване на съюза ще трябва да продължи и с приемането на страни като Хърватия и Турция, допълва АП.
Приветстването на България и Румъния в ЕС символизира обединяването на европейското семейство, отбелязва ДПА.
София и Букурещ обаче трябва да продължат с реформите, в противен случай ЕК ще предприеме сурови действия, за да ги задържи на правилния път. Придружаващите присъединяването на двете балкански държави мерки са най-сериозните, налагани досега на нови членки, не пропуска да отбележи и немската агенция.
България и Румъния пропуснаха "големия взрив" на евроразширяване в Централна и Източна Европа през 2004 г., припомня ДПА.
Двете държави положиха невероятни усилия, за да покрият европейските стандарти, но трябва да работят здраво, за да реформират съдебната си система, да се преборят с корупцията и прането на пари.
Като възприема твърда линия срещу София и Букурещ, ЕС изпраща предупредителен сигнал към Турция и Хърватия, които водят преговори за членство в организацията и към Западните Балкани, които също имат евроамбиции, допълва агенцията.
Френският печат е предпазлив в коментарите си за препоръчаното от ЕК приемане на България и Румъния в ЕС на 1 януари догодина.
За да не компрометира предстоящото присъединяване на двете страни, ЕК сведе до минимум пропуските им, коментира в. "Фигаро".
Макар че София и Букурещ са далеч от това да се похвалят, че са "назубрили" десетките хиляди страници европейско законодателство, те са готови да станат членове на съюза още на 1 януари догодина, иронично отбелязва ежедневникът.
"Фигаро" обръща внимание, че за да се застрахова, Брюксел предлага "съпътстващи мерки" - израз, предпочитан вместо първоначално предвидените "предпазни клаузи".
Вестникът отбелязва, че е бил изоставена и думата "контрол", тъй като е считана за прекалено груба.
Би трябвало да бъде изоставено и първоначално планираното ограничаване на сътрудничеството с България и Румъния в областта на правосъдието, пише още "Фигаро".
Ежедневникът цитира хора от обкръжението на някои европейски комисари, че такива мерки биха били контрапродуктивни.
Вестник "Монд" отбелязва, че България и Румъния ще бъдат приети в ЕС през 2007 г., но под наблюдение. Освен това те трябва да се реформират, ако искат да извлекат истинска полза от членството си, подчертава ежедневникът.
"Монд" обръща още внимание, че двете най-бедни страни в бъдещия 27-членен ЕС ще бъдат подложени на редовен контрол след присъединяването си.
Списание "Поан" цитира анализаторката от брюкселския Център за европейска политика Лучия Монтанаро-Янковски, според която предвидената възможност за налагане на ограничителни мерки позволява да бъдат успокоени евроскептично настроените граждани, че "ЕС не оставя да влезе каквото и да било".
Обществено мнение в Европа става все по-скептично по отношение на приемането на нови страни членки и Брюксел вече предупреди, че следващото разширяване ще е най-рано през 2009 г., отбелязва още изданието.
"Поан" обръща и внимание на изразените от някои държави от съюза опасения от евентуален масиран прилив на работна ръка от двете страни, чийто брутен вътрешен продукт се равнява едва на 1/3 от средния за съюза.
Въпреки тези колебания, предстоящото присъединяване на България и Румъния далеч не може да се сравнява с "големия взрив" от 2004 г., когато ЕС прие 10 нови страни с общо население от близо 80 млн. души, прави извод списанието.
Двете страни ще увеличат населението на съюза с около 30 млн. души, "за да станат европейците около 457 млн.", ще му дадат излаз на Черно море и един нов съсед - Молдова, отбелязва "Поан".
Читател на вестник "Дерниер нувел д'Алзас" определя предстоящото влизане на България и Румъния в съюза като нещо, за което по-скоро трябва да се съжалява.
Той обаче подчертава, че споделя мнението по въпроса с френските националисти по различна причина. Според него би било по-удачно двете страни да създадат заедно с останалите държави от Балканите регионална икономическа зона.
България и Румъния са повишени в ранга на еврочленове, но все още не по същия начин като приетите през 2004 г. държави, отбелязва италианският в. "Стампа".
София и Букурещ влизат в ЕС, но при режим на специален надзор, който ги изправя пред опасността да бъдат изключени от някои важни сектори от общите политики на ЕС.
Това стана ясно от доклада на ЕК, представен на Европейския парламент в Страсбург, в чиято окончателна версия се подчертава, може би в опит да бъдат опровергани слуховете, че става дума за присъединяване "втора класа".
Мерките спрямо двете балкански държави са предвидени в европейското законодателство и в самите присъединителни договори на Брюксел със София и Букурещ, допълва изданието.
На 1 януари 2007 г. България и Румъния ще застанат в европейска орбита, но Брюксел ще има още година време, за да провери дали техните усилия да отговорят на всички европейски изисквания дават резултат, допълва в. "Унита".
В. "Република" отбелязва, че макар брутният вътрешен продукт на глава от населението в Румъния и България е далеч от средното за съюза, двете държави забогатяват все по-бързо.
ЕС продължава политиката на отворените врати към държавите от Източна Европа, пише италианското електронно издание "Состенибиле", специализирано в новини в областта на човешките права.
Същевременно чрез все по-строгата си и затворена имиграционна политика ЕС буквално затръшва вратата в лицето на онези, които не са европейци, освен ако не гледа на тях като на потенциални търговски партньори.
"Состенибиле" изразява надежда, че България и Румъния ще влязат в ЕС с ентусиазъм, който ще използват, за да се преборят с някои пропуски в областта на правата на човека.
Изданието изразява обаче и опасение, че може да се повтори същата тенденция, наблюдавана в Полша и Чехия, които, след като се "порадваха" на сумите, предоставени от европейските фондове, започнаха парадоксално да заемат все по-евроскептични позиции.
Сръбските вестници подробно информират, но без коментар, за вчерашната препоръка на ЕК България и Румъния да бъдат приети в ЕС догодина, макар и при строги условия.
В. "Политика" цитира председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу, че двете страни са извършили изключителни промени и са готови да поемат задълженията, произтичащи от членството в съюза.
Същевременно вестникът припомня, че България и Румъния ще трябва да се отчитат редовно за напредъка, който са постигнали.
Първите доклади трябва да бъдат представени на 31 март 2007 г. и ако дотогава не бъдат попълнени пропуските в определените области, страните няма да могат да използват в пълна степен предимствата, които получават с членството, например няма да имат достъп до всички фондове, изтъква "Политика".
Под заглавие "ЕС излиза на Черно море" в. "Блиц" и под заглавие "България и Румъния в ЕС през 2007 г." в. "Данас" също информират за това, че двете страни влизат в ЕС при строги условия.
Изданията цитират германския канцлер Ангела Меркел, която подкрепя приемането на балканските страни в съюза.
"В близко време не можем да даваме никакви нови обещания за членство в ЕС, с изключение на страните от Балканите. Първо трябва да видим как ще бъдем способни за действие и как ще запазим конкурентноспособността си", казва канцлерът.
Тя посочва специално Хърватия, "преговорите с която се водят съвсем нормално".
Сръбските вестници цитират и българския премиер Сергей Станишев, който нарече "историческо" решението на ЕК и го сравни с падането на Берлинската стена.
САЩ приветстваха решението на ЕК. Новина е добра за двете балкански държави, както и за ЕС, заяви говорителят на Държавния департамент Шон Маккормак.
Ние, естествено, бихме насърчили ЕС да остави отворен европейски хоризонт за други държави, включително тези на Балканите и Турция, каза още той.
Словакия също посрещна с одобрение разширяването на ЕС и се обяви за отваряне на словашкия пазар на труда за работници от двете новоприсъединили се балкански държави.
Всички държави членки на ЕС трябва да бъдат равнопоставени и да имат едни и същи права, заяви външният министър на Словакия Ян Кубиш.
Той допълни, че въпросът за отварянето на словашкия пазар на труда за работници от България и Румъния ще бъде обсъден в най-скоро време от правителството.
Прага също приветства влизането на България и Румъния в ЕС от догодина. Чехия подкрепя от дълго време приемането на тези две страни на тази дата, се казва в съобщение на чешкото външното министерство.
Македония не очаква процесът на присъединяването й към ЕС да се забави, въпреки желанието на съюза да затвори вратите си след последното разширяване, заяви македонският министър по европейската интеграция Габриела Коневска-Трайковска.
Тя посочи, че критериите за присъединяване няма да се променят.
Хърватия също остава оптимист за бъдещето си в съюза, към който се надява да се присъедини до края на десетилетието. Главният преговарящ на Загреб с ЕС Владимир Дробняк заяви, че "няма място за песимизъм или за забавяне на преговорите, които напредват като динамика и като съдържание при сегашното председателство на Финландия".
