Л юксембург е с най-висок стандарт на покупателна способност в ЕС, а България е на дъното. Единственото спасение е в по-нататъшна либерализация на икономиките на страните от блока, коментира главният икономист на "Дойче Банк" за "РБК Дейли".
Между страните от ЕС се наблюдава значителна разлика по равнище на БВП на глава от населението, посочва последният доклад на Евростат.
Като измерителна единица се използва стандартът на покупателна способност (СПС). Най-високата оценка от 280 точки е получил Люксембург, докато България се е оказала най-изостанала, получавайки 37 точки.
СПС е изчислен чрез делене на сборни показатели в местни цени и валути на съответния паритет на покупателната способност (ППС). В резултат се получава условна величина, която за разлика от ППС не зависи от националните валути.
Нейното използване позволява да се нивелират ценовите различия: за една единица СПС може да се купи стандартен брой услуги и стоки във всяка от разглежданите страни.
Средният показател на СПС в Европа достига 100 точки. В изследването са включени 27-те страни-членки на ЕС, кандидатите за членство - Хърватия и Турция; Македония и още четири страни от Балканите и три държави участнички в Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ).
Жизненият стандарт на европейците силно се различава. Покупателната способност в Люксембург е седем пъти по-голяма от тази в България, СПС в тези страни достига съответно 280 и 37 точки.
Втора по богатство страна в Евросъюза е Ирландия със 146 точки. От 131 до 111 точки СПС са получили Холандия, Австрия, Чехия, Швеция, Великобритания, Финландия, Германия и Франция.
Сред бедните страни са Румъния с 39 точки, Полша, Латвия, Литва и Словакия, където СПС е по-нисък от 65 бала. Експерти допускат, че може да има малка неточност в изчисленията, но като цяло са съгласни с резултати.
БВП на глава от населението в Люксембург е висок отчасти заради това, че в страната идват много голям брой работници, коментират от Евростат.
"Люксембург престана да бъде главният производител на стомана в Европа, превръщайки се във финансов център. Без съмнение показателите могат да бъдат завишени. Но като цяло в ЕС разликите по равнище на СПС могат да бъдат и още по-големи", казва за "РБК Дейли" заместник-директорът на Института за европейски изследвания на РАН Валентин Фьодоров.
Наблюдателите виждат спасението за ЕС в по-нататъшната либерализация на икономиките на страните от блока.
"ЕС има голям опит в развитието на изостаналите региони. Когато е било необходимо е имало преразпределение на ресурсите. Например Ирландия винаги е била реципиент, сега се е превърнала в донор", коментира пред изданието главният икономист на "Дойче Банк" Ярослав Лисоволик.
"Днес подобна ситуация за ЕС представлява предизвикателство, тъй като мащабите на ЕС са съвсем други. Трансферите няма да са достатъчни, необходима е по-активна интеграция на пазара на труда, търговията, инвестиционните потоци", подчерта експертът.
