Водата - тя е източник на живот, средство за пречистване, както и средище на обновление, а в опозиция на това – тя е скритото зло, вещае опасност и смърт.
Водата е неразчленима маса, което предполага нейните безкрайни възможности. Тя е източник на енергия – да се потопи човек във вода, връщайки се към извора, за да почерпи сила, се свързва с християнското кръщение.
В библейската символика значението на водата е разнопосочно. Тя е символ на Светия Дух, чрез когото Бог помага на хората. Чрез кръщението, извършвано с вода, се очистват душите на хората от греховете им. В същото време дълбоките води са метафора за съкровеното, а в съвременен смисъл - за подсъзнателното. Божията ярост срещу грешниците е изразена чрез бурните води, в контраст на което светената вода премахва злото и греха.
Водата има силно присъствие и в старогръцката митология. Там тя е изобразена като безкрайно променящата се повърхност. В образа на многоликото море, чийто Бог е Посейдон с неговия тризъбец, е въплътен символът на нейната мощ.
В древните философии и митологии водата е възприемана като една от основните субстанции, от които е изграден светът. Тя е първичната материя, тъй като е заредена с информация от съществуването на света. В източните философии е противопоставена на огъня, като е олицетворявана със студа и севера. В същото време водата е източник на плодородие. Като такава, в плана на материалното, тя се свързва с живота, тъй като сушата унищожава и създава пустини, а водата съхранява живота. В митологията и фолклора е представяна като „жива вода”, вода на живота, заредена с магически сили, има свойството да подмладява, пречиства и лекува. А многото легенди за „извора на живота” доказват твърдението, че водата е символ на вечността.
В смисъла на диалектическите противоречия и дуалистичната концепция за света се оказва, че водата може да носи и смърт. Потопът от Стария завет посочва изпитанията и бедствията, през които е преминало човечеството, за да се пречисти светът. Друг израз на дуализма е контрастът дъждовна вода – морска вода. Първата е чиста и е символ на живот и сътворение, а втората е солена и носи проклятие. Още един израз на дуалистичната концепция е вярването, че водите освен бидейки благодатта на живота, могат да приютяват чудовища, следователно могат да бъдат и място на злото и безредието.
Формите на водата също имат своята символика. Ледът разкрива липса на душевна топлина, загатва пълен застой и е синоним на мъртва душа. Докато водата като огледало разкрива романтичния план на съществуването. Подводният свят, т.е. дълбоката вода, е израз на безсъзнателното. По повърхността на водата героично са плавали много мореплаватели, но тази повърхност е криела и много опасности. Тинята и блатото показват застоялото, водата е загубила пречистващата си сила, а също така мръсната вода внушава смрад, болест, смърт.
Явно водата се докосва до всичко. Тя е материя и дух. Отразява многообразието на живота – добро, зло. Може да бъде сътворение и огромно разрушение. Разкрива идеята за вечността, а главната концепция е, че водата е памет за живота – минало, настояще и бъдеще.
