От мечтите на Турция за империя до Голямата енергийна игра

 В бурните дни, последвали разпадането на Съветския съюз, турските националисти мечтаеха за създаването на пантюркска империя с новите независими кавказки държави - управлявана, разбира се, от Турция.

При посещение в редица мюсюлмански страни през 1992 г., президентът Сюлейман Демирел разясни на какво се надява, като каза: "Никой сега не може да отрече, че има тюркски свят, простиращ се от бреговете на Адриатика до Китайската стена".

Турските националисти се възползваха от удобния случай, надявайки се да създадат империя, базирана на преданието, че турската "раса" е създадена от вълк някъде в Централна Азия.

Идеята бе отхвърлена от тогавашния премиер на Турция Тургут Йозал и от новите независими държави, на чиито лидери, както стана очевидно на срещите на върха на тюркскоговорящите народи, все още са необходими преводачи, за да се разберат един друг.

След като пантюркските мечти бяха безшумно изоставени, ролята на Турция в региона се промени - от потенциален "повелител" в енергийна връзка между Кавказ и Европа.

През 16-те години от независимостта на кавказките републики, вековните съперници Турция и Русия се борят за това как да докарат огромните доставки на петрол и газ от Централна Азия на западните пазари.

Идването на капитализма

позволи на западните петролни компании да инвестират и да увеличат продукцията на местните компании, добиващи петрол от Каспийско море. Но понеже Каспийско море е заобиколено от суша, бе необходим нов маршрут за износа на петрола.

Русия искаше нов тръбопровод да минава през нейната територия, макар че директно трасе от Баку през Иран до Залива щеше да е най-евтиният вариант.

Със силната подкрепа на САЩ обаче, Турция спечели битката, построявайки петролопровода Баку-Тбилиси-Джейхан на стойност 300 милиарда долара. Миналата година за първи път петрол потече по тръбопровода от Азербайджан през Грузия до турското средиземноморско пристанище Джейхан.

Природният газ е в центъра на последната

битка между Русия и Турция.

Турция планира да използва географското си положение, за да стане най-голямата транзитна страна за доставки на газ от Централна Азия за Европа.

Тази мечта обаче бе разбита миналия месец, когато руският "Газпром" и италианската компания за природен газ "Ени" се споразумяха за изграждането на 900-километров газопровод по дъното на Черно море между Русия и България, който ще бъде използван за транспортиране на природен газ от Туркменистан за Европа през Казахстан и Русия.

Трасето ще бъде в пряка конкуренция с планирания от ЕС проект "Набуко" на стойност 6 милиарда долара - тръбопровод по дъното на Каспийско море, през Азербайджан, Грузия и Турция, за Европа.

Целта на проекта е най-вече да намали силната зависимост на Европа от руските енергийни доставки.

Битките за конкуриращите се маршрути за газ все още не са приключили, но Турция започна да се безпокои. На енергийна конференция миналия месец в Истанбул, турски представители настояха ЕС да окаже повече подкрепа на проекта Набуко.

Необходимо е ЕС да накара страните, притежаващи газ, да инвестират (в транскаспийския газопровод), заяви на пресконференция турският министър на енергетиката Хилми Гюлер.

Турция може да се е отказала от мечтата си да управлява пан-тюркска империя, но все още е твърдо решена да оправдае имиджа, който й създаде туризмът - като мост между Азия и Европа.

И в тази малка част от световната Голяма игра за власт, Турция иска да привлече не само туристите, но също природния газ и петрола.