П ет години след японската атака срещу Пърл Харбър САЩ бяха победили и окупирали враговете си както в Азия, така и в Европа.
Пет години след речта на Уинстън Чърчил във Фултън, Мисури, с която той предупреди за наближаващата Студена война, САЩ вече бяха изградили НАТО, учредили Пентагона и Централното разузнавателно управление (ЦРУ) и бяха изработили стратегия за сдържане и побеждаване на Съветския съюз.
Пет години след началото на войната срещу ислямистките екстремисти обаче, САЩ - въпреки, че успяха да разбият мрежата на "Ал Кайда", осъществила нападението на 11 септември 2001 г. - се оказват затънали в конфликтите в Ирак и Афганистан и ангажирани с отчаяна военна, полицейска и разузнавателна битка с противник, който изглежда се разраства.
"Въпреки че Америка и съюзниците й имат безспорен напредък в ограничаване на оперативните възможности на "Ал Кайда", ние не охладихме решимостта на привържениците на джихада, нито притъпихме привлекателността на идеологията на "Ал Кайда", казва експертът по тероризма Брайън Дженкинс от корпорация "Ранд".
"Посланията на "Ал Кайда" продължават да вдъхновяват
разгневени младежи да подготвят и извършват яростни атаки срещу цивилното население. Терористичната заплаха е не толкова концентрирана, но все още е смъртоносна."
Даниел Бенджамин, бивш експерт от Съвета за национална сигурност, понастоящем работещ в Центъра за стратегически и международни изследвания, казва:
"Въпреки всичките си постижения в борбата срещу тероризма, САЩ са изправени пред обезкуражаващия факт, че идеологията на джихада се разпространява все повече. Идва ново поколение терористи, което е слабо свързано с "Ал Кайда", но чиито възгледи за света произхожда от вижданията на Осама бин Ладен за една безкрайна война срещу Запада."
Осуетеният британски заговор за взривяване на летящи към САЩ самолети, както и нарастващото насилие в Ирак и Афганистан сочат, че противникът никак не е изгубил желанието си да вреди на САЩ и съюзниците им.
Според проучване, направено миналия месец от "Лос Анджелис таймс" и Блумбърг, само 23% от американците смятат, че САЩ печелят войната срещу тероризма, докато според 57% е рано да се каже.
В този контекст петгодишнината от атаките на 11 септември може да бъде разглеждана като момента, в който ако не администрацията на президента Джордж У. Буш, голяма част от американския външнополитически елит най-накрая ще признае, че страната трябва да спре да реагира, а да започне да планира борба, която обещава да бъде дълга и с несигурен резултат.
На САЩ им предстои да изработят стратегия за продължителна борба на цели поколения с ислямистките радикали. В последната си поредица от речи, предназначени да подсилят отслабващата американска подкрепа за войната в Ирак, Буш миналия месец я определи като
"решителната идеологическа битка на XXI век"
Той все по-често нарича ислямистките радикали "тоталитарни", оприличавайки конфликта на епичните битки срещу фашизма и комунизма през ХХ век.
Но освен да подтиква страната си да продължава по този път, той не очерта план как може да бъде спечелена тази битка. Така САЩ и съюзниците им навлизат в следващите пет години от войната срещу тероризма само със смътната идея за това каква може да бъде стратегията и какви може да бъдат загубите.
Джон Люис Гадис, изтъкнатият историк на Студената война, определя стратегията като "процес, който свързва целите със средствата, намеренията с възможностите, обективните дадености с ресурсите".
Погледнато от този ъгъл, "Ал Кайда" и подобните й групи са използвали стратегията на слабия. Неспособни да се мерят и в най-малка степен с американската военната сила или икономическа мощ, те целят чрез инцидентно и драматично насилие да нанесат неприемливи щети на САЩ и съюзниците им, стремейки се да ги принудят да изтеглят войските си от мюсюлманските страни.
Бин Ладен, все още незаловеният лидер на "Ал Кайда", чиито митичен статус нараства с всеки видеозапис, беше откровен относно стратегията си в своята "Декларация на джихада" от 1996 г. и последвалите я манифести, в които често се присмиваше на ниския праг на болка на Америка.
В подигравателен тон той отхвърли "позорния случай" със Сомалия, откъдето САЩ изтеглиха войските си през 1993 г. заради подкрепените от "Ал Кайда" атаки.
"Когато десетки ваши войници бяха убити в леки сражения, а един американски пилот беше влачен по улиците на Могадишо, вие напуснахте района с чувство на разочарование, унижение и поражение, отнасяйки жертвите си - написа той. - Съвсем ясно стана колко сте безсилни и слаби."
Според много показатели стратегията на "Ал Кайда" изглежда успешна. След сутринта, в която самоубийците оставиха 2996 тела в развалините на кулите на Световния търговски център, от полет 93 на "Юнайтед еърлайнс" и външния обръч на Пентагона,
близо 3000 американски войници загинаха в Афганистан и Ирак
Смята се, че броят на цивилните жертви в тези две страни надхвърля 50 000
души. В Мадрид, Лондон, Бали, Рияд и на други места, стотици загинаха в терористични атаки, подготвени или вдъхновени от "Ал Кайда" след 11 септември 2001-ва.
През юни Конгресната служба за проучвания изчисли колко общо струва на американското правителство "глобалната война срещу тероризма" - близо 500 млрд. долара (395 млрд. евро), като в тази сума не се включват разходите по вътрешната сигурност, които възлизат на над 200 млрд. долара.
Нематериалните щети също са високи. Съчувствието към САЩ, което бе очевидно след 11 септември, вече се е изпарило.
Нахлуването в Ирак, измъчването на затворници в "Абу Граиб" и документираното малтретиране на затворници в залива Гуантанамо и други американски пунктове за задържане очерни САЩ не само в арабския свят, но и сред много от европейските им съюзници - и това подкопа моралния авторитет, който бе важна част от победата в Студената война.
А миналата седмица Буш призна със закъснение за съществуването на тайни затвори на ЦРУ за задържане на заподозрени в тероризъм.
Във Втората световна САЩ имаха амбициозни цели (тотална победа над Япония и Германия) и съответно практически неограничени средства (над 1/3 от брутния вътрешен продукт беше предназначен за военни цели).
По време на Студената война Вашингтон комбинира ограничени цели (сдържането на експанзията на съветския комунизъм) със също така щедри средства (бюджетите на САЩ за отбраната възлизаха средно на 7,5% от БВП, в сравнение с едва 4% миналата година, като тук се включва и увеличението след 11 септември 2001-ва).
В борбата срещу ислямисткия екстремизъм обаче САЩ са се насочили към стратегия на
много амбициозни цели, зад които стоят крайно ограничени средства
Първоначално Вашингтон определяше целите си доста ограничено. Четири дни след нападенията Буш обеща "поредица от решителни действия срещу терористичните организации и онези, които ги укриват и подкрепят".
Последва свалянето от власт на талибаните в Афганистан, залавянето на високопоставени лидери на "Ал Кайда" и разбиването на финансовите мрежи на терористичните групировки.
Тези удари до голяма степен неутрализираха организацията, която извърши нападенията на 11 септември. Но до обръщението си "За състоянието на съюза" от януари 2002 г., Буш драстично разшири първоначалните си цели, обещавайки да "не допусна спонсориращите тероризма режими да заплашват Америка или приятелите и съюзниците ни с оръжия за масово
унищожение".
В стратегията на Белия дом за националната сигурност от 2002 г., която обоснова нахлуването в Ирак, се казва, че САЩ ще се изправят срещу заплахата от използване на оръжия за масово унищожение с военна сила, като прилагат предварителни удари, които да "действат срещу зараждащите се заплахи още преди те да са се оформили окончателно".
САЩ обаче изпълниха тази мисия с военни сили, които така и нямаха капацитета да гарантират сигурността на Ирак след нахлуването. Бързо бяха отстранени инакомислещите в администрацията, според които
войната не може да бъде спечелена с малко средства
Тази стратегия на предварителните удари - толкова радикална в отхвърлянето на отдавнашните международни норми срещу превантивните войни - така и не надживя неразрешения конфликт в Ирак, създал плодородна почва за набиране и обучение на терористи.
Тази година Белият дом преразгледа стратегията си за национална сигурност, омаловажавайки пречистващата сила на военната мощ и настоявайки, че борбата срещу ислямистките екстремисти може да бъде спечелена само чрез подкрепата на "демократичните движения и институции на всеки народ и култура, с крайната цел да се сложи край на тиранията по света".
Буш заяви миналата седмица: "Опитът от 11 септември изясни, че в дългосрочен план единственият начин да осигурим сигурността на нашия народ е да променим хода на събитията в Близкия изток."
Този подход, разчитащ по-малко на военните средства, е дори по-амбициозен от стратегията на изпреварващите удари, тъй като според него американската сигурност може да бъде осигурена само чрез трансформацията на регион, който САЩ почти не разбират.
И все пак освен малки увеличения на оскъдния бюджет на Държавния департамент за "подпомагане на демокрацията", администрацията не е мобилизирала нищо, което дори донякъде да се доближава до необходимите ресурси, дори да предположим, че такава цел е постижима.
Липсата на последователност постави ударението на въпроса за американската "воля" - именно в това Бин Ладен да смята, че САЩ са най-слаби.
През юли Буш каза, че в борбата срещу "смъртоносната идеология" на противниците им, "има само един ефективен начин за противостоене: ние никога няма да се оттеглим, никога няма да се предадем".
Той обаче не поиска от американското общество никакви осезаеми жертви в подкрепа на тези високопарни изказвания. А като се има предвид спада на общественото одобрение за войната в Ирак, никак не е ясно
дали ще може да постигне нещо от високопарните си приказки
Войната срещу тероризма се затяга и външнополитическите анализатори се опитват да намерят начин за балансиране на цели и средства по начин, който да даде на Запада надежда за спечелването й.
А в САЩ желанието да се увеличат усилията, за да съответстват на поставените от Буш цели, изглежда намалява.
Неоконсервативният "Уикли стандарт" миналата седмица нарече войната срещу тероризма "квазивойна", като се аргументира, че "не се полагат сериозни усилия да се мобилизира обществото, за да ни подкрепи в борбата".
Ако средствата не се увеличат, въпросът е как да се приведат целите в съответствие с това, което американците са готови да жертват.
Джеймс Фелоус, журналист от сп. "Атлантик", казва, че сред експертите по тероризма се увеличава консенсусът, че САЩ просто трябва да обявят победата си във войната срещу тероризма, тъй като са постигнали много от това, което си поставиха за цел като отслабване на "Ал Кайда" - и "да
започнат да действат въз основата на дългосрочна, не толкова спешна стратегия".
Това би означавало ислямистките екстремисти да се третират
не като екзистенциална заплаха от ранга на фашизма или комунизма,
а като опасен съперник, с който е възможно да се справиш с военни, дипломатически, разузнавателни мерки и мерки за прилагане на закона.
Пет години след 11 септември обаче администрацията на Буш не изглежда готова да възприеме по-скромна и по-реалистична позиция за борба, която явно няма изгледи да свърши скоро.
"Ние сме в настъпление срещу терористите по всички фронтове - отново настоя Буш миналата седмица. - И ще приемем само пълна победа."
