И кономиката на Литва се намира в чудесно състояние, безработицата е на най-ниското ниво, строителството процъфтява, но пък липсва работна ръка.
Стотици хиляди души са напуснали страната след обявяването на независимостта, а останалите в родината си литовци не проявяват особен ентусиазъм да работят по строителните обекти.
Ето че на свой ред и тази балтийска република открива феномена на икономическата имиграция с всичките положителни и отрицателни последици от внезапния приток на чужденци.
25-годишният Ко Юн Би е един от няколкото десетки китайци, които работят в металургично предприятие край Вилнюс. Той е заварчик в Литва от миналата есен и смята да остане тук пет години, а след това да се върне отново в Китай.
Раймондас Мицкунас е зам.-директор на металургичното предприятие. Той разказва, че имат 77 работници от Китай, които третират като литовски работници и те получават същите заплати, но преди това са им извадили разрешителни за работа.
"Агенцията по заетостта провери дали няма литовци, които да бъдат назначени. Миналото лято се изправихме пред липсата на работна ръка и тъй като местните хора не са подходящи, препоръчаха ни китайците.
Другото им предимство е, че не пият, а пиенето е истинско бедствие тук. Китайците са тук, за да работят и да печелят пари, а това съвпада с вижданията на предприятието", допълва г-н Мицкунас.
На фона на увеличаващите се чуждестранни работници се засилват опасенията от социални вълнения в Литва. Според социолозите, литовците са относително затворен народ, в страната няма почти никакви мюсюлмани и отношението към тях е по-скоро негативно.
През 2007 Агенцията по заетостта е издала 5686 разрешителни за работа на граждани от страни извън ЕС. Това е с 50% повече отколкото през 2006. Ръстът на икономиката в Литва е около и над 7%, а само през миналата година заплатите са се увеличили с 20%.
В Румъния властите се опитват да накарат двата милиона икономически емигранти да се завърнат, но засега това е напразно. Много румънци предпочитат по-атрактивните заплати в Западна Европа, а това води до хронична липса на работна ръка в страната.
Според последните данни Румъния се нуждае от 83 хил. работници, като основният засегнат сектор е строителството, където липсват 30 хил. работници, следва текстилната промишленост с 10 хил.
За да се справят с тази ситуация, която заплашва сериозно икономическия подем в страната, румънските предприемачи започнаха масово да набират работници сред чужденците.
В момента 6000 души извън ЕС имат едногодишно разрешително за работа в Румъния, а още 8000 молби се проучват. Страните, от които идват тези икономически имигранти, са основно Индия, Китай и Турция, но отскоро започнаха да се появяват и работници от Бангладеш.
Еврочленството на България даде свобода на движение и от много браншове българите потърсиха по-добре платена работа в страните от ЕС.
Сериозен недостиг на работници има в туризма, строителството, шивашката промишленост и машиностроенето. Това са отрасли, които не са привлекателни за българските работници заради ниското заплащане и лошите условия на труд.
Прогнозите за близките две-три години очертават картина, подобна на картината в някои други европейски страни като Кипър, например. Там обслужващият персонал е предимно от азиатци. Според представители на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация това ще се случи и в България.
Чужденци ще обслужват туристите в курортите. Възможностите за внос на работници са само от страни извън ЕС. България се очертава като желана дестинация за работа на молдовци, украинци, индийци, виетнамци. Осем български шивашки фирми в русенския регион са направили заявки за внос на виетнамски шивачки.
За внос на работна сила се заговори и в ИТ сектора. Вносът на работници от Виетнам напомня на по-старото поколение българи периода от 80-те години, когато България внесе 10 хил. строители виетнамци.
Тяхната предприемчивост в други дейности предизвика недоволство и след изтичане на договорите им, те бяха изпратени обратно във Виетнам. В момента средната заплата във Виетнам в шивашкия сектор е около 90 долара, а в България - около 200 евро.
Известно е, че във Виетнам, който изнася работна ръка, има фирми, които обучават работниците за работа в чужбина. Но въпреки че наемането на чужди работници изглежда евтино, процедурата не е лесна. А и вносът може да се окаже по-скъп, отколкото предполагат някои работодатели.
Експерти по труда посочват като първи проблем езиковата бариера, адаптацията. Други пък изтъкват, че все още не е изчерпана възможността за преквалификация на работната сила в страната.
