Б ългария е на челно място сред 10 от новите членки на ЕС по размер на преките чуждестранни инвестиции като процент от БВП, сочи Редовният икономически доклад на Световната банка (WorldBank.org) за ЕС 8+2 (България, Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия и Словения).
Привлечените чужди инвестиции спомагат за повишаване производителността на икономиката и позволяват на страната да покрива високия дефицит по текущата сметка на платежния баланс за разлика от Балтийските страни, където финансирането става чрез банковия сектор.
През 2006 г. икономическият растеж в региона е получил нов тласък, но
през 2007 г. вероятно ще бъде малко по-умерен
е един от изводите на доклада, който изтъква, че реалният растеж на БВП се е засилил, най-вече в Полша, Словакия и Румъния, в резултат от подобрената динамика прз второто полугодие.
Балтийските страни, Словения и България също са реализирали по-голям растеж спрямо предходната година. Това се е случило въпреки умерения растеж в еврозоната и надценяването на местните валути спрямо еврото и особено спрямо долара, наблюдавано в някои страни.
Междувременно цените на петрола спадат значително от септември насам и тази тенденция ще продължи и през 2007 г. Докладът прогнозира, че през 2007 г. растежът в повечето нови страни членки на ЕС ще забави темпо, в резултат на забавения растеж в еврозоната и доближаването на производството до потенциала.
Появява се и тенденция към по-висока инфлация
Докато в Полша и Чехия тя остава под контрол, останалите държави имат проблеми с достигането на изискванията на еврозоната.
В Балтийските страни, както и до известна степен в България и Румъния, нарастването на заплатите и кредитите води до прегряване на икономиката и до значителен инфлационен натиск.
В някои други държави като Унгария отслабването на местните валутите през май и юни 2006 г. допринесе за по-висок ценови натиск по-късно през същата година.
Корекциите на регулираните от държавата цени и повишенията на косвените данъци също дадоха тласък на инфлацията в няколко държави.
2007 г. ще донесе пореден кръг от повишения на регулираните от държавата цени за по-голямата част от страните от ЕС8+2, като ефектът на инфлацията ще бъде най-силен в Унгария, Чехия, Естония, Литва и Румъния, смята Томас Блат Ларсен, главен икономист на Световната банка и основен автор на доклада.
"В същото време, скорошният остър спад на цените на петрола може да спомогне за потискането на инфлационния натиск през 2007 г. През 2006 г. бюджетните политики в региона подхранваха цикличността и е твърде вероятно картината да остане същата и през настоящата година", смята той.
Предишната поредица от тримесечни икономически доклади за страните от ЕС8, публикувани от март 2004, бе разширена, така че да се включат новите членки на ЕС България и Румъния към осемте централноевропейски и балтийски държави, които се присъединиха към ЕС през 2004 г.
Новият редовен икономически доклад за ЕС 8+2 ще се публикува три пъти в годината. Той ще продължи да наблюдава макроикономическите показатели и развитието на реформите и да предоставя актуална обобщена информация за икономическото развитие в региона и задълбочени анализи на основните въпроси, свързани с икономическата политика.
В повечето страни от региона
бюджетните дефицити са се повишили
въпреки силния растеж и по-високите данъчни приходи, което също допринася за притесненията от прегряване на икономиките.
Единствено Полша и България успяха да подобрят структурните си бюджетни баланси. Финансовата дисциплина бе най-лоша в Унгария и Словакия, като дефицитът в Унгария достигна приблизително 10% от БВП.
Унгария планира силна бюджетна консолидация за 2007 г., а Словакия и Полша също си поставят за цел по-ниски дефицити.
По-голямата част от останалите страни в региона също планират бюджетна консолидация, ефектът от която ще се почувства едва през 2008-2009 г., но остава под въпрос доколко тези забавени планове ще заработят, тъй като много държави влизат в предизборен период.
Дефицитите по текущата сметка на платежния баланс са се увеличили през 2006 г. в целия регион, като в някои страни са достигнали обезпокояващи нива.
Голямото вътрешно търсене бе свързано с по-високи дефицити, като растежът на износа показа добри резултати.
Докато външните дефицити се задържаха ниски в Полша, Чехия и Словения, в останалите държави бяха близо или надвишиха 10% от БВП.
Ентусиазмът за ранното приемане на еврото започва да спада
Докато Словения се присъедини към еврозоната на 1 януари 2007 г., по-голямата част от новите страни членки имат проблеми в покриването на условията за инфлация, бюджетен дефицит, стабилност на валутния курс и правна съвместимост, необходими за приемането на еврото.
Повечето държави се отказаха от целевите си дати за приемане на единната европейска валута.
Словакия все още си поставя за цел това да стане през януари 2009 г., въпреки че планираният за 2007 г. дефицит е много близък до изискванията на еврозоната.
Желанието на Литва за присъединяване към еврозоната от 1 януари 2007 г. беше отхвърлено през пролетта на 2006 г. поради притеснения, свързани с инфлацията, а Естония и Латвия забавиха плановете си за приемане на еврото по същите причини.
Балтийските държави все още се стремят към присъединяване във възможно най-кратък срок, но признават, че това е не е твърде вероятно преди 2010 г. Останалите държави посочват, че приемането на еврото няма да бъде възможно преди 2010 - 2012 г.
Специалната тема към редовния доклад разглежда
бързия растеж на кредитите в "зараждаща се Европа" и свързаните с това рискове
Бързата кредитна експанзия все още не е отслабила банковите системи в региона, но ситуацията изисква постоянно наблюдение. В някои държави кредитният бум допринесе до големи макроикономически дисбаланси, потенциални балони на пазарите на активи и значителна уязвимост, изискващи по-решителна политическа реакция.
Авторите посочват, че общата ефективност, доходоносност и капитализация на банките в страните от ЕС8+2 съответстват на тези за банките в еврозоната, а лошите кредити все още не са застрашителни като размер.
Кредитната експанзия отразява естествен процес на финансово задълбочаване, а съотношенията на кредитите спрямо БВП в повечето случаи съответстват на доходите на глава от населението.
Чуждестранните банки, за които се смята, че имат по-добро управление и надзор, имат доминираща позиция на практика във всички страни от ЕС8+2.
Съществуват обаче и големи рискове.
Прекаленият растеж на кредитите в някои страни допринася за прегряването на техните икономики и за големи външни дисбаланси, особено в балтийските страни и до известна степен в Румъния и България.
Концентрцаията на нови кредити в сектора на домакинствата за потребителски и жилищни нужди не допринася много за дългосрочния потенциал на растежа, като едновременно с това създава условия за спекулативно увеличение на цените на активите.
Несъответствията в срочността и валутната структура на активите и пасивите на банките нарастват, особено при ипотечните кредити в чуждестранни валути.
Непрякото чуждестранно участие в собствеността на банките може да изолират част от банките от свързаните с тях местни операции.
Препоръчва се подобряване на надзора, а в някои страни и по-стриктни регулации, както и по-силна реакция там, където бързият растеж на кредитите е свързан с натрупващи се макроикономически рискове - включително избягване на проциклична бюджетна политика и обмисляне въвеждането на фискални мерки за намаляване стимулите на домакинствата да увеличават задълженията си към банките.
