Либия умишлено протака проблема с българките - интервю с Джордж Жофе

П�д �д Владимир Каракашов от Би Би Си британският експерт по проблемите на Либия Джордж Жофе обяснява защо след като Триполи се стреми да подобри отношенията си с американците, им отказва тези компенсации, за които се споразумя с германците по-рано тази седмица Триполи по повод атентата в берлинската дискотека "Ла Бел" през 1986 г.

- Според мен положението е малко по-сложно. Проблемът е, че всъщност Либия много се стреми да преодолее всички последици от взрива в "Ла Бел" и така да сложи черта на всичките си оставащи проблеми в отношенията с ЕС и САЩ.

Единствената причина, поради която сегашното споразумение за компенсации на сума 35 млн. долара, важи само за европейските и турските жертви, е, защото в САЩ върви отделен процес за компенсации и поради това те трябваше да бъдат изключени от финалното споразумение.

- Добра или лоша новина е за осъдените на смърт български медицински сестри постигането на това споразумение?
- Опасявам се, че проблемът с петте български медицински сестри се третира от Триполи напълно отделно от компенсирането на жертвите на събитията от 80-те години в САЩ и Европа.
Причината е, че Триполи гледа именно на тези събития като на главната пречка пред възстановяването на нормални дипломатически връзки с европейските държави и със САЩ.

Проблемът на отношенията с България е свързан със специфичното обстоятелство, че страната традиционно е изпращала в Либия медицински персонал, както и със специфичните събития в Бенгази, които са много неприятни за режима на Кадафи в Триполи и много трудни за решаване заради емоциите на местните хора.

Поради това ми се струва, че Триполи се стреми да отдели тези въпроси, и сега, след като уреди проблемите си с Германия, САЩ и Великобритания, може да покаже готовност да решава и казуса с българските медицински сестри и тяхната присъда, но в напълно отделен план.

- И все пак в декларацията на Европейската комисия от сряда се посочва, че проблемът с българските медицински сестри е част от въпросите, свързани с цялостната интеграция на Либия?
- Това е съвсем вярно и в този смисъл Великобритания и особено Холандия положиха много усилия да изтъкнат, че Триполи трябва да реши въпроса възможно най-скоро. В същия дух има и американски натиск.

Либийците си дават ясна сметка за всичко това, но те си имат своите проблеми: ако останалите случаи са станали се зад граница, българските медицински сестри са свързани със събития вътре в Либия.

В момента режимът на Кадафи още не е намерил начин едновременно да удовлетвори емоциите на хората в Бенгази и да даде свобода на сестрите.

Струва ми се, че Триполи протака нещата именно защото търси решение, което да е задоволително за местните хора и приемливо за международната общност.

- Как си обяснявате, че в проблема с българските медици двама членове на семейство Кадафи са - поне външно - на противоположни позиции: фондацията на сина на Кадафи - Сейф ал-Ислам се е проявявала като застъпник на каузата на българите, докато фондацията на дъщерята Айша Кадафи съвсем неотдавна заклеймяваше българките като отровителки?
- Това опира до друг вътрешнолибийски проблем, а именно какво прави полк. Кадафи с децата си.

Сеиф ал-Ислам стана по същество главният дипломатически представител на Кадафи зад граница и пое отговорност за повечето преговори за компенсации, довели до уреждането на висящи международни проблеми.

Така че е обясним неговият стремеж да търси някакъв изход и от проблема с българските медици - той се постара да има втори процес, да бъдат спазвани до някаква степен човешките права на подсъдимите, и т.н.

От друга страна, Айша Кадафи е получила от баща си известна степен на самостоятелност, включително финансова, и се стреми да си извоюва роля в обществото като представителка на гледни точки вътре в Либия.

Според мен нито един от двамата не би трябвало да се възприема непременно като изразител на собствените възгледи на полк. Кадафи по случая. Той използва механизми, с които могат да се изразяват местни виждания.

В случая Айша Кадафи представлява интересите на семействата в Бенгази - изключително враждебни към всяко решение, свързано с освобождаване на медицинските сестри, докато Сеиф Ал-Ислам, воден от по-широки дипломатически съображения, се стреми към такова решение.