САЩ пред избори: Могат ли да сбъркат социолозите?

П о-малко от седмица преди президентските избори в САЩ проучванията на общественото мнение показват, че демократът Барак Обама има стабилна преднина пред съперника си - републиканеца Джон Маккейн. Това кара доста специалисти да твърдят, че на практика Маккейн е вън от играта.

Могат ли проучванията да грешат?

В миналото е имало такива случаи, пише Анди Съливан от Ройтерс. Най-известният е от 1948 г., когато проучванията сочеха като вероятен победител в надпреварата за Белия дом републиканеца Томас Дюи, само че не отчетоха късната подкрепа, която изведе демократа Хари Труман до
победата.

В по-ново време - на първичните избори в Ню Хемпшър през януари тази година - проучванията показваха, че Барак Обама има предимство от 8 процентни пункта пред конкурентката си в Демократическата партия Хилари Клинтън. Обаче Клинтън спечели.

От кампанията на Маккейн смятат, че същото може да се случи и на 4 ноември.

"По всичко изглежда, че вървим към избори, които може да се окажат твърде оспорвани, за да се даде твърда прогноза до следващия вторник", казва Бил Макинтърф, социолог от екипа на Маккейн.

Социолозите не са склонни да признаят, че работата им не предсказва резултата от дадена надпревара, а само отразява една моментна снимка на нагласите на избирателите. А в област, в която се съчетават наука и известен дял догадки, винаги е възможно да има грешки.

"В известен смисъл в това, което вършим, има определена доза творчество и предположения", каза Джон Зогби. Според съвместното проучване на Ройтерс/Си-СПАН/Зогби Обама има преднина от 7 процентни пункта.

Социолозите трябва не просто да пресметнат резултатите от направените от тях телефонни допитвания, а и да направят обосновани прогнози за това кой всъщност ще отиде да гласува. Тези модели на "вероятния избирател" се различават при отделните проучвания, а това води до резултати, които също могат да бъдат различни.

Според резултатите от ежедневното проучване на "Расмусен рипортс" от сряда Обама води пред Маккейн с 3 процентни пункта, а допитване на изследователския център "Пю", обявено във вторник, показва преднина от 15 процентни пункта на Обама пред Маккейн.

По-висока избирателна активност сред чернокожите?

"Галъп" публикува две отделни проучвания, които се основават на различни модели на вероятния избирател. Традиционният модел показа преднина от 2 процентни пункта за Обама в сряда, а "разширеният" модел, който допуска по-висока избирателна активност сред малцинствата и младите хора, показа преднина от 7 процентни пункта за Обама.

Проучванията на Зогби и на "Пю" допускат, че чернокожите избиратели, въодушевени от възможността да изберат Обама като първия чернокож президент, ще съставляват по-висок процент от избирателите тази година.

От кампанията на Маккейн обаче избягват да изтъкват значението на чернокожите гласоподаватели, като твърдят, че избирателната активност ще бъде висока сред всички групи от населението.

Друг въпрос е т.нар. ефект Брадли - представата, че от страх да не би да ги обвинят в расизъм белите избиратели преувеличават подкрепата си за чернокожите кандидати при проучванията.

Тази теория се приема доста скептично. Тя е наречена по името на чернокож кандидат за губернатор на Калифорния през 1982 г., който загуби от своя бял съперник с минимална разлика, след като водеше при допитванията.

Има вероятност обаче проучванията да подценят евентуална расистка реакция, защото нетолерантните гласоподаватели обикновено не отговарят на телефонните допитвания, каза президентът на изследователския център "Пю" Андрю Кохът.

"Това може да изиграе някаква роля на избори, при които разликата е малка, но едва ли ще се отрази на избори, при които тя е толкова голяма", каза Кохът.

Все по-големият брой хора, които отказват да участват в анкети, и трудността за свързване с избиратели, които ползват само клетъчни телефони, също е предизвикателство.

"Когато делът на отговорилите е 15%, това не е особено представително за населението като цяло", заяви Нейт Силвър, статистик, следящ проучванията по уебсайта FiveThirtyEight.com.

Въпреки тези безпокойства социолозите казват, че са уверени в това, което вършат. Все пак е трудно да се пренебрегне фактът, че на всички президентски избори от 1980 г. големите проучвания придобиват почти такава важност, каквато има действителното гласуване.

"Ние внасяме много повече научност по въпроса кой води и кой изостава, отколкото няколко стари бели мъже, които си седят в хотел "Мейфлауър" във Вашингтон и си пият кафето", каза Зогби.