С ниски данъци и надници България иска да се превърне в привлекателно място за индустриални инвестиции. Мнозинството от населението обаче живее в бедност, пише германското ляво младежко издание "Юнгевелт" под заглавие "Готови за Европа"
Акцентите представя радио "Дойче веле".
Управляващите в момента социалисти са твърдо решени да превърнат страната си в европейски шампион по ниски данъци. Бюджетната комисия на парламента в София прие почти единодушно решението за намаляване на корпоративния данък на 10%.
Освен това е предвидено от средата на 2007 г. социалноосигурителните вноски да паднат с 3%. Според преценките това ще донесе на фирмите в България данъчни икономии в размер на 150 млн. евро годишно.
Авторът на статията Томаш Кониц цитира зам.-председателя на Българската стопанска камара Дикран Тебеян, който доста еуфорично оценява икономическите перспективи пред страната, свързани с намаляването на данъците.
Преките чуждестранни инвестиции в България нарастват стремително. От 2,4 млрд. евро през 2005 г. на над 3 млрд. през т.г. За 2007-а се очакват 3,5 млрд.
Дългосрочните предвиждания говорят за очакван инвестиционен обем от над 40 млрд. евро в рамките на следващите 5 години, пише "Юнгевелт".
Критики срещу радикалното намаляване на данъци дойдоха от твърде необичайно място. Международният валутен фонд (МВФ) заяви, че това решение е било взето прибързано, защото подобни ниски данъчни нива в момента не били оправдани.
От друга страна, българското правителство получи похвала, че е консолидирало бюджета. МВФ препоръча на кабинета да продължи строгата фискална политика и по този начин да се погрижи за осигуряването на нови намаления на безработицата и нов икономически прираст.
Бюджетните приходи за идната година в плановете на министър Орешарски са отбелязани с 41,7% от БВП, а разходите са изчислени на 40,9%.
Постигнатият по този начин бюджетен излишък от 0,8% ще служи за компенсирането на намалените приходи вследствие на снижения корпоративен данък.
Близките на социалистите профсъюзи говорят в тази връзка за нарушаване на сключени споразумения поради това, че обещаните от правителството увеличения на бюджетните разходи за образование и здравеопазване бяха орязани.
Въпреки нарастващата инвестиционна дейност и икономически прираст от над 5%, социалното положение на българското население остава отчаяно.
При официално ниво на безработица под 10% близо половината от всички български граждани живеят с по-малко от 2 евро на ден. Чисто статистически погледнато, всеки български гражданин разполага с месечен доход от 100 евро, коментира немското издание.
Минималната пенсия е 43 евро, а средните български заплати в момента представляват 30% от средното ниво за ЕС.
След присъединяването към съюза страната очаква нов скок на цените, особено на основните хранителни стоки, а европейски функционери междувременно се опитват да приглушат очакванията на гражданите от ЕС, смята "Юнгевелт".
В София ръководителката на отдела за България в Генерална дирекция "Разширяване" на ЕК Бриджит Чернота предупреди българите да не хранят прекалено големи очаквания по повод европейските структурни помощи и да не гледат на тях като на лек за всички основни вътрешни проблеми.
България трябва да заложи на индустрията и на ефективната борба срещу корупцията на всички управленски нива, каза Чернота. Този призив за самопомощ явно е единственото, което европейската бюрокрация може да предложи на страната.
Структурните помощи, които българите ще имат право да получават от различни програми на ЕС през идните години, възлизат на около 11 млрд. евро. Полското присъединяване към общността беше "подсладено" с 60 млрд., отбелязва в заключение "Юнгевелт".
